Определение № 31 от 26.01.2022, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 580/2021
- Вид
- Определение № 31
- Подписан
- 26.01.2022
- В сила
- 26.01.2022
- Състав
- Васил Стоянов Гатов, Деница Цанкова Стойнова, Милена Бориславова Рангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал.1, т.2, б. "б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.57, ал.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.23, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал.2 и ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал.2 и ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.25, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 88а, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 341 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31 гр. Пловдив, 26.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Васил Ст. Гатов
Членове:
Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно дело № 20215000600580 по описа за 2021 година
С обжалваното определение състав на Пловдивския окръжен съд е наложил на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК едно общо най-тежко наказание на осъдения К. С. Й. по нохд № 5341/19г. на Пловдивския районен съд и по нохд № 1791/21г. на Пловдивския окръжен съд в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода.
На основание чл.23, ал.2 и ал.3 НК към така определеното общо най – тежко наказание съдът присъединил изцяло и наказанията „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години и шест месеца и „глоба“ в размер на десет хиляди лева.
На основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „б“ ЗИНЗС съдът постановил общото най – тежко наказание „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
На основание чл.25, ал.2 НК била приспадната изтърпяната част от наказанията по групираните присъди, както и времето, през което осъденият е бил лишен от правото да управлява МПС.
Недоволен останал осъдения и обжалвал определението само в частта, досежно определеният режим. В жалбата си посочил, че съдът не съобразил изминалия от предходното осъждане срок, който давал основание за 1 определяне на по – лек режим. Според осъдения, той е изтърпял определеното по чнд №567/14 г. наказание на 24.07.2014г., а престъплението по нохд № 5341/19г. на Районен съд Пловдив е извършено на 22.08.2019г., т.е. изтекли са повече от пет години и това дава основание за определяне на „общ“ режим.
В съдебно заседание прокурора предлага определението да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение с доводи за правилно приложение на закона. Прокурорът споделя изцяло съображенията на първоинстанционния съд по повод определянето на първоначалния режим за изтърпяване на наказанието и ги намира за обосновани.
Защитата на осъдения поддържа жалбата си. Навежда доводи за липса на предпоставките за определяне на „строг“ режим и иска съдът да измени определението, като определи по – лек режим за изтърпяване на наказанието.
Осъденият иска да търпи наказанието си при по – лек режим.
Апелативният съд, като съобрази възраженията на жалбоподателя, провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение и за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срок, от активно легитимирана страна и се явява допустима за разглеждане, а разгледана по същество е неоснователна.
Съдът аргументирано е приел, а и не се спори от страните, че наказанията на осъдения К. С. Й. по нохд № 5341/19г. на Пловдивския районен съд и по нохд № 1791/21г. на Пловдивския окръжен съд са в условия на съвкупност и ги е групирал.
Този извод на първоинстанционният съд е правилен. Деянията по всички съдебни актове са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях и обосновано и законосъобразно съдът ги е кумулирал на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК и е определил едно общо найтежко наказание в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода.
Правилно съдът е присъединил към така определеното общо – най тежко наказание и по – леките наказания, наложени с групираните присъди.
Съдът като е съобразил осъжданията на Й. обосновано е заключил, че не са изминали повече от пет години от изтърпяването на предходното наказание и като е съобразил, че същият е с висока степен на обществена опасност му е определил първоначален „строг“ режим за изтърпяване на 2 общото наказание, съобразно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ ЗИНЗС.
Този извод на съда е законосъобразен и се споделя и от настоящия състав.
В тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателя, че от изтърпяването на наказанието по нохд № 201/12г. на Окръжен съд Пловдив до извършване на деянието по нохд № 5341/19г. на Районен съд Пловдив са изминали повече от пет години.
Жалбоподателят не е съобразил, че с определение № 372/23.04.2014г. по чнд № 567/14г. на Окръжен съд Пловдив е бил освободен условно – предсрочно от изтърпяване на остатъка от наказанието по нохд № 201/12г. на Окръжен съд Пловдив в размер на три месеца, като му е бил определен изпитателен срок от шест месеца. Определението е влязло в законна сила на 01.05.2014г, като изпитателния срок е изтекъл на 01.11.2014г.
Трайно установено в правната теория и съдебната практика е правилото, че при условно осъждане и условно предсрочно освобождаване наказанието се счита за изтърпяно след изтичане на определения от съда изпитателен срок /по арг. на чл.30, ал.2, на чл.70, ал.9, на чл. 88а, ал.3 НК/.
В случая наказанието по нохд № 201/12г. на Окръжен съд Пловдив е изтърпяно на 01.11.2014г., когато е изтекъл изпитателния срок по УПО, а престъплението по нохд № 5341/19г. на Районен съд Пловдив е било извършено на 22.08.2019г.
Очевидно е, че при тази процесуална ситуация петгодишния срок, заложен в разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ ЗИНЗС не е изтекъл и това е обективна пречка за определяне на „общ“ режим.
Не е налице и субективната предпоставка по чл.57, ал.3 ЗИНЗС.
Предходните осъждания и търпените в пенитенциарните заведения наказания очертават осъдения като лице със затвърдени престъпни навици и проявяващо упорита престъпна воля. Това във всички случаи определя степента му на обществена опасност като висока и не позволява определянето на „общ“ режим.
Всичко това прави възраженията необосновани, а жалбата му неоснователна. на защитата на осъдения
Правилно съдът е приспаднал на основание чл.25, ал.2 НК изтърпените 3 части от наказанията.
Обобщено, след като решаващият съд се е съобразил със законовите императиви за определяне на общо наказание по съвкупност и първоначален режим за изтърпяване му и е изложил достатъчно мотиви за решението си, то той правилно е приложил материалния закон, което води до единствения извод, че обжалваното определение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.
При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяната му.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 341 НПК Апелативният съд ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 932/02.11.2021г. по чнд № 2136/21г. на Окръжен съд Пловдив.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4