Решение № 866 от 01.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 866 гр. Пловдив, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова при участието на секретаря Милена Левашка Августинова като разгледа докладваното от Виделина Куршумова Въззивно гражданско дело № 20265300500949 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. Т. Й., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат А. И., против Решение № 1226/17.03.2026 г. постановено по гр.д.№ 714/2025 г. на ПРС, XII гр.с., с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Т. Й., ЕГН **********, дължи в полза на *******, сумите за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 7608/10.09.2024г. по ч.гр.д. № 14912/2024г. по описа на РС – Пловдив както следва: главница в размер на 1 000 лв., произтичаща от Договор за издаване на кредитна карта № 37РКО-А-0782/27.06.2006г., изменен и допълнен с Анекс от 03.12.2007 г.; договорна лихва в размер на 2 881,23 лв., представляваща непогасена договорна лихва, дължима на основание т.6 от договора за кредит и т. 6 от Анекс от 03.12.2007г., за периода 19.03.2013 г. - 11.08.2024 г.; 813,79 лв., представляваща непогасена наказателна лихва за забава за периода 06.03.2013 г. - 19.12.2016 г., дължима на основание т.6.1 от Анекс от 03.12.2007г. и т.11.1 от Общите условия, приложими към договора за кредитна карта; 5,68 лв., представляваща законна лихва за забава, начислена за периода 12.08.2024 г. - 26.08.2024 г.; 78,00 лв., представляваща годишни такса поддръжка на карта, дължими за 2013 г., 2014 г. на основание т.9 от Договора за кредитна карта; 24 лв., представляваща непогасени разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.08.2024 г., до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА А.

Т. Й., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ******, сумата от 390,13 евро, която представляват разноски по гр.д. № 714/2025г. по описа на РС – Пловдив и за заповедното производство по ч.гр.д. № 14912/2024г. по описа на РС – Пловдив.

Във въззивната жалба се релевират оплаквания, че решението е незаконосъобразно, немотивирано, постановено в противоречие със събрания по делото доказателствен 1 материал и в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и при наличието на съдопроизводствени нарушения. Оспорва се изготвения доклад по чл.146 ГПК като непълен.

Излагат се доводи за необоснованост на решението с необсъждането от районния съд на възражението за погасителна давност на вземането. Обсъждат се задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 3 от 2023г. на ОСГТК на ВКС и се твърди, че в случая е невъзможно да бъде обявена предсрочна изискуемост за вземането, тъй като всички вноски по договора за кредит/овърдрафт са с настъпили падежи преди повече от 10 години. Излагат се подробни съображения, че ответникът е в забава на плащанията по процесния договор от 05.03.2013г. и от този момент е започнала да тече погасителната давност за кредитора, а не от момента на отправянето на поканата. Поддържа се, че към момента на обявяването на предсрочната изискуемост по процесния кредит всички вноски са били с настъпили падежи преди повече от 10 години, като последната вноска била с падеж 05.03.2013г., с което се обосновава възражението за изтекла погасителна давност за вземането по договора за овърдрафт. Искането към въззивния съд е да отмени изцяло като неправилно и незаконосъобразно обжалваното решение. Претендира се присъждането на сторените съдебно - деловодни разноски за първоинстанционното и за въззивното производство.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил е отговор на въззивната жалба от „*******, чрез пълномощника юрисконсулт Г., с който оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че решението на районния съд е правилно и подлежи на потвърждаване. Оспорват се оплакванията за допуснати нарушения при изготвянето на доклада по чл.146 ГПК.Намира се за неоснователно възражението за погасителна давност за вземането, за което обстойно се коментира правната природа на договора за револвиращ кредит. Посочва се, че процесните вземания са възникнали по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, по който кредитният лимит е усвоен и връщането му не се подчинява на погасителен план. Излагат се доводи, че кредитът е станал предсрочно изискуем едва след отправена от банката покана с предоставен срок съгласно т. 28, б. „а“ от Общите условия и от датата на предсрочната изискуемост е започнала да тече погасителната давност за кредита. Твърди се, че датата на предсрочната изискуемост на кредита е 12.08.2024 г. и от тази дата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК - 27.08.2024 г. не е изтекъл погасителният срок за вземането, за което се излагат подробни съображения. Оспорва се приложеното на Тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024 г. по тълк.д. № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС.

Искането към въззивния съд е да отхвърли въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалвания съдебен акт съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е сезиран от *******” АД с обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК вр. с чл. 430 и сл. ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на основание договор за издаване на кредитна карта № 37РКО-А0782/27.06.2006г., изменен и допълнен с Анекс от 03.12.2007 г., сключен между ищеца като кредитор и ответника като кредитополучател, на последния е предоставен кредитен лимит ( овърдрафт ) в размер на 1000.00 лева, който бил усвояван многократно до пълния размер на предоставената сума по банковата сметка на кредитополучателя. Твърди, че кредитът е в 2 просрочие от 19.02.2013 – общо 4207 дни към 26.08.2024 г. включително. Поради неплащане в срок на задълженията по договора на основание раздел XIII, т. 13.1 във връзка с т.13.1.1 от Общите условия, приложими към Договор за кредитна карта на Банката, кредиторът връчил чрез ЧСИ ***** на 15.05.2024 г., покана за доброволно изпълнение на кредитополучателя като му предоставил 30 – дневен срок за изпълнение от датата на получаване на поканата.

