Решение № 156 от 05.07.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Шумен, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Йордан В. Димов при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20223600500191 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №190/18.03.2022г. по гр.д.№1164/2021г. ШРС е отхвърлил предявения от „Теленор България“ ЕАД-гр.София срещу Т. Ф. ХЮС. иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД, че Х. дължи на дружеството сумата 104.94лв. – неустойка, от която 12.48лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от

29.11.2018г. за мобилен номер ..... и 92.46лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 29.11.2018г. за мобилен номер **********, като неоснователен и недоказан.

Решението е обжалвано от ищцовото дружество изцяло. Сочи, че същото се явявало незаконосъобразно, неправилвно и необосновано, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Изводите на съда за недължимост на неустойката, тъй като процесните договори не били развалени надлежно и кредиторът не представил доказателства, от които да се установи, че е отправил писмена покана за изпълнение до длъжника, респ. да го е уведомил писмено за прекратяване на договорните отношения, се явявали направилни. В процесния договор за услуги, страните са договорили дата на фактуриране на ползваните услуги, като в случая това е 18-то число от месеца. След като страните са уговорили дължимите по договора плащания да бъдат платими в определен срок /не по-късно от 18 дни от издаването на месечната фактура /, то сумата ставала изискуема след изтичането на този срок . Нито законът, нито договорените между страните условия, вменявали задължение на кредитора да кани закъснелия длъжник да изпълни задължението 1 си. В случая не ставало въпрос за разваляне на писмен договор, а за прекратяването на същия, съгласно условията, при които страните са договорили сключения договор да бъде прекратен. Сключеният абонамент бил прекратен едностранно от оператора съгласно договорната отговорност на абоната по т.11 от договора, при условията чл.75, във вр.с чл.

19б в/ от общите условия, а именно по вина на абоната да не заплати дължими месечни плащания. В чл. 19б в/ от общите условия изрично било предвидено право на доставчика да прекрати договор с потребител, който не е платил дължима на падеж сума. Тази уговорка, в съвкупност с чл.19д налагала извод, че прекратяването, по последиците си било равносилно на разваляне без предизвестие поради неизпълнение, тъй като цели да освободи занапред оператора от задължението му да гарантира достъпа на клиента до далекосъобщителните услуги. Освен това операторът неколкократно изпраща л СМС-известия, с които давал шанс на абоната да заплати задълженията си и да запази договорните отношения. При положение, че търговецът ще се лиши от всички 24 месечни абонаментни такси по договора/доколкото неизпълнението на абоната било започнало веднага след сключване на процесния абонамент/, заплащането на обезщетение в размер на три месечни абонаментни такси не се явявало прекомерно и необосновано високо. Неустойката не представлявала такава облага за оператора, какавато би получил, ако договорът не беше прекратен. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което заявената претенция за признаване дължимостта на неустойка в размер на 104.94лв. бъде уважена. Претендира се и присъждането на направените разноски пред двете инстанции.

Въззиваемата страна, чрез назначения й особен представител, взема становище по неоснователността на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въз основа на депозирано от „Теленор България“ЕАД-гр. заявление, по реда на чл.410 от ГПК, е издадена заповед №260029/13.01.2021г. по ч.гр.д.№77/2021г. на ШРС, по силата на която е разпоредено Т. Ф. ХЮС. да заплати на дружеството сумата 104.94лв. – неустойка, от която 12.48лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 03.11.2014г. и сключено допълнително споразумение от 29.11.2018г. за мобилен номер ..... и 92.46лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 19.04.2016г. и сключено допълнително споразумение от 29.11.2018г. за мобилен номер **********, за които суми е издадена фактура №7287413624 от 15.04.2019г., както и за сумата 105лв. деловодни разноски.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за вземането. Последният в дадения срок е сторил това и е предявил настоящите установителни искове срещу Х./действително, в обстоятествената част на исковата молба е посочено име на друг длъжник, но настоящата 2 инстанция счита, че се касае до техническа грешка, доколкото в титулната част на исковата молба, в обстоятелствената й част и в петитума на същата, е посочено изрично името на Т.Ф.Х. като срещу него е издадена и заповедта на изпълнение по ч.гр.д.№77/2021г. на ШРС/ - че в полза на дружеството съществува вземане за сочените суми по горепосочените договори и допълнителни споразумения към тях.

