Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 802 от 20.07.2023, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 483/2023
Вид
Разпореждане № 802
Подписан
20.07.2023
В сила
20.07.2023
Състав
КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 802 гр. Перник, 20.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Съдия:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500483 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 376 от 08.04.2023 г., постановено по гр.д. № 1402/2022 г. Районен съд - П. е осъдил С. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Ален Мак“ № 75 да заплати на А. Н. И., ЕГН ********** и Г. Н. М., ЕГН **********, и двете със съдебен адрес: гр. Р., ул. „Майор Чиляев“ № 20, на основание чл.31, ал.2 от ЗС сумата от 1600.00 (хиляда и шестстотин) лева, представляваща обезщетение, равняващо се на наемоподобен доход за ползването от Саша Г. С. на собствените на А. Н. И. и Г. Н. М.

4/6 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (дворно място), с площ от 530 кв.м., който имот съгласно регулационния план на с. Б., общ. Р., одобрен със Заповед № 2262, 2261 от 1947 г. и Заповед № III-337 от 20.06.1980 г. на ОНС - П., съставлява Парцел XVII за имот с планоснимачен номер № 4, от квартал 8, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 43 кв.м., и с разгъната застроена площ от 150 кв.м., и второстепенна стопанска постройка със застроена площ от 40 кв.м., както и всички други подобрения, находящи се в имота, за периода от 23.07.2020 г. до 23.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете - 23.03.2022 г. до окончателното им изплащане. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските.

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от С.

Г. С., чрез адв. Н. Г., с която постановеното от първоинстанционния съд решение се обжалва, като се твърди, че същото е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Сочи се, че предявената от А. Н. И. и Г. Н. М. и уважена искова претенция е неоснователна и недоказана, като се допълва, че са налице множество противоречия между твърдяното и претендирано право и обективната фактическа обстановка, която се доказва по безспорен начин от приложените по делото писмени и гласни 1 доказателства. Твърди се, че по делото не са събрани доказателства за наличие на фактическия състав на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗС, поради липсата на основния елемент от този фактически състав, а именно лично ползване на вещта и лишаване от ползване на ищците от вещта. Излагат се подробни съображения относно неправилността на постановеното решение, въз основа на които се иска отмяна на първоинстанционния акт. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от А. Н. И. и Г. Н. М., чрез адв. А. А., с който се оспорва подадената въззивна жалба, като се твърди, че същата е неоснователна и недоказана, а атакуваното решение се сочи като правилно и законосъобразно, постановено при стриктно спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон. Сочи се, че от събраните по делото доказателства, било безспорно установено, че са налице четирите кумулативно дадени предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, а именно: наличие на собственост от страните върху вещта, лично ползване на вещта от ответника на общата вещ, лишаване от страна на ответника на ищците от ползване на вещта и отправена писмена покана от ищците до ответника за заплащане на обезщетение за ползата, от която са били лишени. Моли се съда да постанови решение, с което да бъде потвърден атакуваният акт, а подадената въззивна жалба бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че жалбата е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

С жалбата и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл.

267 ГПК.

Доколкото във въззивната жалба и отоговора не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК, извън вече обсъдените по-горе възражения, и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.

УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

2

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 04.10.2023 г. от 10,00 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемите.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3