Определение № 252 от 20.01.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 252 гр. Варна, 20.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20233100500025 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на С. Л. С. чрез пълномощниците му адвокат Д. К. и адвокат Т. Р. против решение № 3185 от 24.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 4163 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, осемнадесети състав, в частите, с които е прието за установено по отношение на С. Л. С., Е. Х. Х. и Н. Х.

Х. са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град Варна, одобрени със заповед РД-18-92 от 14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е със заповед № 18-10044 от 21.10.2020 г. на началника на СГКК - Варна, с адрес на имота в град Варна - ***, гараж № 4, който се намира на етаж -1 в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 19,01 кв.м, ведно с 8,7579 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - № за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано по частна жалба на Етажната собственост /ЕС/ на сграда на ул. „57-ма“ № 3 в КК „Св.св. Константин и Елена“ – Варна, представлявана от председателя на управителния съвет /УС/ П.Ц.П., чрез адвокат Г.Р. против определение № 12260 от 04.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 13434 по описа за 2022 г. на петдесет и първи състав на Районен съд – Варна, с което е допуснато обезпечение на предявените в условията на първоначално субективно активно съединяване от Г.М.Г., К.М.Н., И.Н.И., А.Я.Ш., Ю.Н.З., Р.П.П., Н.Т.Н., Р.П.К. и М.Е.К. против етажната собственост конститутивни искове с правно основание член 40, алинея 2 от ЗУЕС за отмяна на всички решения, взети от ОС на ЕС, обективирани в протокол от 02.09.2022 г., а именно 1 решенията по предложение № 1; предложение № 2; предложение № 3; предложение № 4; предложение № 5; предложение № 6; предложение № 7; предложение № 8; предложение № 9; предложение № 10; предложение № 11; предложение № 12 и предложение № 13, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ на посочените решения на основание член 389 във връзка с член 391, алинея 1, точка 3 и точка 2 от ГПК във връзка с член 40, алинея 3 от ЗУЕС, при условие, че молителите представят доказателства за внесена парична гаранция в размер на 900 лева по депозитна сметка на РС - Варна. В частната жалба се излагат доводи за незаконосъбразност и за неправилност на атакувания съдебен акт.

Счита се, част от исковете /по точки 6, 7, 8 и 9 от дневния ред на проведеното общо събрание/ са недопустими, тъй като върху никое от тези решения не може да бъде упражнен съдебен контрол, доколкото не е прието позитивно решение; че е Робърт Пол Китчън не е предявил иск по член 40, алинея 2 от ЗУЕС и не е поискал обезпечителна мярка, поради което и не може да бъде допуснато обезпечение в негова полза. Твърди се, че ищците нямат интерес от обезпечаване на исковете им, тъй като нито едно от решенията по никакъв начин ме може да доведе до настъпване на вреди за който и да е от етажните собственици, а освен това съдът не е съобразил, че ще бъде засегнати интересите на всички останали етажни собственици, доколкото при спиране изпълнението на взетите на 02.09.2022 г. решения ще препятстват нормалното функциониране на ЕС, лишавайки я от органи на управление и постъпване на финансови средства. Иска се атакуваното определение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което искането да се отхвърли. В срока по член 276, алинея 1 от ГПК е депозиран отговор на частната жалба от ищците, с който се оспорва същата. Излагат се аргументи за правилност и законосъобразност на обжалваното определение и се иска неговото потвърждаване. Съдът, като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания и доказателствата по делото, намира следното: Съгласно тълкувателно решение № 5/2014 от 24.06.2016 г., постановено по т.д. № 5/2014 г. по описа на ВКС – ОСГК молбата за спиране изпълнението на решение на общото събрание на етажна собственост /член 40, алинея 3 от ЗУЕС/ подлежи на разглеждане по реда на обезпечителното производство, респективно определението, с което съдът се произнася по такава молба, подлежи на обжалване по реда за обжалване на обезпеченията.

Поради това настоящата частна жалба се явява допустима и като такава следва да бъде разгледана. Производството по делото е образувано по искова молба на Г.М.Г., К.М.Н., И.Н.И., А.Я.Ш., Ю.Н.З., Р.П.П., Н.Т.Н., Р.П.К. и М.Е.К. против ЕС с административен адрес в град Варна - КК „Св. Св. Константин и Елена“, ул. „57-ма“ № 3 за допускане на обезпечение на предявените в условията на първоначално субективно активно съединяване конститутивни искове с правно основание член 40, алинея 1 от ЗУЕС за отмяна на всички решения, които са взети от ОС на ЕС, обективирани в протокол от 02.09.2022 г., а именно решенията по предложение от № 1 до № 13, чрез спиране изпълнението на решенията.

