Решение № 205 от 22.12.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. В., 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ при участието на секретаря ВБЙ като разгледа докладваното от АМП Въззивно гражданско дело №

20251300500179 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Р. Р. Т. с ЕГН **********, действащ чрез пълномощника младши адвокат И. Х., вписан в САК; съдебен адрес: гр.С*** против Решение № 203/14.04.2025г., постановено по гр.д.№ 650/2024 г.. по описа на РС – В..

С обжалваното Решение № 203/14.04.2025г., по ГР. д. № 650/2024г. на РС - Вилин, предявеният от Р. Р. Т. иск с правно основание по чл. 200, ал.1 КТ е уважен до сумата от 30 000 лева, редуцирана с 50% до сумата от 15 000 лева, определена съобразно приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, ведно със законните последици, като за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лева, искът е отхвърлен като неоснователен.

Недоволен от така постановеното решение е останал Р. Р. Т., който го обжалва в частта, в която е отхвърлен иска над размера от 15 000 лева, до пълния предявен размер от 100 000 лева, както и в частта относно редуцирането на определеното обезщетение от 30 000 лв. с 50% до размера на 15 000 лева, съобразно определения от съда принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.

Излага се в жалбата, че решението е неправилно поР. необоснованост и незаконосъобразност.

Иска се отмяна на акта в посочената част и уважаване на иска, претендират се разноски по произвосдството.

Въззивникът посочва, че правилно и изцяло в съгласие със събраните доказателства са фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно осъществяването на всички елементи от фактическия състав на отговорността на ответника по чл. 200, ал.1 КТ.

1

Така съдът правилно е преценил, че фактическия състав за ангажиране отговорността на работодателя по чл. 200, ал,1 КТ включва наличието на:

-валидно трудово правоотношение между пострадалия работник и ответния работодател;

-настъпване на внезапно увреждане при и по повод извършване на възложената работа, довело до временна/трайна неработоспособност;

-установяване на злополуката по реда на Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, чрез издаден изричен акт от НОИ, а именно Разпореждане по чл.

60, ал.1 КСО за приемане на събитието за трудова злополука.

-причинно-следствена връзка между злополуката и търпените вреди.

Излага се, че по делото са събрани еднозначни доказателства за това, че процесното събитие има характер на трудова злополука, установена с надлежен административен акт, издаден на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, а именно Разпореждане № 14/22.11.2023г. на НОИ ТП - В., необжалвано от ответника - работодател и влязло в законна сила на 11.01.2024г.и обвързващата сила на този акт относно характера на злополуката.

На първо място с въззивната жалба се оспорва правилността на решението по приложението на чл. 52 от ЗЗД, като съдът е определил обезщетение за претърпени неимуществени вреди в силно занижен размер от 15 000 лева, на фона на множество тежки травми и продължителен възстановителен период.

Що се отнася до въпроса за определяне на справедлив размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД в хипотезата на телесни травми, съдебната практика и задължителните указания на ВКС сочат, че от първостепенно значение е определянето на техния вид и степен.

На следващо място се поддържа, че въззиваемият е могъл да си намери работа , която отговаря на неговото обективно състояние, поР. което затруднението му да реализира доходи от труд, не произтича от намалената му работоспособност.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „БХИ“ ООД, представлявано от ГГ – управител, чрез адв. Р. Д. – пълномощник, с който оспорва подаданета въззивна жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

В.ският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поР. което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед 2 разпоредбата на чл. 235 от ГПК, В.ският окръжен съд приема за установено следното:

Не се спори между страните и се установява от представения по делото трудов договор, че страните по делото са в трудово правоотношение, по силата на което ищецът Р. Р. Т. извършва работа на длъжност „монтьор на вътрешноотоплителни инсталации“ в ответното дружество.

На 09.11.2023 г. около 16.30 часа ищецът претърпял злополука, която е настъпила при и по повод извършваната от него работа. На посочената дата в гр. В., на пл. „Бдинци“ № 2 ищецът е монтирал отоплителна/климатична техника. При завършване на монтажа ищецът е слязъл по стълба, намираща се до прозорец на стая с височина от около 2.6 метра, за да събере инструментите, при което паднал от стълбата. Същият бил транспортиран в ЦСМП при МБАЛ „Св.

Петка“ АД -В., след което бил насочен за продължаване на своето лечение към УМБАЛ „Св. Анна“ АД - гр. С., където е хоспитализиран на 09.11.2023 г. На 15.11.2023 г. ищецът е изписан за продължаващо домашно лечение. На 28.11.2025 г. поР. болки в областта на лява гръдна половина ищецът потърсил нова медицинска помощ, като бил насочен за повторна хоспитализация в УМБАЛ „Св. Анна“ АД - гр. С., където бил приет и хоспитализиран. Бил изписан на 06.12.2023 г.

Декларираната от ответника пред Териториалното поделение на НОИ - В. злополука с Р.

