Решение № 114 от 03.07.2023, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пенка П. П.а при участието на секретаря Поля М. Георгиева като разгледа докладваното от Пенка П. П.а Гражданско дело №

20231450100300 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Е. П. Ц., с ЕГН **********, от гр.Враца, чрез адв.Д. В. П. от САК, е предявила против Основно училище „Васил Кънчов“, БУЛСТАТ 000182599,с адрес с. Моравица, общ.

Мездра, ул.“Емил Марков“ №3, иск да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 1976,00лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220 ал.1 КТ, сумата от 43,36лева представляваща законна лихва за забава върху горната сума за периода от 29.12.2021г до 17.03.2023г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 11,52 лв. (единадесет лева и петдесет и две стотинки), представляваща разходи за изпращане на покана за доброволно изпълнение на задължението за обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва за забава за периода от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.Претендират се и разноски.

Директорът на ответното училище е изразил становище за неоснователност на исковите претенции.

По делото са събрани писмени доказателства.

В исковата молба се твърди, че на 14.09.2021 г. в с. Моравица между ищцата Е. П. Ц., в качеството й на служител, и Основно училище „Васил Кънчов", в качеството му на работодател е сключен трудов договор № 214/14.09.2021г., съгласно чл. 1 от който работодателят възлага, а служителят приема, да изпълнява в Основно училище „Васил Кънчов" длъжността „Старши учител, общообразователни предмети прогимназиален етап".

Ищцата е постъпила на работа на 14.09.2021 г. и от този момент започнала да престира своя труд, като изпълнявала задълженията си точно и добросъвестно.

1

На 26.04.2022г. страните сключили Допълнително споразумение № 151/26.04.2022г, в което е договорено основно месечно възнаграждение на ищцата в размер на 1 460,00 лева и допълнителни възнаграждения или договореното брутното възнаграждение възлиза на 1 976.80 лева.

Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено с влязла в сила Заповед № 199/30.06.2022 г., считано от 01.07.2022 г. Заповедта е връчена на 30.06.2022 г.

Видно както от чл. 8 от Споразумението, така и от чл. 326 КТ във връзка с чл. 328, ал.

1, т. 10а КТ във връзка с чл. 220 от Кодекса на труда, трудовият договор може да бъде прекратен най-малко с едномесечно предизвестие от някоя от страните по него.

В настоящия случай заповедта за прекратяване е връчена на 30.06.2022г., като прекратяването на трудовото правоотношение, съгласно заповедта, е било от 01.07.2022г., тоест от следващия ден. Следователно директорът на Основно училище „Васил Кънчов" Рени Александрова Влахова, в качеството си на представител на работодател, не е спазила законовото (а в настоящия случай и договорно) си задължение към ищцата.

Съгласно чл. 220 КТ, когато една от страните не спази задължението си за едномесечно предизвестие, тя дължи на другата страна по трудовия договор обезщетение в размер на едно брутното трудово възнаграждение, което в случая е 1976,00 лв.

За претендираното обезщетение ищцата изпратила покана за доброволно плащане с телепоща до бившия си работодател - Основно училище „Васил Кънчов", БУЛСТАТ № 000182599, с адрес: с. Моравица, ул. „Емил Марков" № 3, представлявано от директора Рени Александрова Влахова. Телепощата е получена от ответника на 21.12.2022 г. в 10:20 часа, видно от обратна разписка на Български пощи, приложена исковата молба.

Във връзка с изпратената телепоща до ответника, ищцата направила разноски в размер на 11,52 лева (единадесет лева и петдесет и две стотинки), които ответникът следва да възстанови, тъй като са необходими за събиране на вземането и за поставянето на ответника в забава.

Ответникът с депозирания отговор оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.

Според изложеното в отговора при издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е допусната техническа грешка/пропуск/ от изготвилото я длъжностно лице, като не е отбелязано, че на ищцата се дължи и обезщетение за неспазен срок на предизвестие.Трябвало е дължимия платен отпуск от 25 дни да се смята за предизвестие и след това да бъде освободена. На лицето Е. Ц. е изплатена сумата от 2329,05 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудов договор. Сумата от 2329,05 лв. се равнява на исканата сума от 1976 лв. плюс обезщетение за 3 дни неизползван платен годишен отпуск.

Счита,че Училището като работодател и неговия представляващ не дължат разноски на ищцата на осн.чл.78 ап.2 ГПК, тъй като с поведението си не са дали повод за завеждане на делото.

Представляващият училището оспорва да е получавал покана от ищцата за изплащане на обезщетение. В периода от 21.11.2022 г. до 25.12.2022 г. бил в продължителен отпуск по болест и не се е намирал в сградата на училището. От представеното известие за доставка не може да се направи еднозначен извод,че поканата за плащане е връчена. Отразено е като получател името на лицето А.Г., чистач в училището, която не я е предоставила по съответния ред поканата на директора на училището. След получаване на исковата молба и доказателствата към нея на А.Г. е наложено дисциплинарно наказание „Забележка".При липса на надлежно връчена покана за плащане не се дължат лихви и разноски върху дължимото обезщетение.

2

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявените искове - чл.357 във връзка с чл.220 ал.1 КТ и чл. 86 ал.1 ЗЗД.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната пълнота намира за установено от фактическа страна следното:

Страните били в трудово правоотношение, по силата сключен трудов договор № 214/14.09.2021г., съгласно който Е. П. Ц. била назначена на работа в Основно училище „Васил

Кънчов" на длъжността „Старши учител, общообразователни предмети прогимназиален етап", код по НКИД: 2330 - 5007", считано от 14.09.2021г..

