Присъда № 40 от 18.02.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 5805/2023
- Вид
- Присъда № 40
- Подписан
- 18.02.2025
- В сила
- 06.03.2025
- Състав
- Милена Атанасова Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.146, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.78а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда рег. №40/18.02.2025г. по НЧХД 5805/2023г. по описа на ПРС – ХVІІІ н.с.
Частната тъжителка Й.Д.Д. е депозирала тъжба, с която е повдигнала обвинение срещу К.П.А., ЕГН:********** по реда на частното наказателно преследване за извършено престъпление по чл.146, ал.1 от НК за това, че на 17.10.2023г. в гр. Пловдив, чрез използване на мобилно приложение „Viber“ с телефонен номер ***, е казал нещо унизително за честта и достойнството й, в нейно присъствие, а именно: „***“.
В настоящото производство е приет за съвместно разглеждане предявеният от частната тъжителка Й.Д.Д. срещу подсъдимия К.П.А. граждански иск за сумата от 4 000 /четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените й от престъплението по чл.146, ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на престъплението – 17.10.2023г. до окончателното й изплащане.
В по – голяма част от проведените съдебни заседания частната тъжителка се явява лично, като се представлява и от повереник – адв. С.П.. В хода на съдебните прения частната тъжителка не взема становище по повдигнатото обвинение, тъй като не присъства в съдебното заседание.
Повереникът й поддържа обвинението, като излага съображения, че то е доказано от обективна и субективна страна. Иска от съда да признае подсъдимия за виновен, като му наложи съответното наказание, без да конкретизира какво по вид и размер. Пледира за уважаване на гражданския иск изцяло. Претендира разноски.
Подсъдимият К.П.А. се явява в съдебните заседания, не се признава за виновен, дава обяснения по обвинението. Счита, че обвинението не е доказано от обективна и от субективна страна, като излага аргументи в хода на съдебните прения. Моли съда за оправдателна присъда, в дадената му последна дума още един път заявява, че е невинен.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият К.П.А. е роден на *** в гр. ***, постоянен адрес: ***, настоящ адрес: ***, б.., б.. гр., със средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН:**********.
Частната тъжителка и подсъдимият живеели на съпружески начала в период, предхождащ инкриминираната дата. От съвместното им съжителство имали обща дъщеря - П.А., ЕГН:**********, която след раздялата им останала да живее при майка си. След раздялата с подсъдимия, частната тъжителка срещнала друг мъж, от който имала дете. А впоследствие заживяла със свидетеля Н.В.Р..
От около средата на 2023г. свид. П.А. заживяла при баща си – подс. А..
Последният ползвал мобилен телефон с №***, а частната тъжителка ползвала мобилен телефон с №***. Частната тъжителка и подсъдимият били във 1 влошени отношения и почти не поддържали комуникация.
На 17.10.2023г. в 17.28 часа частната тъжителка получила от подсъдимия текстово съобщение по мобилно приложение „Viber“ с телефонен №*** на нейния мобилен телефон с №*** със следното съдържание: „***. ***? ***.
***. ***….Г***“. Когато получила текстовото съобщение тъжителката се намирала в дома си в гр. ***, като там бил и свид. Н.В.Р., с когото тя съжителствала в този момент. След като прочела съобщението се разстроила много, като се разтреперила, разплакала и дори изпуснала мобилния телефон.
Незабавно след това изпратеното от подсъдимия съобщение било прочетено и от свид. Р..
Поведението на подсъдимия разстроило много частната тъжителка, което наложило тя да потърси и специализирана психиатрична помощ.
