Решение № 8034 от 14.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8034 гр. София, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110172423 по описа за 2021 година

РЕШЕНИЕ

14.07.2022 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав , в открито публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 72423/2021 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу М. СТ. В. и Р. СТ. М., като се твърди, че ответниците били потребители на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.

София, ж. к. ......................, аб. № 75322. Поддържа, че е доставил топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия на стойност 3337,71 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. Навежда доводи, че ответниците не били заплатили топлинната енергия, поради което били изпаднали в забава и дължали мораторна лихва в размер на 434,38 лева за периода от 15.09.2019 г. до 06.07.2021 г. Излага съображения, че била предоставена услугата дялово разпределение, като се дължала сумата от 27,92 лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., а освен това се дължала и мораторна лихва върху тази главница в размер на сумата от 5,16 лева за периода от 31.07.2018 г. до 06.07.2021 г.. Сочи, 1 че била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, но ответниците били подали възражение по чл. 414 ГПК, поради което имал правен интерес от предявения иск. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи претендираната сума, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от ответника М.В., като се твърди, че се претенциите се оспорват по основание и с оглед наличието на погасителна давност, но не и по размер. Твърди, че претенциите са погасени за част от периода с кратка погасителна давност, съобразно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, което обосновава подробно. Поддържа, че не е потребител на топлинна енергия, тъй като липсвали доказателства, че е собственик или вещен ползвател на имота. Навежда доводи, че в случая се касаело за хипотеза на непоискана доставка по смисъла на чл. 62 ЗЗП, което аргументира.

Излага съображения за недължимост на претенциите за мораторна лихва с оглед клаузите на общите условия на ищеца. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от ответника Р.М., като се твърди, че се претенциите се оспорват по основание и с оглед наличието на погасителна давност, но не и по размер. Твърди, че претенциите са погасени за част от периода с кратка погасителна давност, съобразно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, което обосновава подробно. Поддържа, че не е потребител на топлинна енергия, тъй като липсвали доказателства, че е собственик или вещен ползвател на имота. Навежда доводи, че в случая се касаело за хипотеза на непоискана доставка по смисъла на чл. 62 ЗЗП, което аргументира.

Излага съображения за недължимост на претенциите за мораторна лихва с оглед клаузите на общите условия на ищеца. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно, субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

2

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Приложен е Договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредбата за държавните имоти от 15.03.1983 г., като се установява, че СИМ е станал собственик на следния недвижим имот - находящ се в гр. София, .....................

От Удостоврение от ГИС София изх. № 68-00-1069 /2/30.08.2012 г. се установява, че стар адрес гр. София, .................... е идентичен с настоящ адрес – гр. София, ж. к.

.......................

Представено е удостоверение за наследници изх. № 1772/21.06.2019 г., като се изяснява, че СИМ е починал на 08.05.1984 г., като е оставил за наследници по закон М. СТ.

В. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) и Р. СТ. М. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН).

С оглед изложеното, съдът намира, че между страните безспорно е установено, че е възникнало облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия.

Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на 3 собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Договорът за покупко-продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.

Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се установява, че за процесният период е доставена топлинна енергия за отопление на имота, която е отчитана на базата на служебен отчет, поради липса на ИРРО на 2 бр. радиатори, един от който е демонтиран (затапен). Изяснено е, че е отчитана топлинна енергия за сградна инсталация и БГВ, като по отношението БГВ за периода същата е отчитана на базата на „служебен отчет“ при наличието на 2 бр. потребители при нормативно определен разход от 140 л. на денонощие, поради липсата на 1 бр. технически изправен водомер за топла вода, като е посочено, че за предходен период отчитането е било на базата на реален отчет от 2 бр. узаконени водомери за топла вода. Експертът е посочил, че стойността на потребената топлинна енергия е в размер на сумата от 3263,96 лева.

От заключението на ССчЕ се установява, че за процесният период няма извършени плащания, с които дължимите суми да са погасени. Изяснено е, че размерът на мораторната лихва за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. е в размер на 25,01 лева.

Съдът, като извърши преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК и предвид направените оспорвания намира, че следва да ги кредитира, тъй като същите са изготвени обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на поставените задачи, като по делото не се установява експертите да са заинтересовани от изхода на правния спор или да са недобросъвестно.