Определение № 827 от 14.10.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 827 гр. Ловеч, 14.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500562 по описа за 2025 година Постановено е разпореждане рег.№1002/13.08.25 г. по ч.гр.д.№690/25 г. по описа на РС-Луковит, с което е отхвърлено заявлението на А. Й. Й., ЕГН ********** с адрес: ****, чрез пълномощник адв. С. Й. Й. с адрес: гр. ****, поради противоречието му със закона и добрите нрави.

Против това определение е подадена частна жалба с вх.№4084/19.09.25 г. от адв.Й. като пълномощник на А. Й. с оплаквания, че то е незаконосъобразно и необосновано, противоречащо на закона и прави искане да бъде постановено друго в нейна полза. Изтъква, че по приключеното адм.х.д.№153/25 г. на АС-Варна има постановено влязло в законна сила решение от 20.06.25 г., но поради незнайни причини адв.Л. не е предявила претенция за присъждането им, но такива са заплатени, видно от представеният договор за права помощ. Счита, че ответника би могъл да направи възражение и да се пристъпи към исково производство, ако счита, че не дължи заплащането им.

Претендира и присъждане на разноски в размер на 600 лв. за настоящето производство.

Частната жалба е допустима, тъй разпореждането е връчено на жалбоподателя на 11.09.25 г, а частната жалба е подадена на 18.09.25 г п.кл., следователно тя е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413 ал.2 1

ГПК).

Производството е образувано по заявление на А. Й. Й., ЕГН ********** с адрес: ****, чрез пълномощник адв. С. Й. Й. с адрес: гр. ****, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК въз основа на Договор за правна помощ и съдействие кочан № 11669, серия Б № 0000397865, сключен между А. Й. Й. и адв. Ц.А. Л..

В заявлението е посочено, че претендираната сума от 1200,00 лева по горепосоченият договор е за заплащане на адвокатски хонорар по адм. дело № 153/2025г. по описа на Административен съд Варна. Към заявлението е приложено и заверено копие от Решение № 6072/04.06.2025г. по адм. дело № 153/2025г. по описа на Административен съд Варна, което е влязло в законна сила на 20.06.2025 г. В него е отбелязано, че „независимо от изхода на спора, разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат, тъй като доказателства за извършени такива, не са представени.“

С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваното разпореждане е правилно, макар и при други съображения.

По същество претенцията на заявителката касае присъждане на разноски за адвокатски хонорар по вече приключено с влязло в законна сила съдебно решение постановено по адм.х.д.№153/25 г. на АС-Варна. Видно от съдебното решение жалбоподателката Й. не се е явила в съдебно заседание и не е била представлявана от упълномощен адвокат, тоест към момента на постановяване на съдебното решение не са били предоставени на съда доказателства за заплатен адвокатски хонорар по Договор за правна помощ и съдействие кочан № 11669, серия Б № 0000397865.

Разпоредбата на чл.143 АПК регламентира, че съдебните разноски се присъждат на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт и се дължат от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно, т.е. дължимостта е обусловена от постановения при оспорването правен резултат.

Съдът се произнася по искането за разноски при приключване на производството в съответната инстанция /чл.172а ал.1 т.7 АПК и чл.81 ГПК вр. с чл.144 АПК/ т.е. отговорността за разноски се определя с акта, с който се решава материалноправният спор или се слага край на съдебното производство. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно т.11 от ТР №6/6.11.2013 г. по т.д.№6/12 ВКС ОСГТК претенцията за разноски, каквато 2 представлява заплатеното адвокатско възнаграждение на адв.Л. от страна на Й. може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.

Следователно е налице преклузия на това право и тя е настъпила в това съдебно заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред АСВарна-14.05.25 г. Видно от мотивите на т.11 от горепосоченото тълкувателно решение макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено, респ.представени писмени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение до приключване на съдебното заседание, с което се слага край на делото пред съответната инстанция. Следователно адвокатското възнаграждение не може да присъжда в друго производство, в случая заповедно производство.

Предвид горното, отказът на районния съд е постановен в съответствие със закона, поради което подадената частна жалба против разпореждането следва да се остави без уважение.

