Решение № 1046 от 31.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1046 гр. София, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20231000500066 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 117 от 09.11.2022 г., постановено по т.д. № 151/2021 г. от Софийски окръжен съд са отхвърлени предявените от П. В. П., ЕГН ********** против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482 обективно съединени иск с правно основание чл. 432, ал. 1 и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева от смъртта на неговия дядо В. И. М., ЕГН **********, настъпила на *** г., вследствие на ПТП от 26.10.2020 г. на Главен път I - 1, км. 191+800, в района на с. Скравена, ведно със законната лихва, считано от 19.05.2021 г.

Първоинстанционният съд с посочено решение е осъдил:

- ищеца П. В. П., ЕГН ********** да заплати деловодните разноски на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от 2 200 лева;

- ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482 да заплати разноски по сметка на Софийски окръжен съд, на основание чл. 77 от ГПК, в размер на сумата от 300 лева.

1

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца П. В. П., ЕГН

********** с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закони и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят поддържа, че събраните по делото доказателства обосновават основателността на всеки един от предявените искове.

Поддържа, че попада в разширения кръг на лицата, които имат право на обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на неговия дядо В. И. М., ЕГН **********, настъпила на *** вследствие на ПТП от 26.10.2020 г. на Главен път I - 1, км. 191+800, в района на с. Скравена, с който е имал трайна и особено дълбока емоционална връзка, поради което е претърпял от неговата смърт продължителни болки и страдания в по-голям обем от обичайните болки и страдания от смъртта на родственик.

Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и вместо това да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 19.05.2021 г.

Моли да възложи в тежест на ответника отговорността за разноски и да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител за двете инстанции, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Насрещната страна и ответник по предявените искове - ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482 е подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който поддържа, че ищецът формално попада в кръга от лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия дядо, но не е провел пълно и главно доказване на твърдените обстоятелства, че между тях до датата на ПТП е имало трайна и особено дълбока емоционална връзка и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания в по-голям обем от обичайните между родственици.

Моли въззивния съд да потвърди изцяло първоинстанционното решение и да се присъдят деловодните разноски, направени във въззивното производство.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценка за основателността на въззивната жалба, съдът взе 2 предвид следното:

Ищецът - П. В. П., ЕГН ********** е предявил против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482 иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и иск по чл.

86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 26.10.2020 г. , около 18:30 часа, в тъмната част на денонощието е настъпило ПТП на Главен път І-1, в района километър 191+800, землището на с.

Скравена, Община Ботевград между каруца, теглена от кон и управлявана от неговия дядо В. И. М., ЕГН ********** и лек автомобил „Мерцедес 320 ЦДИ“ с рег. № ***, управляван от А. П. Д., ЕГН **********.

Ищецът твърди още, че:

- водачът на лекия автомобил се движел в лентата за гр. Ботевград, настигнал и ударил каруцата, с което причинил увреждания на неговия дядо, вследствие на които починал на *** г.;

- виновен за настъпване на ПТП и за смъртта на неговия дядо е водачът на лекия автомобил, който при управлението му е допуснал нарушения на правилата за движение, установени в ЗДвП;

- лекият автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в деня на ПТП при ответника;

- претърпял е неимуществени вреди от смъртта на не говия дядо, с който е имал особено дълбока емоционална връзка и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания в по-голям обем от обичайните между родственици;

- писмената претенция за обезщетяване на неимуществените вреди е подадена на 19.02.2021 г., по която е заведена щета, но ответникът не е заплатил обезщетение;

С предявените искове поискал ответникът да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 19.05.2021 г.

Поискал в тежест на ответника да се възложи отговорността за разноски и да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

3

Ответникът – ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482 подал отговор на исковата молба /л. 134/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че:

- поведението на застрахования водач не осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД, няма постановена и влязла в сила осъдителна присъда от наказателен съд;

- ищецът формално попада в разширения кръг на лицата, които имат право да получат обезщетение за претърпените неимуществени вреди, тъй като починалият е негов дядо /Тълкувателно решение № 1 от 21 юни 2018 г., постановено по т.д. № 1/2016 от ВКС- ОСНГТК/, но не е доказал, че е имал особено близка връзка с починали я и действително е претърпя л о т неговата смърт вреди в по-голям обем от обичайните между внук и дядо.

При условията на евентуалност оспорил размера на прекия иск и поискал да се определи обезщетение за неимуществени вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото, установяващи, че водачът на каруцата се движел в тъмната част на денонощието без поставени светлини и цветни светлоотразители, съгласно чл. 71 от ЗДвП и е бил в алкохолна интоксикация.

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.

От фактическа страна:

Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.

Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими факти.

От събраните по делото доказателства установява, че на 26.10.2020 г. , 4 около 18:30 часа, в тъмната част на денонощието, при сухо асфалтово покритие и нормална видимост е настъпило ПТП на Главен път І-1, в района на километър 191+800, землището на с. Скравена, Община Ботевград между каруца, теглена от кон и управлявана от В. И. М., ЕГН ********** и лек автомобил „Мерцедес 320 ЦДИ“ с рег. № ***, управляван от А. П. Д., ЕГН **********.

Водачът на лекия автомобил настигнал и ударил каруцата, с което причинил увреждания на В. И. М., ЕГН **********, вследствие на които последният починал на *** г.

Лекият автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в деня на ПТП при ответника.

Починалият В. И. М., ЕГН ********** е дядо на ищеца, който на 19.02.2021 г. подал претенцията по чл. 380 от КЗ за обезщетяване на неимуществените вреди.

Ответникът завел щета, по която не е заплатил обезщетение.

В първата инстанция е прието писменото заключение на вещото лице, извършили автотехническа експертиза /л. 190/ и заключението на вещото лице, извършило основна и допълнителна медицинска експертиза – л. 196 и л.

221.

Експертизите установяват описания механизъм на настъпване на ПТП, както и обстоятелствата, че:

- водачът на каруцата /пътно превозно средство с животинска тяга/ се е движел в тъмната част на денонощието противно на изискванията, установени с чл. 71 от ЗДвП – да има поставени два бели или жълти светлоотразители отпред, два червени светлотразители отзад и поставено отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина;

5

- водачът на каруцата е бил в алкохолна интоксикация;

Така обсъдените доказателства обосновават извода на настоящия съдебен състав, че пострадалият водач на ППС с поведението си пряко и непосредствено в равна степен с водача на лекия автомобил е допринесъл за настъпване на ПТП и на вредоносния резултат, т.е. налице е съпричиняване в съотношение по ½ .

В първата инстанция са разпитани свидетели, показанията на които не установяват конкретни житейски обстоятелства, които да обосноват извод, че между ищеца и починалия дядо е имало особено близка връзка, която по интензитет надхвърля обичайната между внук и дядо взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост , както и ищецът действително да е претърпял вреди в по - голям обем от смъртта на неговия дядо, различен от обичайния обем на болки и страдания при смърт на родственик.

От правна страна: