Решение № 3790 от 10.05.2016, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……….. гр. С., 10.05.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІI-Г въззивен състав, на двадесет и трети февруари през две хиляди и шестнадесета година в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА мл. с-я

ВЕСЕЛИНА ДИМЧЕВА секретар И.К., като разгледа докладваното от мл.съдия Димчева в.гр.д. № 13833 по описа за 2015 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 1054058/02.06.2015 г. на Н.Х.Н., Д.Х.Н., Й.Т.К., В.Р.Т., Т.Р.Т., В.Ц.Т., В.Ц.Т., А.А.В., Е.А.Т., А.Г.Т., М.Г.А., Ю.П.А., Г.П.А., Л.М.Д., Р.С.М., И.Л.М., всички чрез адв. Д.П. срещу Решение от 23.04.2015 г., постановено по гр. д № 58429/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 124-ти състав, с което са отхвърлени предявените СРЕЩУ

К.Е.Й., Е.Е. Й.-К. и А. А. К., искове за признаване за установено, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот, находящ се в гр. С., местността „********* – IIб част, разширение местност ******“, съставляващ УПИ XI-1491, от квартал 12 по регулационния план на гр. С., м. „*********– IIб част, разширение местност ******“, одобрен със Заповед № РД-50-1188/19.12.1995 г. и Заповед № РД-09-182/10.04.2009 г., като с последната заповед е одобрено попълването в кадастралната основа и изменение на плана за регулация, като за бивш УПИ XI-62 е преотреден УПИ XI-1491, с площ от 690 кв.м., при граници на имота по скица: улица, УПИ XIV-64, УПИ X-63, улица, УПИ XII-61 и УПИ XIII-61, както и да бъде предадено владението върху същия. Решението се обжалва и в частта с която е отхвърлен искът за премахване на извършените в процесния имот постройки и подобрения. Иска се отмяна на решението в цялост и присъждане на направените разноски.

В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Въвеждат се възражения за липса на идентичност между имота предявен за ревандикиране от ищците и този по частния писмен договор от 1966 г., с „купувач“ наследодателя на ответниците, от където извеждат и следващото си възражение за неприложимост на разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, поради липса на извършена замяна именно с имота на ищците.

Въззиваемата страна Е.Е.Й.-К., чрез адв. В. М. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, като евентуално твърди придобиване на процесния имот от ответниците въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Въззиваемата страна К.Е.Й., чрез адв. Д. С. излага съображения за неоснователност на възраженията въведени от въззивниците-ищци в първоинстанционното производство.

Въззиваемата страна А. А. К., чрез назначения му особен представител адв. С. Х. изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба, сочи придобиване на имота въз основа на изтекла придобивна давност.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на наведените с въззивната жалба доводи.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

С нотариален акт том I, № 237, рег. 237, нот.дело № 246 от 30.11.1935 г. П. Б.Р. е признат за собственик по наследство и давностно владение върху недвижими имоти, находящи се в землището на село ****** – ******, а именно под № 6 – нива в местността „******“ от 6.8 ара при съседи: Ц.Я., наследниците на П.Д., път, Р.Т. и М. П..

П. Б. е починал на ******* г. По делото е представено Удостоверение за наследници № 1584/30.09.2011 г., видно от което същият е оставил за свои законни наследници: М. П. Б. – син; Ф.П.Г.

– дъщеря и М.П. А..

С протокол от 27.09.1950 г. по гр.д. № 651/1950 г., е одобрена спогодба между наследниците на П. Б. – М. Б., Ф.Т.С. и М. Т.А., съгласно която последната получава в свой дял северната половина от нивата в местността „******“ в землището ******, а Фиданка Стойнева получава съответно южната половина от същия имот.

Представено е удостоверение

№ 23/22.02.1952 г., видно от което Ф.Т.С., в качеството си на член-кооператор в ТКЗС – С., с. ****** е внесла в стопанството цялата си земя.

Въз основа на Заявление с вх. № С375А от 23.01.1992 г. и представени писмени доказателства: препис-извлечение от емлячен регистър ГП 550/27.02.92 г., т. 2; ГП 585/18.12.92 г.; Удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППСЗПЗЗ; скица № 617/27.05.1998 г., изд. от район Панчарево и скица от ОП Софийски кадастър от 05.03.1998 г. е издадено Решение № 6102 от 02.12.1999 г. на Поземлена комисия в община В. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници. С цитираното решение е възстановено правото на собственост на наследниците на Ф.Т.С. и М. Т.А. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот: нива от 7.660 дка, находящ се в землището на с. ****** в местността ******, имот № 2595, к. лист № 741 от кадастрален план изработен 1950 г. при граници (съседи): наследници на М.