По тези съображения атакуваното разпореждане рег.№1002/13.08.25 г. по ч.гр.д.№690/25 г. по описа на РС-Луковит като краен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане рег.№1002/ 13.08.25 г. по ч.гр.д.№690/25 г. по описа на РС-Луковит.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 827 гр. Ловеч, 14.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500562 по описа за 2025 година Постановено е разпореждане рег.№1002/13.08.25 г. по ч.гр.д.№690/25 г. по описа на РС-Луковит, с което е отхвърлено заявлението на А. Й. Й., ЕГН ********** с адрес: ****, чрез пълномощник адв. С. Й. Й. с адрес: гр. ****, поради противоречието му със закона и добрите нрави.

Против това определение е подадена частна жалба с вх.№4084/19.09.25 г. от адв.Й. като пълномощник на А. Й. с оплаквания, че то е незаконосъобразно и необосновано, противоречащо на закона и прави искане да бъде постановено друго в нейна полза. Изтъква, че по приключеното адм.х.д.№153/25 г. на АС-Варна има постановено влязло в законна сила решение от 20.06.25 г., но поради незнайни причини адв.Л. не е предявила претенция за присъждането им, но такива са заплатени, видно от представеният договор за права помощ. Счита, че ответника би могъл да направи възражение и да се пристъпи към исково производство, ако счита, че не дължи заплащането им.

Претендира и присъждане на разноски в размер на 600 лв. за настоящето производство.

Частната жалба е допустима, тъй разпореждането е връчено на жалбоподателя на 11.09.25 г, а частната жалба е подадена на 18.09.25 г п.кл., следователно тя е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413 ал.2 1

ГПК).

Производството е образувано по заявление на А. Й. Й., ЕГН ********** с адрес: ****, чрез пълномощник адв. С. Й. Й. с адрес: гр. ****, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК въз основа на Договор за правна помощ и съдействие кочан № 11669, серия Б № 0000397865, сключен между А. Й. Й. и адв. Ц.А. Л..

В заявлението е посочено, че претендираната сума от 1200,00 лева по горепосоченият договор е за заплащане на адвокатски хонорар по адм. дело № 153/2025г. по описа на Административен съд Варна. Към заявлението е приложено и заверено копие от Решение № 6072/04.06.2025г. по адм. дело № 153/2025г. по описа на Административен съд Варна, което е влязло в законна сила на 20.06.2025 г. В него е отбелязано, че „независимо от изхода на спора, разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат, тъй като доказателства за извършени такива, не са представени.“

С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваното разпореждане е правилно, макар и при други съображения.

По същество претенцията на заявителката касае присъждане на разноски за адвокатски хонорар по вече приключено с влязло в законна сила съдебно решение постановено по адм.х.д.№153/25 г. на АС-Варна. Видно от съдебното решение жалбоподателката Й. не се е явила в съдебно заседание и не е била представлявана от упълномощен адвокат, тоест към момента на постановяване на съдебното решение не са били предоставени на съда доказателства за заплатен адвокатски хонорар по Договор за правна помощ и съдействие кочан № 11669, серия Б № 0000397865.

Разпоредбата на чл.143 АПК регламентира, че съдебните разноски се присъждат на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт и се дължат от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно, т.е. дължимостта е обусловена от постановения при оспорването правен резултат.

Съдът се произнася по искането за разноски при приключване на производството в съответната инстанция /чл.172а ал.1 т.7 АПК и чл.81 ГПК вр. с чл.144 АПК/ т.е. отговорността за разноски се определя с акта, с който се решава материалноправният спор или се слага край на съдебното производство. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно т.11 от ТР №6/6.11.2013 г. по т.д.№6/12 ВКС ОСГТК претенцията за разноски, каквато 2 представлява заплатеното адвокатско възнаграждение на адв.Л. от страна на Й. може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.

Следователно е налице преклузия на това право и тя е настъпила в това съдебно заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред АСВарна-14.05.25 г. Видно от мотивите на т.11 от горепосоченото тълкувателно решение макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено, респ.представени писмени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение до приключване на съдебното заседание, с което се слага край на делото пред съответната инстанция. Следователно адвокатското възнаграждение не може да присъжда в друго производство, в случая заповедно производство.

Предвид горното, отказът на районния съд е постановен в съответствие със закона, поради което подадената частна жалба против разпореждането следва да се остави без уважение.

По тези съображения атакуваното разпореждане рег.№1002/13.08.25 г. по ч.гр.д.№690/25 г. по описа на РС-Луковит като краен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане рег.№1002/ 13.08.25 г. по ч.гр.д.№690/25 г. по описа на РС-Луковит.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3