Тъй като кредитополучателят не платил просрочените задължения по договора в дадения срок, банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 12.08.2024 г.

Към 26.08.2024 г., включително, дългът на кредитополучателя, произтичащ от договора за кредит, бил в общ размер на 4802, 71 лева, който дълг не бил погасен и към настоящия момент. Поради липса на плащане, ищецът се е снабдил със Заповед за по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 14912/2024г. по описа на РС – Пловдив за неплатените суми, срещу която в срок е постъпило възражение за недължимост, поради което се обосновава правния интерес от предявяване на настоящите искове в срока по чл. 415 ГПК.

Въз основа на изложеното се моли да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1 000 лв. – непогасена главница по Договор за издаване на кредитна карта № 37РКО-А-0782/27.06.2006г., изменен и допълнен с Анекс от 03.12.2007 г.;

2 881,23 лв. - непогасена договорна лихва, дължима на основание т.6 от договора за кредит и т. 6 от Анекс от 03.12.2007г. за периода 19.03.2013 г. - 11.08.2024 г.; 813,79 лв. - непогасена наказателна лихва за забава за периода 06.03.2013 г. - 19.12.2016 г., дължима на основание т.6.1 от Анекс от 03.12.2007г. и т.11.1 от Общите условия, приложими към договора за кредитна карта; 5,68 лв. - законна лихва за забава, начислена за периода 12.08.2024 г. 26.08.2024 г.; 78,00 лв. - годишни такса поддръжка на карта, дължими за 2013 г., 2014 г. на основание т.9 от Договора за кредитна карта; 24 лв. - непогасени разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост на кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.08.2024 г., до окончателното й изплащане, за които суми е била издадена Заповед по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 14912/2024г. по описа на РС – Пловдив.

Ответникът А. Т. Й. е подал отговор по реда на чл.131 от ГПК. Не оспорва сключването на процесния договор за кредит, но намира исковата претенция за неоснователна. Релевира възражение за погасяване на вземанията по давност.

С първоинстанционното решение районният съд е уважил предявените искове след като е приел, че страните са били обвързани от действителен договор за кредит, по който е налице забавата на ответника за заплащане на задълженията, считано от 05.03.2013 г. Според районният съд юридически дългът е станал изискуем от отправянето на поканата съгласно изискването на чл.28, буква „а“ от ОУ, считано от 12.08.2024 г. поради което до датата на подаване на заявлението на 27.08.2024 г. не е изтекъл погасителния срок за вземането.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението съобразно посоченото в жалбата, както и при служебна проверка от въззивната инстанция за допуснати при постановяването му нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивният съд се произнесе по съществото на правния спор между страните.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 14912/2024 г. на РС - Пловдив за претендираните вземания ищецът се е снабдил със заповед по чл.417 ГПК срещу ответника. Исковата молба е подадена след депозиране на възражение от ответника против заповедта по чл.417 ГПК и в предвидения от закона срок. С оглед на изложеното е образувано първоинстанционното исково производство по реда на чл.422 ГПК, в което районния съд е изготвил пълен и обстоен доклад съобразно поставените изисквания по чл.416 ГПК - неоснователно оспорено от въззивника.

3

По същество по делото от фактическа страна безспорно се установява, че между ******** в качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател е сключен Договор за издаване на кредитна карта № 37РКО-А-0782/27.06.2006г., изменен и допълнен с Анекс от 03.12.2007 г., с кредитен лимит ( овърдрафт) от 1000 лева. Съгласно чл.3 от договора, срокът за ползване и погасяване на кредитния лимит е до 27.06.2008 г. като същият може да бъде подновяван автоматично при условията и реда, предвидени в Общите условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard и VISA.

В първоинстанционното производство е прието заключение на ССЕ, от което се потвърждава твърдението в исковата молба, че целият кредитен лимит е усвояван многократно до пълния размер на предоставената сума по банковата сметка на ответника в банката, както и че същият не е погасен изцяло. Според заключението на ССЕ, последната дата на усвояване на кредита е 10.12.2012 г., на 05.03.2013 г. е последната вноска за погасяване на задължението, а счетоводно ищецът е записал предсрочната изискуемост на кредита от дата 12.08.2024 г. – съгласно уточненията на вещото лице.

Предвид установения от фактическа страна правен спор, принесеният във въззивната инстанция спор е по релевираното от ответника възражение за погасяване по давност на претендираните вземания.

Съобразно ТР № 3/2023 г. по т. д. 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС „При уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска.“ТР намира приложение и по отношение на вземанията по процесния договор, тъй като със същия е договорено разсрочено връщане на усвоените суми по овърдрафта с минимални погасителни вноски.