В хода на съдебното производство беше назначена и изготвена съдебно – техническа експертиза, със задача да се даде отговор дали е изпращано текстово съобщение на 17.10.2023г. в 17:28 часа по мобилно приложение „Вайбър“ на телефонен номер ***, като вещото лице възпроизведе съдържанието на същото и даде отговор дали има технически вариант да е манипулирано това съобщение или няма данни за манипулация. В заключението на експерта е посочено, че в предоставения мобилен апарат марка „Хуауей“ модел „РРА- LХ2“, с ІМЕІ 1: *** и ІМЕІ 2: ***. /с който вещото лице се запозна в открито съдебно заседание на 18.04.2024г. в присъствието на съдебния състав и страните/, е открито инсталирано приложение „Вайбър“, което се използва с телефонен номер „ +***“. При извършеното търсене за проведен разговор с потребител „***“, с телефонен номер „ +***“ е открит проведен разговор на 17.10.2023г., като последната реплика от потребителя „***“ е изтрита от него. В паметта на телефона са открити два броя файлове, представляващи снимки на екрана на мобилен телефон (екранни снимки). Наименованията на файловете са:
5сгееп5Ьо1_20231018_173543_сот.У1Ъег.у01ро'р§ и
5сгееп§Ьо1_2023Ю18_173601_сот.У1Ьег.У01рор§. Съдържанието на всеки един от файловете е подробно възпроизведен от вещото лице. Техническите данни за файловете показват, че същите са изготвени на 18.10.2023г. в 17:35 часа и съответно в 17:36 часа. Изображенията са с резолюция 1080x2040 пиксела и са изготвени на мобилен телефон марка „Хуауей“, модел „РРА-LХ2“. Файловете носят в наименованията си вкопирани данни за това екранни снимки от какво приложение са - „Вайбър“. Не се откриват данни за извършени манипулации върху файловете. Разпитано в съдебно заседание вещото лице инж. А.К. поддържа заключението, като разяснява, че съобщението е изпратено на 17.10.2023г. от потребителя „***“, но екранните снимки са изготвени на 18.10.2023г.
В хода на съдебното производство беше назначена и изготвена съдебно лингвистична експертиза, със задача да даде отговор на въпроса дали с оглед използваните думи и изрази /граматически, семантично, морфологично, синтактично и др./, са написани от едно и също лице, в частност от П.К. А.а 2 текстовото съобщение, предмет на настоящото дело и приложеното от подсъдимия писмо по делото озаглавено: „На Майка ми…“?. В заключението си експертът посочва, че начинът на изложение (структуриране на текста, избор на езикови средства, придържане към обичайните книжовноезикови норми и под.) неизбежно се различава в зависимост от това дали става дума за електронно общуване („чрез „Вайбър“, в интернет чатове, социални мрежи, форуми и др.), или за епистоларна форма (в случая писмото „На майка ми...“).
Комуникацията, осъществявана с помощта на електронни технически средства (смартфони, лаптопи, настолни компютри и под.) и в интернет среда, обичайно допуска (спонтанно или умишлено) неглижиране на иначе може би познати на пишещия правила (напр. при употреба на главна и малка буква, пропускане на думи, които се подразбират, или тяхното съкращаване, използване на жаргон, на емотикони, на непълни изречения и т.н., буквени грешки, които се подминават без коригиране с цел икономия на време, и т.н.), докато писането на хартия, и то в епистоларния жанр, предполага предварително обмисляне на текста и текуща и последваща езикова обработка на всяко изречение със стремеж написаното да бъде белег и на престижност (като интелектуален заряд и кножовноезикова издържаност). В този смисъл целта на писмото „На майка ми...“ е адресатът да бъде впечатлен, в случая - и уязвен, но с подбор на приемливи езикови средства (избягване на жаргонния изказ, на просторечни и вулгарни изрази и под.), за разлика от текстовото съобщение във „Вайбър“, чиято езикова опаковка е в тотален разрез с нормите на цивилизованото общуване, като в добавка съдържа и недвусмислени заплахи за живота на адресата. И двете послания - текстовото съобщение по „Вайбър“ от 17.10.2023 г. и писмото „На майка ми...“, имат сходен замисъл, но са с коренно различаваща се лексика и стилистика, резултираща в различна изява и градация на чувствата, мислите и усещанията, които целят да предизвикат: Й.Д. (ако наистина писмото „На майка ми...“ е отправено към нея) да изпита при прочитането му вина, срам, неудобство, респективно нещо доста по-драстично: да бъде унизена, стресирана и травмирана, вкл. от мисълта, че е възможно посегателство и над живота й, каквото пък е посланието на текстовото съобщение по „Вайбър“. В допълнение към стиловите, лексикалните и семантичните характеристики на двете послания те също се различават значително: в писмото е налице богат набор от думи - сам по себе си - белег на по-висока, и то не само езикова, а и обща култура, които адресантът умело е подбирал и съчетавал; налице са определени литературни, също и общоправописни умения. Текстът е добре структуриран, изложението върви гладко и плавно, използвани са тропи, може да се каже, че писмото има и известна художествена стойност. Нещо, което по никакъв начин не може да бъде отнесено до написаното на вулгарен език текстово съобщение, от което бликат основно злост, омраза, грубост, поднесени по просташки и просторечен начин, съчетано с правописни грешки.
