Решение № 240 от 06.06.2022, Административен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 240 06.06.2022г. град Стара Загора

В И М

Е Т О

Н А Н

А Р О

Д А

Старозагорският административен съд,

V състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА при секретар Албена Ангелова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова административно дело № 219 по описа за 2022г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Т.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0284-000059 от 01.02.2022г., издадена от Началник сектор „Охранителна полиция” в Районно управление – Казанлък при Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед, на основание чл.171, т.1, б. „б” ЗДвП, на Т.С. е наложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство” – до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по същество съображенията са за издаването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати нарушения на административно-производствените правила и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят оспорва описаната в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка досежно обстоятелствата по настъпилото ПТП и причините за това.

Твърди, че съставеният АУАН не му е бил предявен за запознаване и съответно е бил лишен от възможността да направи възражения срещу същия, поради което и издадената въз основа на този АУАН заповед се явява незаконосъобразна, при липса на материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед.

Ответникът по жалбата – Началник сектор

„Охранителна полиция” в Районно управление – Казанлък при Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На жалбоподателя в настоящото производство – Т.С.С., е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 542866 от 31.01.2022г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 31.01.2022г., в 19.15 часа, по ПП I – 5 в посока запад – изток, Т.С. е управлявал собствения си лек автомобил с рег. № *****, като на км. 207+500м, поради движение с несъобразена скорост на прав пътен участък губи контрол над управляваното МПС, излиза в дясно от посоката си на движение и излиза в крайпътна нива. Настъпва ПТП.

Водачът отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № 0022, за установяване на употреба на алкохол. На Т.С. е издаден талон за изследване с бланков № А083282. Водачът не представя СУМПС, контролен талон към СУМПС и СРМПС за МПС, което управлява.

С оспорената в настоящото съдебно производство

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0284-000059 от 01.02.2022г., издадена от Началник сектор „Охранителна полиция” в Районно управление – Казанлък при Областна дирекция на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя Т.С.С. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство № ********* на водача, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения срещу Т.С. АУАН серия GA № 542866 от 31.01.2022г., за това, че на 31.01.2022г., около 19.15 часа, на първокласен път ПП I – 5 в посока запад – изток, Т.С. е управлявал собствения си лек автомобил с рег. № *****, като на км. 207+500м, поради движение с несъобразена скорост на прав пътен участък губи контрол над управляваното МПС, излиза в дясно от посоката си на движение, излиза в крайпътна нива и настъпва ПТП. Водачът отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 № 0022, за установяване на употреба на алкохол. На Т.С. е издаден талон за медицинско изследване № А083282, който водачът отказва да подпише и получи. Отказът на нарушителя да подпише, да получи талона за изследване и да избере един от двата начина на изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, е удостоверено с подпис на свидетел.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ № 22-0284-000059 от 01.02.2022г., в т.ч АУАН серия GA № 542866 от 31.01.2022г.; Талон за изследване № А083282; Справка за нарушител/водач за лицето Т.С. и др.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.

172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 349з-4467 от 23.12.2021г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.1 от ЗДвП/, сред които са и началниците на сектор/група „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР – Стара Загора. Следователно обжалваната ЗППАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП № 22-0284-000059/ 01.02.2022г. е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото от Началник сектор „Охранителна полиция” в РУ – Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора правомощие /чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП/, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт. Действително, в обстоятелствената част на оспорения акт, са посочени и четирите приети за установени нарушения на правилата за движение по пътищата – на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, за които на нарушителя е бил съставен АУАН серия GA № 542866 от 31.01.2022г. и впоследствие издадено Наказателно постановление № 22-0284-000085 от 14.02.2022г. От това обаче не следва извод, че противоправното поведение, послужило като основание за издаването на заповедта за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, не е конкретизирано и индивидуализирано. След като деянието, възприето от административния орган като материалноправно основание за налагане на принудителната административна, е обосновано и от фактическа, и от правна страна /с посочването, че водачът Т.С. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510” № 0022 за установяване на употреба на алкохол – нарушение по чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП/, посочването и на другите установени нарушения по ЗДвП, не представлява съществено нарушение на изискванията за мотивировка на акта.

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0284-000059 от 01.02.2022г., издадена от Началник сектор „Охранителна полиция” в РУ – Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора, е постановена в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая като правно основание за издаване на оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0284-000059 от 01.02.2022г., е посочена разпоредбата на чл. 171, т.1, б. „б” от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения са прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство”, на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Приложената на Т.С. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП се основава на това, че на 31.01.2022г., Т.С., като водач на МПС при управление на собствения си лек автомобил с рег. № *****, отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 № 0022, за установяване на употреба на алкохол, отказва да подпише и получи талон за медицинско изследване № А083282, съотв. да му бъде извършено медицинско и химическо изследване.

С оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената на Т.С. принудителна административна мярка, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и доказването, че е налице констатиран по надлежния ред от компетентните длъжностни лица обективиран от водача на МПС Т.С. отказ да бъде проверен с техническо средство, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за медицинско и химическо изследване, за установяване на употребата на алкохол.