П., И. Ц., Я.М.. Отказано е да се възстанови правото на собственост на основание чл. 10Б, ал. 1 ЗСПЗЗ, върху 1.163 дка от имота, които попадат в улици. Върху документа е отбелязано, че решението е влязло в законна сила на 26.07.2000 г.

По делото е представено и

Решение № 6673/21.07.2005 г. на ОСЗГ-Овча Купел, с което въз основа на молба с вх. № 725/21.07.2005 г. и на основание чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ е поправено Решение № 6102/02.12.1999 г. Поправката се състои в това, че на наследниците на П. Б. се възстановява правото на собственост вместо върху 7.660 дка, съответно върху 7 240 дка от процесния имот – нива в землището на с. ******, м. „******“, представляваща имот № 2595, к.лист № 741 от кадастрален план от 1950 г. Отказва се възстановяването на правото на собственост както върху 1163 кв.м., които попадат в улици (съгласно предходното решение на ПК-В.), така и върху 30 кв.м., които попадат в парцел XII-40 и 390 кв.м., които попадат в парцел XI-41, и двата в кв. 10 по плана на в.з. „*********“ II-Б част, разширение м. „******“, утвърден с Заповед № РД-50-1188 от 19.12.1995 г.

Видно от представените удостоверения за наследници с номера както следва: УН № 1245/14.10.2010 г.; № 1362/01.11.2010 г. и № 1584/30.09.2011 г. , ищците Н.Х.Н., Д.Х.Н., Й.Т.К., В.Р.Т., Т.Р.Т., В.Ц.Т. и В.Ц.Т. са наследници на Ф.Т.С., а ищците А.А.В., Е.А.Т., А.Г.Т., М.Г.А., Ю.П.А., Г.П.А., Л.М.Д., Р.С.М. и И.Л.М. са наследници на М. Т.А..

Със заповед №

РД-09-182/10.04.2009 г. на Столична Община – Район Панчарево“ е одобрено полълване на кадастралната основа на ПИ 1491, попадащ в УПИ XI-62 и заличаване на ПИ 62 в квартал 12, вилна зона „*********“ IIБ част, разширение м. „******“.

Одобрено е изменение на плана за регулация на вилна зона „*********“ IIБ част, разширение м. „******“, в кв. 12 за УПИ XI-62, който се преотрежда за ПИ 1491 – XI1491, съгласно приложената към заповедта скица.

По делото е представен констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ № 71, том II, рег. № 1564, дело № 268 от 03.06.2009 г. на нотариус С.П., съгласно който ищците са признати за собственици на недвижим имот представляваш УПИ XI-1491, бивш УПИ XI-62 от кв.

12, по регулационния план на гр. С., в.з. „*********“ IIб част, разширение местност „******“, одобрен със Заповед № РД-50-1188/19.12.1995 г. и Заповед № РД-09-182/10.04.2009 г.

От друга страна е представен и нотариален акт за собственост на недвижим имот, даден в замяна срещу имот включен в блока на ТКЗС № 86, том XXI, дело № 3794 от 08.11.1960 г., с който е признато, че С.С.Б. е придобила чрез замяна правото на собственост върху следния недвижим имот – под № 2 нива, находяща се в землището на с. ****** – С., местността „******“, с площ 5 830 кв.м., при граници: В.П., път и блока на ТКЗС, която нива ѝ е дадена от ТПК-комисия в замяна срещу включената в блока на ТКЗС, с. ******, нейна нива в същото землище, м. „К.“.

С договор за покупко-прдажба на недвижим имот от 12.05.1966 г., с нотариално заверен подпис от 1969 г., С.Б. е продала на К. В. Г. част от описаната по-горе нива, като продаваемата част е с площ 700 кв.м. и е обособена в следните граници: от север Л. В.Х., от изток – път, от юг – В.П., от запад – блока на ТКЗС.

К. В. Г. е починал на

29.11.1988 г. и съгласно удостоверение за наследници от 03.01.1989 г. е оставил за свой законен наследник М.К. Й. - дъщеря.