Между ищцовото дружество и ответника били сключени договор за фиксирани услуги от 03.04.2014г. за мобилен номер ....., със стандартен месечен абонамент 5.90лв. на месец и срок на действие 24 месеца и допълнително споразумение към него от 29.11.2018г. за срок от 24м., изтичащ на 29.11.2020г., както и договор за мобилни услуги 19.04.2016г. за мобилен номер **********, с абонаментен план „Нон стоп 29..99“ и срок на действие 24 месеца и допълнително споразумение към него от 29.11.2018г. за срок от 24м., изтичащ на 29.11.2020г., по силата на които ищецът - доставчик на фиксирани и мобилни услуги е поел задължение да предоставя на ответника далекосъобщителни услуги, чрез два телефонни номера, за определен срок. При склрючване на договорите Х. е подписал декларация – съгласие, че при подписване на договорите е запознат с общите условия на „Теленор България“ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги и за взаимоотношения с потребителите на фиксирани телефонни услуги. Срещу предоставените услуги, чрез обществена далекосъобщителна мрежа, абонатът се е задължил да плаща възнаграждение, за което изрично е подписал ценова листа. Съгласно чл. 23 от общите условия на дружеството – ищец, последното има право да получава: цена за първоначално свързване, месечен абонамент, месечна цена за ползвани услуги, месечна цена за ползване на допълнителни или на други услуги, цена за временно спиране по т.69. Съгласно чл. 26 от общите условия, за ползваните услуги операторът издава на името на потребителя ежемесечно фактура на определена дата, а неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задълженията да я плати съгласно определения във фактурата срок.

Видно от представената по делото фактура №7287413624 от 15.04.2019г., дружеството е начислило за заплащане от ответника сумата 197.40лв. – неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги, както и задължения от предходен период с ДДС245.82лв..

Представени са и общите условия на ищцовото дружество за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги.

При така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

Заявени са претенции с правно основание чл.422 от ГПК - за установяване същестуването на вземания – неустойка въз основа на договори за фиксирани и мобилни услуги за мобилен номер ..... и за мобилен номер **********. и допълнителни споразумения към тях от 29.11.2018г..

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните 3 правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между дружеството-кредитор и ответника, наличие на уговорка за заплащане на неустойка, настъпване изискуемостта на паричните задължения на ответника, изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор. Ответната страна следва да установи факта на заплащане на дължимата главница по договора и търсената неустойка.

В настоящия случай се установи по безспорен начин, че ищцовото дружество и ответникът са били в облигационни отношения, уредени от сключените между тях договори за фиксирани и мобилни услуги и допълнителни споразумения от 29.11.2018г.. Х. не е ангажирал доказателства, че е изпълнил в пълен размер задължението си за заплащане стойността на предоставените фиксирани и мобилни услуги, за които са издадени фактури № 7283270021/15.01.2019г. и №7284583529/15.02.2019г., съответно №7287413624 от 15.04.2019г..

От ищцовото дружество се твърди дължимост на неустойка по двата договора в размер на 104.94лв./12.48лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на първия договор и 92.46лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на втория договор/, с оглед наличие предпоставките на т.11 от договорите/т.ІІІ-2 от допълнителните споразумения/ и чл.75, вр. с чл.19б в/ от общите условия на мобилния оператор.

Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Така функциите, които изпълнява неустойката, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите задължения.

Съгласно т.11/Условия/ от договорите, първият е сключен за срок от 24м., а вторият за срок от 24м., в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други свързани с него документи, в това число и приложимите общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, но не повече от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, като в допълнение на неустойката, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпката от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора, а в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги съгласно посоченото в договора, чийто срок не е изтекъл дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството и заплатената от него при предоставянето му в брой или обща лизингова цена по договор за лизинг, съответстваща на оставащия срок на договора. С идентично съдържание е и разпоредбата на т.ІІІ-2 от допълнителните споразумения. Съгласно чл.19б в/ от общите условия, ищцовото дружество има право да откаже сключването на индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален договор срочен или безсрочен, в случай че потребителят не е платил дължими суми след 4 изтичане на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно общите условия.

Съответно съгласно чл.75 от общите условия, при неспазване на което и да е задължение по част ХІІІ, или в случай на неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, операторът има право да незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията на т.19б и 19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключването на нов договор.

Или за да се установи дължимостта на претендираната неустойка/право на ищеца да начисли такава/, на първо място следва да се докаже, че процесните два договори са прекратени. В случая от събраните по делото доказателства не се установява кога са били прекратени договорните правоотношения с ответника и по какъв начин страната, която е упражнила правото си да прекрати договора, е уведомила другата за това свое намерение.

Разпечатката съдържа 30 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/84549776-bd82-4969-970f-9a162ea65f1d