Решение № 4769 от 01.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4769 гр. София, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20231110215451 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на “*“ ЕООД с ЕИК -205164308 със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.М.М. срещу Наказателно постановление /НП/ № 22 - 2300376 от 13.10.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - София, с което на жалбоподателя, на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл. 414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 3, ал.1, т. 1 „а“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ.

Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Същият излага доводите си за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които са самостоятелно основание за отмяна на крайния административен акт. В тази връзка се сочи, че НП не отговаря за изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН поради липсата на конкретни факти, които обосновават извършеното нарушение, 1 както и че не е посочено място на извършване на нарушението. Не са събрани доказателства за това къде се помещава счетоводтвото на дружеството, което е пряко ангажирано с подаване на уведомленията към НАП – на адреса по седалище и управление на дружеството или на друг адрес. По същество на вмененото нарушение се застъпва становище, че наказващият орган неправилно е приел посочената в текста на АУАН и НП норма за нарушена, тъй като същата предполага наличие на сключен трудов договор, какъвто в случая липсва. Твърди се още, че за работодателя е предвидена възможност за подаване на ново уведомление с корекция на подадената информация, от която същият се е възползвал на 29.05.2023 г.. Алтернативно жалбоподателят моли за изменение на НП и намаляване на наложената имуществена санкция до законоустановения минимум, посочен в разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ.

В съдебно заседание за жалбоподателя – редовно призован, се явява редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата с изложените в нея доводи.

Въззиваемата страна – Директора на Дирекция „Инспекция по труда” София, чрез процесуалния си представител, моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното :

С акт за установяване на административно нарушение № 22-2300376 от 14.08.2023 г., съставен от Н. Л. В. на длъжност ст. инспектор в ДИТ – София при извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство на жалб.“*“ ЕООД с ЕИК 205164308, с призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК от дружеството били изискани документи. На 25.07.2023 г. в ДИТ – София упълномощен представител на управителя на дружеството представил изисканите документи, включително и трудовото досие на Б.М.П., което съдържало проект на писмен трудов договор № 28 от 26.05.2023 г. между дружеството и Б.П., в който договор липсвал подпис на работник/служител.

2

От справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх. № 22388233240112 от 16.05.2023 г. било видно, че е регистриран проект на трудовия договор, а от справка с изх. № 22388233241982 от 29.05.2023 г. било установено, че е заличена регистрацията му. В акта като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 3, ал.1, т. 1 „а“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, както и че нарушението е извършено на 26.05.2023 г. в дружеството и е констатирано на 25.07.2023 г. при преглед на документите в ДИТ София.

Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното наказателно постановление /НП/ № 23 - 2200376 от 13.10.2023 г., на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което на жалбоподателя, на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл. 414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 3, ал.1, т. 1 „а“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля Н. Л. В., които съдът намира за последователни, логични и непротиворечиви, както и кореспондиращи на писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

Съдът възприе показанията на свидетел В. като обективни и достоверни.

Свидетелят последователно и в детайли пресъздава своите непосредствени възприятия, относно извършената от него проверка, както и направените констатации. Съдът кредитира показанията на свидетеля В. като кореспондиращи изцяло на представените и приети по делото писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата изхожда от легитимирана страна (наказаното юридическо лице), депозирана е в преклузивния срок и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт

(наказателно постановление), поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните 3 съображения:

В настоящия случай АУАН и НП съдържат всички реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. При издаване на АУАН са спазени разпоредбите на чл. 40, ал.1 и чл. 43, ал.1 от ЗАНН . Налице е фактическо съответствие между посоченото в акта и наказателното постановление като описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е било извършено.

Както АУАН, така и процесното НП са съставени, респ. издадени от оправомощени длъжностни лица, в кръга на компетенциите им. АУАН е съставен от материално и териториално компетентен орган, съгласно изискването на чл. 416, ал. 1, вр. чл. 399, ал. 1 от КТ, а именно от старши инспектор от Дирекция „Инспекция по труда“ - София към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Обжалваното НП е издадено от компетентно длъжностно лице - директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, който е оправомощен да издава НП със Заповед № З-0693/15.08.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ в изпълнение на правилото на чл.

416, ал. 5 от КТ. Спазени са и давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП.

Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от КТ редът и данните, необходими за извършване на вписване, се определят с наредба на Министерския съвет, по предложение на министъра на труда и социалната политика, съгласувана с изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и председателя на Националния статистически институт.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ:

„Работодателят уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори, като изпраща уведомление (приложение № 1)“, а съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „а“ от същата наредба уведомлението съгласно приложение № 1 се изпраща в тридневен срок от сключване на трудовия договор.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 26.05.2023г. дружеството – жалбоподател е регистрирало уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ без да има надлежно сключен трудов договор с лицето Б.М.П., като на 29.05.2023 г. от страна на “*“ ЕООД, в качеството му на 4 работодател е подадено уведомление за заличаване на подадения вече запис.

Настоящият съдебен състав намира, че неправилно е ангажирана администативно-наказателната отговорност на жалб.“*“ ЕООД, в качеството му на работодател, тъй като визираната за нарушена норма на чл. 3, ал. 1, т. 1 „а“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ предполага наличие на сключен трудов договор, какъвто в случая липсва. Отговорността на работодателя за нарушение на текста от посочения в АУАН и НП подзаконов нормативен акт може да бъде реализирана при наличие на сключен валиден трудов договор и неподаване на уведомление за това до ТД на НАП или подаване на уведомление извън визирания в чл. 3, ал. 1, т. 1 „а“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. тридневен срок.

Анализът на разпоредбите сочи, че за да е налице осъществено нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1 „а“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г., необходимо и задължително условие е наличието на трудов договор в писмена форма, за който да бъде подадено и уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ. С други думи, наличието на сключен трудов договор в писмена форма е предпоставка за осъществяване на нарушение по цитирания текст. И след като не е бил налице подписан трудов договор между Б.М.П. и дружеството – жалбоподател “*“ ЕООД, то няма и как въззивника да извърши от обективна страна вмененото му нарушение, което предполага наличието на подписан трудов договор, поради което е налице е обективна несъставомерност.

По изложените съображения съдът намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде изцяло отменено.

По разноските:

С оглед обстоятелството, че съдът намери НП за незаконосъобразно, направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски следва да бъде уважено на осн. чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, а искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение – оставено без уважение.

Предвид направеното от процесуалния представител на въззиваемата страна възражение за прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение и като съобрази разпоредбите на чл. 36 от ЗА, вр. с чл. 18, ал.

5

2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според които минималното адвокатско възнаграждение за дела, при които наложеното наказание е под форма на имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лева, е в размер на 400 лева + 10 % за горницата над 1000 лев, както и действителната правна и фактическа сложност на делото и приключването му в едно съдебно заседание, съдът в настоящия му съдебен състав намира, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и следва да присъди на жалбоподателя по-нисък размер на претендираните разноски за адвокат пред настоящата съдебна инстанция, а именно сума в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева.

Водим от горното, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22 - 2300376 от 13.10.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - София, с което на жалбоподателя “*“ ЕООД с ЕИК 205164308 със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.М.М., на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 3, ал.1, т. 1 „а“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” - София ДА ЗАПЛАТИ на жалб.“*“ ЕООД с ЕИК 205164308 със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.М.М. сума в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за 6 изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 7