Решение № 48 от 19.05.2026, Районен съд - Раднево
- Съд
- Районен съд - Раднево
- Дело
- Гражданско дело 870/2025
- Вид
- Решение № 48
- Подписан
- 19.05.2026
- Състав
- Ростислава Петкова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 8, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 126, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 127 · Кодекс на труда
- чл. 127, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 127, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 127, т. 5 · Кодекс на труда
- чл. 128, т.2 · Кодекс на труда
- чл. 188, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 189 · Кодекс на труда
- чл. 190, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 193 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 194 · Кодекс на труда
- чл. 194, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 195, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 213 · Кодекс на труда
- чл. 213, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 213, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 224 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 225 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 242 · Кодекс на труда
- чл. 330, ал. 2, т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 67 · Кодекс на труда
- чл. 67, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 48 гр. Раднево, 19.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Гражданско дело № 20255520100870 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на А. Ж. Д. чрез адв. Р. – АК Стара Загора срещу „Бетикс - 3“ ООД, ЕИК 202674932, с която се предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ във вр. чл. 225 КТ, чл. 128, т.2 КТ вр. с чл. 242 КТ, чл. 213 КТ и чл. 224 КТ. Ищцата твърди, че по силата на трудов договор №**** от ******** г. с ответното дружество, е заемала длъжността ************ с място на работа магазин „Бетикс“ в гр. *********. Съгласно сключения между страните трудов договор с правно основание чл. 67, ал. 1, т.
1 от КТ работникът следвало да получава основно трудово възнаграждение в размер на 780 лева ведно с 0,6 % допълнително възнаграждение за всяка година за придобит трудов стаж и професионален опит. Твърди, че през 2025г. възнаграждението й било в размер на МРЗ, а именно 1077лв. В исковата молба посочва, че на 25.08.2025 г. била отстранена от работното й място без обяснения и без връчване на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение или предизвестие за такова. От този момент не е била допускана на работа и не й било изплатено месечното трудово възнаграждение, както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Ищцата твърди, че направила многократно опити да разговаря със своите работодатели - управителите на ответното дружество, но безуспешно. Това я принудило да изпрати до ответника покана да бъде допусната до работа или 1 да й бъде надлежно прекратено трудовото правоотношение ведно с всички законови последици от това. Поканата била изпратена на 11.09.2025г. и съответно получена от ответника на 16.09.2025г. лично от управителя И.И..
Твърди, че на 23.09.2025 г. получила нотариална покана, посредством която работодателят й изискал писмени обяснения относно нарушения на трудовата дисциплина и липси, установени при извършване на ревизия, за които твърди, че не била уведомена. В отговор на тази покана твърди, че изпратила своите писмени обяснения на 24.09.2025 г., в които споменава за отправената от нея покана до работодателя на 11.09.2025 г., получена от последния чрез управителя И.П.И. на 16.09.2025 г., заедно с поисканата с нотариалната покана от 03.09.2025 г. информация. Малко по - късно същия ден получила нова покана, този път изпратена чрез Телепоща с искане за даване на нови обяснения. Посочва, че незабавно е изпратила такива посредством куриерска служба „Спиди“. Твърди, че на 08.10.2025г. получила Заповед № **/********г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ с посочено в заповедта основание - чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – неявяване на работа в продължение на два последователни работни дни. В Заповедта било посочено, че са й искани писмени обяснения и такива не са дадени, които твърдения ищцата оспорва. Счита оспорената заповед за уволнение за незаконосъобразна, тъй като работодателят е игнорирал дадените от нея обяснения без да изложи мотиви за това. Твърди, че в трудовата й книжка, било вписано, че трудовото й правоотношение е прекратено на 01.06.2025г., т.е. много преди датата на издаване и връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и в период, в който е изпълнявала съвестно трудовите си задължения.
Поради изложеното иска от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение и да се отмени заповедта, с която същото е прекратено, ответното дружество да бъде осъдено да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението от датата на влизане в сила на заповедта за уволнение за период от шест месеца, която сума била в размер на 1077 лева /хиляда седемдесет и седем лева/ - брутното й трудово възнаграждение за времето от 13.10.2025г. до 13.11.2025г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на настоящата искова молба до окончателното й изплащане, на основание чл. 213 КТ ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за времето, през което не е била допусната до работа в размер на 1615,50 лева / хиляда шестстотин и петнадесет лева и 2 петдесет стотинки/ лева, определен въз основа на дължимото БТВ за периода 25.08.2025г. до 13.10.2025г. ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Иска ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 1077 лева /хиляда седемдесет и седем лева/, представляваща дължимото й се трудово възнаграждение за месец август 2025 г. на основание чл. 242 КТ във вр. с чл. 128, т. 2 ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното й изплащане, както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 1077 лева на основание чл. 224 КТ ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Бетикс 3“ООД чрез адв. С. С. – АК Стара Загора, в който взема становище, че исковете са изцяло неоснователни и моли като такива да бъдат отхвърлени. Не оспорва обстоятелството, че между ответното дружеството и ищцата на 25.08.2023 г. е сключен трудов договор № *********** г., по силата на който ищцата се задължава да изпълнява към ответното дружество, длъжността *************, с място на работа комплекс Бетикс /който представлява супермаркет Бетикс/, град **********. Твърди, че съгласно утвърдения за работа график за м. август 2025 г., А. Д. е следвало да бъде на работа през м.