Разпоредбата на член 391, алинея 1 от ГПК, визираща предпоставките за допускане на обезпечение, е ясна и точна, а по приложението й е създадена постоянна практика на ВКС, в която е възприето становището, че за да се произнесе по искането за допускане на обезпечение, съдът задължително следва да прецени налице ли са предпоставките за 2 допускане на обезпечение: допустимост и вероятна основателност на иска; наличие на обезпечителна нужда; адекватност на исканата обезпечителната мярка, тоест съответна ли е на вида на търсената с иска защита на правата на ищеца, както и необходимостта от представяне на гаранция, респективно размерът й. Тази преценка винаги е конкретна и се прави въз основа на изложените в исковата молба твърдения и представените към нея доказателства. Поради спецификата на всеки отделен случай не би могло да се въведат общовалидни критерии, които да бъдат прилагани за всички случаи на обезпечение на исковете, а следва да се подхожда строго индивидуално с оглед обстоятелствата по всяко дело. Преценката на съда винаги следва да е конкретна и да е обусловена от специфичните по делото факти и доказателства, на база на които съдът да прецени дали искът, чието обезпечение се иска, е допустим, дали е налице обезпечителна нужда за ищеца, дали представените в обезпечителното производство писмени доказателства подкрепят вероятната основателност на обезпечавания иск или е необходимо ищецът да представи гаранция в определен размер, дали исканата обезпечителна мярка е подходяща за осъществяване целта на производството. В производството по допускане на обезпечение е невъзможно да се прави анализ на събраните по делото доказателства с оглед крайния резултат по материалноправния спор. Дали искът е основателен или не е въпрос, който подлежи на окончателно разрешаване със съдебното решение. При преценката за вероятната основателност на иска съдът изхожда от представените с исковата молба, съответно в хода на производството писмени доказателства, доказващи било факта, пораждащ претендираното право, било факт, изключващ, унищожаващ или погасяващ отричаното с иска право. Предявените искове са допустими, включително е спазен 30-дневния срок по член 40, алинея 2 от ЗУЕС, което се установява от документите по делото. Ищците сочат, че са собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на ЕС с посочения по-горе административен адрес и притежават общо 42,397 % идеални части от общите части на сградата. Поддържат, че на 02.09.2022 г. е проведено ОС на ЕС, на което са взети оспорените решения, като излагат подробни доводи досежно незаконосъобразността на процедурата по свикване и вземане на събранието. На база доказателствата, приложени по делото, настоящият състав на въззивния съд стигна до извод за наличие на обезпечителна нужда и адекватност на исканата обезпечителна мярка. В член 40, алинея 3 от ЗУЕС не са посочени изрични предпоставки, при които съдът допуска спирането, поради което и като се съобрази обезпечителния характер, който има самото искане, се налага извода, че по аналогия на процедурата по самото обезпечително производство, съдът следва да прецени конкретно за всеки случай съобразно самото решение какви вреди биха настъпили от негово изпълнение и какви последици би имала евентуалната му отмяна. Предявените искове с правно основание член 40, алинея 1 от ЗУЕС касаят избор на управителни органи на ЕС и възлагане на председателя на УС да сключва договори за поддръжка; да не се отдават под наем общи части и да не се събира увеличен размер на суми за поддръжка на общи части от определени лица; за определяне на годишен бюджет, размер на месечна вноска за фонд „Ремонт и обновяване“, разходи за портиер, за чип-система; за определяне на титуляр на партиди; за събиране на незаплатени задължения. В конкретния казус естеството на 3 решенията, чието спиране се иска, е такова, че би рефлектирало пряко върху материалната сфера на ищците и в този смисъл съдът счита, че изпълнението на решенията, взети на процесното ОС ще се затрудни осъществяването на правата на ищците при положителен за нея резултат по предявените искове. Доколкото изпълнението на решенията, касаещи заплащането на портиер и по договор за поддръжка може да увреди интереса на отделните собственици, то съдът приема, че в конкретния случай нуждата от обезпечаване посредством спиране изпълнението на посочените решения до окончателното решаване на спора е налице. Мярката е подходяща и призвана да защитава легитимния интерес на ищците – етажни собственици да не претърпят материалноправно незаконосъобразно принудително изпълнение или да не се приема за настъпило правното състояние, следващо от решението на ОС. В този смисъл се явява безоснователно направеното в частната жалба оплакване, че така ЕС ще бъде лишена от органи на управление, тъй като член 21, алинея 2 от ЗУЕС предвижда, че УС /управителят/ продължава да изпълнява функциите си до избора на нов УС /управител/. Правилно първоинстанционният съд е определил, че имайки предвид съществуването на вероятност обезпечението да бъде допуснато неоснователно и ответната ЕС да претърпи вреди от това, молбата за обезпечение да бъде удовлетворена при представяне на парична гаранция в размер на 900 лева. Поради тези мотиви настоящият състав на съда намира, че следва да бъде допуснато спиране на атакуваните решения на ОС на ЕС, респективно обжалваното определение - да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание член 278 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 12260 от 04.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 13434 по описа за 2022 г. на петдесет и първи състав на Районен съд – Варна. Определението не подлежи на обжалване. и № ***; осъден е С. Л. С. да предаде на Е. Х. Х. и Н. Х. Х. владението върху гореописания недвижим имот, на основание член 108 от ЗС; както и е осъден С. Л. С. да заплати на Е. Х. Х. и Н. Х. Х. сумата от 1 137,18 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение, както и за постановяването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излага се, че съдът не е обсъдил по същество твърдението на другия ответник И. Н. за сключен между страните договор за наем, по силата на който Х. е ползвал процесния гараж след сключването на предварителния договор; неправилно е приел, че пълномощното от ответницата в полза на Х. е основание същият да демонстрира намерение за своене на процесния имот; неверни са изобщо изводите на съда, че ответниците за наличието на предпоставките за придобиване на имота въз основа на изтекла в тяхна полза давност; ищците не са успели да докажат дори и факта на непрекъснато ползване на имота в продължение на 10 години. Сочи се, че съдът е допуснал само един свидетел на С., което е нарушило принципа на равнопоставеност на страните. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърлят предявените искове.

Разпечатката съдържа 14 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/84543f44-55a4-40b7-8bdd-4912af5e97b0