Решение № 2289 от 22.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2289 гр. Пловдив, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330117972 по описа за 2023 година

Предявени са искове по член 240 ЗЗД, вр. член 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.6 от ЗПФУР, във връвка с чл.9, ал.1 от ЗПК.

Ищецът „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548 претендира осъждането на ответника П.

С. К. с ЕГН ********** да му заплати неплатените суми по Договор за паричен заем „****“ от 2*****год., сключен между страните в общ размер на: 644,43 лева /шестстотин четиридесет и четири лева и четиридесет и три стотинки/, от които: Главница в размер на 300 лв., считано от крайния срок на договора 26.10.2022 г.; Договорна лихва при фиксиран годишен лихвен процент съгласно чл. 4 ал. 1 т. 2 от Договора - 15 % върху усвоената главница в размер на 35,88 лв. /тридесет и пет лева и осемдесет и осем стотинки/ за периода от 27.12.2021 г. до 26.10.2022 г.; Такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия срок на договора в размер на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница, която се начислява ежедневно и се дължи в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на главницата в общ размер на 62,79 лв. /шестдесет и два лева и седемдесет и девет стотинки/ претендираната сума е за периода от 27.12.2021 г. до 26.10.2022 г . ; Неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес съгласно чл. 15 ал. 4, 5 и 6 от Договор в общ размер на 14,95лв. /четиринадесет лева и деветдесет и пет стотинки/ за периода от 27.12.2021 г. до 26.10.2022 г.; Неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК съгласно чл. 15 ал. 4,5 и 6 от Договор в общ размер на 14,95 лв. / четиринадесет лева и деветдесет и пет стотинки/ за периода от 27.12.2021 г. до 26.10.2022 г .; Неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл. 15 ал. 1,2 и 3 от Договора в общ размер на 59,80 лв.

/петдесет и девет лева и осемдесет стотинки/ за периода от 27.12.2021 г. до 26.10.2022 г.;

Начислени такси по чл. 20 ал. 4 от Договора за ограничаване негативни последици при просрочие, съгласно Тарифа за допълнителен пакет услуги, доброволно избран от Кредитополучателя в общ размер на 134,50 /сто тридесет и четири лева и петдесет стотинки/ 27.12.2022 г. до 26.10.2022 г. ; Законна лихва за забава върху просрочените текущи задължения, дължима в края на всеки тридесетдневен период за заплащане на текущото 1 задължение по кредита на основание чл. 20 ал. 3 от Договора в общ размер на 8,14 лв.

/тридесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки/ за периода 27.12.2022 г. до 26.10.2022 г., както и Законна лихва за забава в размер на 13,42 лв. /тринадесет лева и четиридесет и две стотинки/, начислена върху остатъчната непогасена главница в размер на 300 лв. и за периода от 26.10.2022 г. /изтичане срока на договора/ до 04.04.2023 г. /датата на подаване на исковата молба/, ведно със законна лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното погасяване изчислена върху всяка от дължимите/присъдени/ суми, както и законна лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното погасяване изчислена върху всяка от дължимите/присъдени/ суми.

Претендира направените по настоящото производство разноски и адв. хонорар. Ищецът, твърди че на 26.10.2021 г. ответникът е сключил с Дружеството (в качеството му на заемодател) Договор за кредит „***“ („Договора“) под формата на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на главница до размера на одобрения кредитен лимит, който в настоящия случай е 300 лв. /триста лева/ и по силата на този договор е усвоил цялата заемна сума в размер на 300 лв.. С подписване на договора ищецът се задължил да заплаща текущото си задължение до 30 /тридесет/ дни от усвояване на главницата, като при еднократно усвояване на кредитния лимит с подписване на договора за кредит 30 дни текат от датата на усвояване на целия кредитен лимит, а при усвояване на части 30 дни текат от датата на първото частично усвояване. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 2 от Договора преди сключването му на ответника бил представен Стандартен европейски формуляр (СЕФ), описващ всички условия по договора съгласно изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК), както и че Кредитополучателят е заявил и декларирал, че е избрал доброволно преди подписване на договора да се ползва от допълнителен пакет от услуги „ VIP обслужване“ и такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие“, за което му е предоставена и Тарифа. Към момента на депозиране на настоящата искова молба, задълженията на кредитополучателя за заплащане на текущите задължения по кредита били просрочени, а срокът на договора бил изтекъл. Срокът на договора бил определен в чл. 4 ал. 1 т. 1 - 1 година, а съгласно чл. 4 ал. 2 влиза л в сила от датата на неговото подписване, което означава ло, че процесният договор е изтекъл на дата 26.10.2022 г. Твърди се също, че на 27.10.2021 г. ответницата е усвоила сума в размер на 300,00 лева, с което бил усвоен изцяло кредитния лимит, като към подаване на исковата молба заемателят извършил няколко плащания в общ размер на 61,85 лв., с ко ито били погасени текущи задължения, както и законна лихва за забава в от 7,20 лева. Настоява се на това, че задълженията по кредита за периода 27.12.2021 г.- 26.10.2022 г. , ведно с усвоения кредитен лимит били в общ размер на 644,02 лева /шестстотин четиридесет и четири лева и две стотинки/.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, действащ чрез особения си представител адв. В. К., с който оспорва исковете неоснователни. Оспорва се приложеното с исковата молба платежно нареждане, доколкото същото не установяло безспорния факт, заемната сума да е получена от П. К., независимо че нейното име фигурира като получател. От приложените документи не се установявало обстоятелството, че банковата сметка с номер IBAN ****** е сметка на ответницата, като освен това в основанието на платежното нареждане било посочено По Договор за заем ****, което обаче не установявало факта, че евентуалното плащане е направено по процесния Договор за кредит******г. На следващо място е посочено, че от приложения с исковата молба Договор за кредит от 26.10.2021г. е видно, че договорът е сключен чрез средствата за комуникация от разстояние, но не са са представени никакви доказателства, от които да е видно, че са спазени изискванията на ЗЗД, ЗПФУР и ЗПК. Изцяло са оспорени начислените по договора суми за такса за ангажимент от 62,79 лева; неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне удостоверение за настоящ адрес от 14,95 лева; 59.80 лв. за неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на съгласие за директен дебит;

