Решение № 3691 от 25.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3691 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20251110122614 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

„Застрахователна компания Лев Инс“ АД е предявило искoве по чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за сумата от 297 лева – непогасен остатък от вземане за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху т.а. „Ш.“ с рег. № * ММ, обект на сключен при ищеца договор по застраховка „каско“, които щети са възникнали при ПТП от 14.09.2020г. в гр. София, настъпило по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите" към датата на произшествието е ответникът, ведно със законна лихва от 09.12.2024г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за сумата 107,81 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за период от 06.12.2021г. до 06.12.2024г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 73436/2024г. на СРС, 64 –ти състав.

Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка платил застрахователно обезщетение за щети върху имущество, предмет на сключен при ищеца договор за имуществено застраховане, причинени при ПТП по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска “Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът. По извънсъдебно предявена претенция от ответника последвало само частично погасяване на дължимото вземане. От ответника се търси непогасения остатък от платеното от ищеца обезщетение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Счита, че с извънсъдебно платената сума от 480,35 лева е погасил в цялост задължението си спрямо ищеца по процесната щета, като счита претенцията като завишена по размер спрямо средните пазарни цени на авточастите и труда за отстраняване на щетите.

Софийският районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и доказателствата по делото, намира следното:

1

Безспорно е между страните по делото, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка ищецът е платил застрахователно обезщетение в твърдения размер за настъпили при ПТП на 14.09.2020г. щети върху т.а. "Ш." с рег. № * ММ, като произшествието е възникнало по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието бил ответникът, както и че ответникът по извънсъдебно отправената спрямо него претенция извънсъдебно е извършил погасяване до сумата от 480,35 лева.

Спорът се отнася до размера на щетите върху т.а. "Ш." с рег. № * ММ, които са причинени вследствие на процесното събитие.

С плащането на застрахователното обезщетение, респ. с възстановяване на вредите в натура (чл.406 КЗ), застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл.411 КЗ.

Обемът на отговорността по чл.411 КЗ включва платеното застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски. Отговорността на ответника на претендираното основание не може да надвишава застрахователната сума (чл.386, ал.1 КЗ) и действителната стойност на вредата (чл.386, ал.2 КЗ). Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие - действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл.400, ал.1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл.400, ал.2 КЗ).

За установяване на стойността, необходима за възстановяване на щетите върху т.а.

"Ш." с рег. № * ММ, определена към датата на събитието, по делото е изслушано заключение по съдебно – автотехническа експертиза. Според заключението размерът на щетите, нанесени върху т.а. "Ш." с рег. № * ММ, възлиза на сумата от 827,94 лева, като посочената стойност е определена от вещото лице по средни пазарни цени към датата на събитието при влагане на нови части от алтернативни доставчици. В открито съдебно заседание вещото лице уточни наименованията на алтернативни доставчици, от които е ползвал данни за остойностяване на щетите, а именно „М- Комлект“, „Ауто Партнерс“, „Гуми 24“ и др. Съдът цени приетото заключение като компетентно и обективно дадено и затова го кредитира.

В случая от приетите като доказателство Общи условия към застрахователната полица е видно, че при конкретния автомобил, обект на договора за имуществено застраховане, чиято застрахователна сума е между 10000 лева и 20000 лева (а именно 11000 лева, видно от застрахователната полица) е уговорено, че щетите да могат да се отстранят при доверен сервиз по метода „безкасов ремонт“ при писмено съгласие на застрахователя чрез възлагателно писмо – т.34.3.3 от раздел X “Застрахователно обезщетение“ от Общите условия (л.43 от делото). В случая такова възлагателно писмо за ремонт на автомобила при доверен сервиз е било съставено (видно от приетото по делото възлагателно писмо - л.18 от делото). При това в съгласие с постигнатите договорености между страните по договора за имуществено застраховане автомобилът е бил отремонтиран при доверен сервиз.

Предвид горното в полза на ищеца спрямо ответника е възникнало вземане в общ размер от 837,94 лева с включени ликвидационни разноски в размер на 10 лева (чийто размер съдът намира за обичаен и установен съгласно чл.162 ГПК). Платеното от ищеца в полза на застрахованото лице застрахователно обезщетение е по – нисък размер. Като се вземе предвид безспорното обстоятелство, че по процесната щета от страна на ответника е 2 налице извънсъдебно погасяване до сумата от 480,35 лева, то искът за непогасен остатък е основателен до пълния предявен размер. При това искът за главното вземане следва да се уважи в пълния предявен размер, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (когато искът се счита за предявен – чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното плащане.

По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:

Съгласно нормата на чл.412 ал.3 КЗ застрахователят по застраховка “Гражданска отговорност” изпада в забава за плащане на задължението по чл.411 КЗ след изтичане на 30 дни от получаване на покана, ведно с прилагане на доказателствата, удостоверяващи фактите, на които се основава претендираното вземане.

От приетите по делото доказателства се установява, че най - късно на 14.01.2021г.

(видно от писмо от ищеца към ответника с изх. № 14.01.2021г., за прихващане на задължения между ищеца и ответника) по процесната щета ответникът е одобрил частично погасяване в размер на 480,35 лева. При това най - късно на 14.01.2021г. ответникът е изпаднал в забава за изплащане на претендирания по делото остатък от главния дълг. Ето защо за процесния период ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, чийто размер възлиза на сумата от 107,81 лева. Размерът на обезщетението за забава съдът определя на основание чл.162 ГПК и съгласно чл.86, ал.2 ЗЗД, вр. ПМС № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения.

При това искът за акцесорното вземане следва да се уважи в пълния предявен размер.

По разноските:

Предвид изхода на делото само ищецът има право на разноски, като на същия следва да се присъдят такива в размер на 515 лева за настоящото производство (25 лева – държавна такса, 290 лева – депозит за вещо лице и 200 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.25, ал.1 НЗПП, вр. чл.78, ал.8 ГПК, предвид невисоката правна и фактическа сложност на делото и невисокия материален интерес). За заповедното производство на ищеца се следват разноски в размер на 75 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул.

"Витоша" № 89Б, дължи на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, на основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 151,85 евро (след превалутиране на 297 лева) – непогасен остатък от вземане за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху т.а. "Ш." с рег. № * ММ, обект на сключен при ищеца договор по застраховка "каско", които щети са възникнали при ПТП от 14.09.2020г. в гр. София, настъпило по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска "Гражданска отговорност на автомобилистите" към датата на произшествието е ответникът, ведно със законна лихва от 09.12.2024 г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и сумата 55,12 евро (след превалутиране на 107,81 лева) - обезщетение за забава в размер на законната лихва за период от 06.12.2021г. до 06.12.2024г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 73436/2024г. на СРС, 64 –ти състав.

ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. "Витоша" № 89Б, да плати на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул.

3

„Симеоновско шосе“ № 67А, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 263,32 евро (след превалутиране на 515 лева) – разноски за настоящото производство и сумата от 38,35 евро (след превалутиране на 75 лева) – разноски за заповедното производство.

Присъдените суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка : IBAN : BG 54 BPBI 7945 1060 2012 07, BIC : BPBIBGSF, „Юробанк България“ АД.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4