Чисто езиково (правописно, граматично, пунктуационно) при сравняването на двата текста се наблюдава следното: 1) Погрешно изписване 3 на характерна дума - „***“ (на две места в текстовото съобщение и на едно - в писмото), написана като „***“ (впрочем въпросната грешка е честа в обичайната езикова практика, така че сама по себе си едва ли може да бъде критерий за това, че двата текста са с един и същи автор). 2) В текстовото съобщение пунктуацията и употребата на главните букви са тотално неглижирани, допуснати са и чисто буквени (не точно правописни, по-скоро механични) грешки - нещо, което може да е плод на незнание и/или на бързане, но може да е и заради особеностите на езиковия етикет в интернет среда. В писмото „На майка ми...“ са налични пунктуационни грешки, но като цяло те не са фрапантни, а по отношение на употребата на главни и малки букви няма пропуски. И в писмото се срещат грешки, допуснати по недоглеждане (заради вълнение/състояние на афект/липса на време за последен прочит и проверка от страна на адресанта?), напр. „съснанието“ вм.
„съзнанието“, „фасофе“ вм. „фасове“. 3) И в двата текста се срещат правописни грешки - и повече, и по-малко груби. В текстовото съобщение:
„спестили“ вм. „спести ли“; „Тея“ - с две грешки, вм. „тези“/„тия“; системно изписване на местоимението „й“ като съюза „и“ (нещо, което е обичайна практика за интернет етикета). Общо взето обаче, в съобщението липсват други фрапантни грешки освен изброените и още една. В писмото „На майка ми...“ грешките са повече като количество (освен вече споменатите пунктуационни, сравнително немногобройни), но това се дължи на факта, че то е и многократно по-обемно, също така показва богат запас от думи, както и определени умения в използването на езиковите средства с цел постигане на максимален емоционален ефект. По-значимите грешки са: „спецялно“ вм.
„специално“; „способността“ вм. „способността“; „накараме“ вм. „накара ме“; друга подобна грешка: „усетили“ вм. „усети ли“; „чуствам“ вм. „чувствам“ (на две места); „който“ вм. „които“ (честа грешка в масовата писмена практика); грешна употреба на определителния член в м.р. на две места (също масова грешка при писане): „ада“ вм. „адът“ и „организма“ вм. „организмът“;
„улицетворение“ вм. „олицетворение“; „израстна“ вм. „израсна“, „придубух“ вм. „придобих“; „кои“ вм. „кой“. 4) Набива се на очи, че формите за сравнителна степен в текстовото съобщение са последователно написани в разрез с правилото („по силна“, „по щастлива“), докато в писмото също толкова последователно са правилно написани не само формите за сравнителна, но и тези за превъзходна степен („най-долното“, „най-тежките“, „най-неблагоприятната“, „най-трудно“; „по-тежка“, „най-страшното“, „посилна“, „най-накрая“, „по-късно“, „по-мръсно“). Понеже е значително подълго и съдържа лексикални единици от различни регистри, в писмото „На майка ми...“ са налице предпоставки за много повече грешки, но то е, общо взето, грамотно написано. Макар и изключително вулгарно като съдържание и значително по-кратко, текстовото съобщение (като се изключи споменатото неглижиране на пунктуацията и на главните букви) също е написано сравнително грамотно. В този план според вещото лице грешките в двата текста са съпоставими като честота и тежест. Опирайки се на лингвистичния 4 анализ на двата основни, разглеждани текста (текстовото съобщение от 17.10.2023г. и писмото „На майка ми...“) - сами по себе си крайно оскъдни, още повече че принадлежат на различен тип общуване и на различни жанрове, вещото лице е посочило, че не може с абсолютна категоричност да се произнеса относно това дали П.А. е автор и на текстовото съобщение, и на писмото. Ако например е искала текстовото съобщение да изглежда като написано от баща й, според вещото лице тя притежава качествата, необходими за прилагането на имитираща стратегия; ако пък е била и в състояние на афект/под въздействие на някаква химическа субстанция, последното е предпоставка и възможно обяснение за езиковите волности и изстъпления в текстовото съобщение, каквито иначе липсват в писмото „На майка ми...“.).
Разпечатката съдържа 25 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/84558b27-d52e-4ba4-9a1d-7db0667be818