С допълнително споразумение 151/26.04.2022г, към трудовия договор, между страните било изменено трудовото възнаграждение на ищцата като е договорено следното: основно месечно възнаграждение да е в размер на 1 460,00 лева,а допълнителните възнаграждения в общ размер на 516.80 лева или договореното брутното възнаграждение възлиза на 1 976.80 лева. В допълнителното споразумение изрично е уговорен срок на предизвестие от един месец при прекратяване на трудовия договор в полза на двете страни.

Със Заповед № 199/30.06.2022 г., е прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от 01.07.2022 г на основание чл. 328, ал. 1 т.10а от КТ. В същата е отразено дължимо обезщетение по чл. 224 ал.1 КТ за неизползван отпуск в размер на 25 дни.Заповедта е връчена на ищцата на 30.06.2022 г.

С исковата молба е представена покана за доброволно плащане, обективирана в бланка на телепоща, отправената от ищцата до Основно училище „Васил Кънчов", БУЛСТАТ № 000182599, с адрес: с. Моравица, ул. „Емил Марков" № 3, представлявано от директора Рени Александрова Влахова. Видно от обратна разписка на Български пощи, приложена към исковата молба, поканата е получена на 21.12.2022 г. в 10:20 часа. Поканата е получена от лицето А.Г..

В подкрепа на изложените в отговора твърдения от страна на ответника са представени копия от болничен лист на директора Р.В. и от фишовете на ищцата за месеците юни и юли. От представения болничен лист се установява, че директора на училището Р.В. е била в продължителен отпуск по болест от 21.11.2022 г. до 25.12.2022 г.

От представените фишове се установява, че съгласно ведомостта за м юли 2022г на ищцата е изплатено обезщетение по чл. 224 ал.1 КТ за 25 дни неизползван отпуск.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

По делото не е спорно, че страните са били в трудови правоотношения, които са прекратени съ с Заповед № 199/30.06.2022 г., считано от 01.07.2022г. От представения по делото трудов договор и допълнителното споразумение към него 151/26.04.2022г, се установи, че страните са уговорили едномесечен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение.

Поначало страната, която прекратява трудово правоотношение с предизвестие, трябва да го спази. За работника или служителя спазването на предизвестието означава да остане на работа до изтичането на срока му, а за работодателя – да остави на работа работника през този срок.

Съгласно разпоредбата на чл. 220, ал. 1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

А съгласно чл. 220, ал. 2 от КТ страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на 3 предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие.

За основателността на иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че сключеният между страните трудов договор е прекратен от ответника на някое от основанията, за които се изисква отправяне на предизвестие, без да е спазен срокът на предизвестието, уговорен между страните, както и размера на брутното трудово възнаграждение за последен пълен отработен месец преди уволнението.

В случая е безспорно, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.

328 ал.1 т.10а КТ. Нормата на чл. 328 КТ предвижда прекратяване на трудов договор от работодателя с предизвестие. По делото не се спори, че на ищцата не е връчвано предизвестие. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на ищцата на 30.06.2022г, а трудовото правоотношение е прекратено от 01.07.2022г., т.е. не е спазен срока на предизвестие. Ирелевантни са доводите на ответната страна, че е налице техническа грешка/пропуск/ от изготвилото я длъжностно лице, като не е отбелязано, че на ищцата се дължи и обезщетение за неспазен срок на предизвестие.Трябвало е дължимия платен отпуск от 25 дни да се смята за предизвестие и след това да бъде освободена. С прекратяването на трудовия договор на ищцата от 01.07.2022г за същата е възникнало правото да получи обезщетение по чл. 220 ал.1 КТ и по чл. 224 ал.КТ. За да не възникне правото по чл. 220 ал.1 КТ ищцата е следвало да бъде оставена да отработи предвидения срок на предизвестие. След като работодателят не е дал възможност на работника да отработи срока на предизвестието му дължи обезщетение по чл. 220 ал.1 КТ.

Размерът на обезщетението е съизмеримо с брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието, като меродавен е срокът на предизвестието в сила за страните, като дължимата сума се изчислява върху БТВ за този срок.

По делото не се спори, че размера на дължимото се от ответника обезщетение по чл.

220, ал. 1 от КТ е в размер на 1976,00 лева формирано по реда на чл. 228, ал. 1 от КТ.

Ответникът не е оспорил размера на предявения иск с отговора на исковата молба, поради което и съдът не е възлагал допълнителна доказателствената тежест в тази насока.

Поради гореизложеното предявения иск с правно основание чл. 220 ал.1 КТ като основателен и доказан по размер, следва да бъде уважен изцяло. Върху главницата следва да се присъди законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 20.03.2022 г. до окончателното й изплащане.

Настоящият състав намира за основателна и претенцията на ищцата за заплащане на лихва за забава по чл.86 ЗЗД върху обезщетението по чл.220, ал.1 КТ за периода от 29.12.2021г до 17.03.2023г. Вземанията за обезщетение за неспазен срок на предизвестие по естеството си е безсрочно парично вземане, което става изискуемо след покана от страна на кредитора – ищеца по делото. В случая ищцата е представила покана за доброволно плащане, изпратена с телепоща до ответника. Видно от приложената обратна разписка на Български пощи, телепощата е получена от А.Г. на 21.12.2022 г. в 10:20 часа.