С постановление от 14.07.1992 г. на нотариус Е. Б., М.К. Й. е призната за собственик по наследство и давностно владение на следния недвижим имот – дворно неурегулирано място с площ 800 кв.м., съставляващо имот пл. № 62, кад. Лист 741 от кадастралния план на С., м. „в.з. ********* – ******“, при съседи: две стрА.улици, наследници на Й.Г., И.М. и Л. Х.. със застроена в мястото едноетажна жилищна сграда с площ около 30 кв.м. Съставен е и нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 37, том VIII, дело № 386/1992 г. с който се удостоверява правото на собственост върху цитирания имот в полза на М.К. Й..

Представено е удостоверение

№ 1008/1991 г. на АПК „С.“, с което ТКЗС „В.“, кв. ****** удостоверява, че имота описан в договора от 1966 г. не попада в блок на ТКЗС, като С.Б., К. В. Г. и М.К. Й. не са приемА.за член-кооператори на ТКЗС Б.. Видно от копие от архивен лист, създаден през 1076 г., за имот пл. № 62 е вписано: вид на имота – двор, собствено, бащино и фамилно име на собственика – К. В. Г..

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 115, дело № 45086 от 17.12.1997 г., М.К. Й.а дарява на Е.Е.Й.а-К.

- дъщеря и на К.Е.Й. – син, със съгласието на другия родител – Е.М. Й., по ½ идеална част от недвижим имот: дворно място от 800 кв.м., съставляващо парцел XI, с пл. № 62, в кв. 12, по плана на в.з. „*********“, IIб, местността „******“, при съседи: от две стрА.улица, наследници на Й.Г., И.М. и Л. Х.., без застроената в него едноетажна жилищна сграда от около 30 кв.м.

Видно от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 189, том I, рег. № 4181, дело № 91 от 17.04.2003 г., К.Е.Й. продава на Е.Е.Й.-К. и А. А. К. собствената си ½ идеална част от построената в УПИ XI-62, двуетажна сглобяема жилищна сграда, със застроена площ на всеки етаж от по 33.60 кв.м.

По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза и допълнителна съдебно-техническа експертиза по поставени от страните въпроси и са разпитани свидетели.

При така установеното фактическо положение и въз основа на обсъдените доказателства въззивният съд приема следното от правна страна:

Пред първата инстанция са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 ЗС.

За да бъде уважен ревандикационният иск следва да бъдат установени кумулативните предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 108 ЗС, а именно: че ищците са собственици на процесния недвижим имот и че ответниците владеят или държат имота без правно основание. В доказателствена тежест на ищците е да установят правото си на собственост на въведеното в процеса основание – земеделска реституция, както и че ответниците осъществяват фактическа власт върху имота към момента на приключване на устните състезания по делото. В тежест на ответниците е да установят че осъществяват фактическа власт върху имота на валидно правно основание, като докажат въведеното от тях възражение за придобиване на процесния имот по давност.

От събраните по делото доказателства се установява, че наследодателят на ищците – П. Б. е бил собственик на имот – нива в местността ‚******“, стар имот № 2595 на к.л. 741.

След смъртта му и извършената доброволна делба, неговите наследници Ф.Т.С. и М.

Т.А. придобиват собствеността върху имота и го внасят в ТКЗС – С., с. ******, на което същите стават член-кооператори. Собствеността върху имота е възстановена на наследниците на Ф.Т.С. и М. Т.А., които са ищци в настоящото производство.

От съществено значение в настоящия случай е момента на приключване на реституционната процедура. Това е така тъй като ответниците въвеждат възражение за придобиване на процесния имот въз основа на давностно владение, започнало още през 1966 г., съгласно т. 4 от частен писмен договор за покупко-продажба сключен от техния наследодател. В отговора на въззивната жалба ответникът релевира и възражение, че постановеното решение за поправка на реституционното решение от 1999 г. е незаконосъобразен административен акт, като постановено след изтичане на преклузивния срок за неговото издаване. Това възражение следва да бъде разгледано и преценявано от съда по реда на косвения съдебен контрол, чиито предели съгласно задължителните указания дадени с т. 4 от Тълкувателно решение № 6/2005 г. от 10.05.2006 г. на ОСГК на ВКС, обхващат не само валидността, но и законосъобразността на административните актове с реституционен ефект.