134.50лв. за начислени такси по чл. 20 ал. 4 от Договора за ограничаване на негативни последици при просрочие.; 8.14 лв. за законна лихва за забава за периода 27.12.2021г. 26.10.2022 год. върху просрочените текущи задължения, дължима в края на всеки 30-дневен 2 период за заплащане на текущо задължение по кредита па оси. чл. 20 ал. 3 от Договора;

13.42лв. законна лихва върху главницата за периода 26.10.2022 год. до 04.04.2023год. ; 35.88 лв. договорна върху главницата за периода 27.12.2021 год. - 26.10.2022 год. Излагат се твърдения за това, че процесният Договор за кредит е съставен в нарушение на императивните изисквания на ЗПК и по специално на чл. 5 ал. 10 т. от 1 до 7, ал.13, чл. 10, ал. 1, чл. 10а ал. 3 п ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 п ал. 2, чл. 15, чл. 19 ал. 4 от З ПК, с искането същият да бъде обявен от съда за недействителен на основание чл. 21 и 22 ЗПК и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Освен това договорът не бил съставен на ясен и разбираем език, по никакъв начин от съдържанието му не ставало ясно какво именно се дължи, какви са минималните месечни вноски и какво покриват сумите, изцяло липсвала информация за общия размер на кредита и ясно формулирани условия зa издължаването му, липсвал погасителен план, предвидени били такси и неустойки, които се събира ли повече от веднъж за едно и също нещо, нарушено било изискването за максимален размер на ГПР, като чрез заобикаляне на императивни разпоредби били предвидени допълнителни възнаграждения за кредитор, които не били включени при изчисляване на ГПР, предвидени бил допълнителни възнаграждения за услуги без ясно описание за вида на услугите, тяхната стойност и в действително извършения разход за същите, нарушен бил принципа за неначисляване на лихва върху лихва. Въведените в договора за кредит отговорности за разноски, лихви и неустойки, представлявали по съществото си неправомерно, недължимо и обременяващо задължение па потребителя, дължими при забава в изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита, чиято цел е, чрез заобикаляне на закона, да се постигне допълнително и недължимо възнаграждение за кредитора. С предвиждането па тези плащания очевидно се целяло заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждането на допълнителни плащания, чиято дължимост изцяло е свързана със забава на длъжника и или са поставени поначало неизпълними условия, били с цел генериране на допълнителни приходи под формата на обезщетение за кредитора. Съгласно чл. 21 , ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон, е нищожна. Освен това сочи че, задължението за предоставяне на удостоверения от институции, има вторичен характер и неизпълнението му по време на договора не засягало пряко същинското задължение на кредитополучателя за връщане на дадения му кредит.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът е твърдял възникнало договорно правоотношение на основание сключен договор за Договор за кредит „****“ от **** под формата на кредитна линия линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на главница до размера на одобрения кредитен лимит от 300 лв., като по силата на този договор ответницата била усвоила цялата заемна сума в размер на 300 лв.

От приложения и приет по делото като писмено доказателства заверен препис от договор за кредит „****“ от 26.10.2021г. се установява, че същият е сключен от разстояние.

Съгласно чл. 6 ал.1 ЗПФУР всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние - едно или повече, е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В чл. 18 ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние между които, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието му за сключване па договора. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага ЗЕДЕП.

Според чл. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано - ал. 1 и писмената форма се смята за 3 спазена, ако е съставен електронен документ - ал. 2. Същият се счита за подписан при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13. ал. 3 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Само когато посочените предпоставки са налице е създаден подписан електронен документ.