Р. Т. е приета за трудова с Разпореждане № 14/22.11.2023 г., издадено на основание чл. 60, ал. 1 от КСО. В мотивите на разпореждането е посочено, че злополуката е станала по време на работа в интерес на работодателя. При монтиране на климатична система лицето пада от стълба върху покрива на сграда, получава линейна фрактура на черепа и субарахноидална хеморагия и изпада в състояние на временна неработоспособност. Разпореждането не е обжалвано по реда на чл. 117 и следващите от КСО и е влязло в законна сила на 11.01.2024 г.

От писмо от НОИ ТП - В. до ищеца /лист 244 от делото/ е видно, че не е проведено разследване и няма издаден протокол за разследване на злополуката, тъй като декларираната с декларация вх. № 5101-05- 15/14.11.2023 г. трудова злополука не попада в хипотезата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.

По делото е приложена медицинска документация от ЦСМП гр. В. и МБАЛ „СА“ гр. С., въз основа на която е изготвена съдебномедицинска експертиза.

От заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано дадено, е видно, че:

1.

Съгласно медицинската документация, започваща от 09.11.2023 г. ищецът Р. Т. е получил следните травматични увреждания:

-Закрита черепно мозъчна травма, изразяваща се в оток на меките тъкани на черепната кутия в дясно теменно и слепоочно, подлежаща импресионно счупване на люспата на дясна слепоочна кост и подлежаща мозъчна контузия с местен оток на мозъчния паренхим; мозъчно сътресение, които увреждания са му причинили разстройство на здравето временно опасно за живота, с оздравителен период около месец и половина - два при липса на усложнения и нормален оздравителен процес, като е необходимо активно проследяване през следващите 6 месеца за късна отпадна неврологична симптоматика.

-Оток и кръвонасядане на клепачите на дясно око и меките тъкани около дясна очница със счупване на долния ръб на дясна очница и кръвоизлив в етмоидалните клетки и пазухите на криловиднатакост; подкапсулен кръвоизлив на слезката, които увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота с оздравителен период около 34 седмици 3 при липса на усложнения и нормален оздравителен процес.

2.

Съгласно медицинската документация, започваща от 22.11.2023 г.

-Белодробна контузия на долния дял на левия бял дроб с излив в лява гръдна кухина, които увреждания са му причинили разстройство на здравето временно опасно за живота, с оздравителен период около месец и половина - два при липса на усложнения и нормален оздравителен процес.

-Счупвания на ребра по две линии вляво общо от 1-во до 9-то; счупвания на напречните израстъци на 1-ви, 2-ри и 3-ти гръдни прешлени, които увреждания са му причинили трайно затруднение на движенията на снагата, с оздравителен период около 2- 3 месеца при липса на усложнения и нормален оздравителен процес.

Според заключението, което е на база медицинската документация лицето Т. след 09.11.2023 г. е било подложено на медикаментозно лечение: през устата, мускулно /инжекции/ и венозно. След 15.11.2023 г. му е изписано медикаментозно лечение, приемано през устата: депакин хроно 500 мг. вечер през устата и аналгин и парацетамол при нужда. След пролежаването от 28.11.2023 г. до 06.12.2023 г., където е лекуван в рингер браун, декскетопрофен, витамин С и вливания на водно солеви разтвор; при изписването му не му е предписано друго лечение.

Вещото лице е посочило, че по механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от действие на твърди тъпи предмети /удар върху твърд тъп предмет, сътресение/ и могат да бъдат получени по време и по начин, посочени в делото, т.е. при едноактно падане от високо, като началното съприкосновение с твърдата повърхност е било в областта на главата и гръдния кош в ляво. Уточява, че усещането за болка и продължаваща болка /страдание/ е строго индивидуално и за това най-общо може да се каже, че Т. е претърпял болки и страдания, съответстващи на този вид травми.

Вещото лице дава заключение, че при така развилите се обстоятелсва и ход на заболяването /травматично/ прогнозата е благоприятна и се очаква пълно оздравяване на Т. максимум за време от една година. След този период не се очакват усложнения, възникнали като резултат от получените травми.

Вещото лице подчертава, че описаната мозъчна контузия, както и контузията на белите дробове са получени в резултат на сътресенията на главата и тялото, както и на паренхимните органи, а не в резултат на директен удар. Параклиничните данни от повторното пролежаване в отделение по хирургия означава, че се касае за давностна белодробна контузия - съответстваща към момента на падането на Т.. Всички описани увреждания са едностранни.

По делото е приложено копие от Личен Картон за получено работно облекло и лични предпазни средства на Р. Р. Т. с дата на получаване - 12.10.2023 г.

От заключението на вещото лице по съдебно-графическата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано дадено се установява, че трите спорни подписа, положени в пета колона, в реквизита „Подпис“, в представения за изследване Личен Картон за получено работно облекло и лични предпазни средства на 12.10.2023 г. не са изпълнени от Р. Р. Т.. Вещото лице е посочило, че се касае за един подпис, който е сканиран, компютърно обработен, три пъти привнесен в квадратчетата на пета колона - под реквизита „Подпис“ и в последствие документът е принтиран.