08.2025 г. съответно на 24, 26, 27, 28, 31.08.2025 г. На 27.08.2025 г. управителят на ответното дружество И.И. установил, че ищцата извършва нередни дейности по време на работа и веднага провел разговор с нея, в който на същата е направена забележка да преустанови тези си действия, като била предупредена, че ще й бъде потърсена съответната отговорност. Твърди, че на същата тази дата - 27.08.2025 г., веднага след проведения разговор, на обяд, ищцата самоволно напуснала работното си място, без да дава на когото и да било обяснения и си тръгва. Същата не се явила на работа в оставащите дни от м. август 2025 г., с оглед утвърдения график - 28.08 и 31.08.2025 г. В писмения отговор се посочва, че основанието за дисциплинарното наказание „уволнение“ на ищцата е безпричинното отсъствие от работа, а не други нарушения на трудовата дисциплина. Твърди, че до ищцата от страна на ответното дружество е изпратена нотариална покана от 03.09.2025 г. в отговор, на която са получени два екземпляра писмени обяснения. В отговора ответникът твърди, че ищцата не се явява на работа и през следващите дни от м. септември 2025 г. които по утвърдения график са: 01.09, 02.09, 03.09, 04.09, 05.09, 09.09, 10.09, 11.09, 12.09, 15.09, 16.09 - 2025 г. За отсъствието на ищцата 3 на горепосочените дати през месеците август - септември 2025 г. за периода 28.08 - 16.09.2025 г. били съставени съответните констативни протоколи, както и доклад до работодателя от 17.09.2025 г. като данни за тези отсъствия на ищцата били отразени и в присъствени форми, ведомости и др. документи.
Твърди се, че чрез телепоща на 11.09.2025 г. /шестнадесет дни след самоволното напускане на работното място/, получено от ответното дружество според приложеното към исковата молба известие за доставяне - на 16.09.2025 г., е получено писмо с редица искания от нейна страна, които нямат нищо общо с действителните факти, с искания да бъде допускана до работа, след като самата тя самоволно е напуснала работното си място и не се явява на работа, поради което от страна на работодателя било счетено, че не следва да се отговоря на това писмо. В отговора се твърди, че до ищцата били изпратени два броя искания за даване на обяснения за нейното безпричинно отсъствие в тридневен срок, с изх. № 52/17.09.2025 г. изпратени на 23.09.2025 г. - едното чрез телепоща от управителя Татяна Иванова, а другото като писмо с обратна разписка пак чрез Български пощи ЕАД - от управителя И.И..
Същите били получени от ищцата на 24.09.2025 г. В указания срок същата не била изпратила обяснения за отсъствието си от работа, поради което от страна на работодателя била издадена Заповед № ********* г. с която на ищцата било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, с което се прекратява трудовото й правоотношение след изтичане на пет дни считано от датата на получаване на заповедта. Заповедта била получена от ищцата на 08.10.2025 г., което тя е удостоверила с подписа си. Ответникът твърди, че в системата на НАП било регистрирано прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата - 13.10.2025 г., като първоначално е допусната техническа грешка, която била отстранена по-късно. Трудовата книжка била предадена на ищцата на 14.10.2025 г., както и й било изплатено дължимото й се трудово възнаграждение за м. август 2025 г. срещу подпис, в брой, по ведомост, като същата е получила в брой сумата от 840.74 лв. - нетно възнаграждение за м. август 2025 г. Оспорва твърденията на ищцата, че същата била отстранена от работа и не била допускана от работодателя. Оспорва претенцията на ищцата за присъждане на брутно възнаграждение по исковете по т. 2 и т. 3 и т. 4.
Твърди, че ищцата е ползвала целият полагащ й се основен платен годишен отпуск за 2023 г., 2024 г., а за 2025 г. била използвала 10 работни дни. Излага съображения за спазване на нормата на чл. 189 КТ и налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание на ищеца. Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
4
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:
С протоколно определение от 06.02.2025 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, обективиран в определение № 5 от 05.01.2025 г., същия е допълнен, като съдът е допуснал до разпит двама свидетели при режим на довеждане от страна на ответното дружество, които да установяват факти, относно присъствието на ищцата на работа на 27.08.2025 г., а на другия - нейното отсъствие на съответните последващи дати. Допуснал е и изменение н а проекта на доклада, обективиран в определение рег. № 5 от 05.01.2026 година като датата „25.08.2025 г.“ да се чете „27.08.2025 г.”, с оглед изявлението на адв. Р. за допусната грешка на посочената в исковата молба дата, на която се твърди, че ищцата е била отстранена от работното й място, като следва навсякъде „25.08.2025 г.“ да се чете „27.08.2025 г.“ .
С протоколно определение от 06.02.2026 г. в ъв връзка с указанията, които съдът е дал на ищовата страна в определението за насрочване на делото от 05.01.2026 г. за отстраняване на констатирани в исковата молба нередовности по отношение на предявения от нея иск по чл. 224, ал. 1 от КТ, за което ищцата е получила съобщение с препис от определението с проекта на доклад по делото, чрез процесуалния си представител на 14.01.2026 г. и поради неизпълнение на указанията в дадения срок, съдът е прекратил производството в тази му част.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: сключения между страните безсрочен трудов договор №**********г., по силата на който ищцата се задължава да изпълнява към ответното дружество, длъжността **********, с място на работа комплекс Бетикс /който представлява супермаркет Бетикс/, град ******; издадена заповед № ********** на управителя на ответното дружество за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ на ищеца.
По делото са представени и приети като писмени доказателства - покана от 11.09.2025 г. от ищцата А. Ж. Д. до ответното дружество, с която моли да й бъдат изплатени дължимите й се обезщетения и възнаграждения в срок до седем дни, считано от датата на получаване на поканата. Представена е и нотариална покана с рег. №91, том I oт 03.09.2025 г. от ответното дружество до ищцата, с която същата се поканва в срок от седем дни от датата на получаване на поканата, да представи писмени обяснения относно 5 констатирани нарушения, свързани липсваща стока от търговския обект .