Определение № 33419 от 15.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33419 гр. София, 15.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110155718 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на М. А. Ч. с ЕГН ********** срещу ****** с ЕИК ******.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, както и насрещен иск с вх. № 122199/20.04.2026 г.

Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като съобрази направените от страните искания и възражения, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.10.2026 г. от 09.50 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения от ****** с ЕИК ****** срещу М. А.

Ч. с ЕГН ********** насрещен иск.

ПРИЕМА представените от страните с исковата молба, с отговора на исковата молба и с насрещната искова молба документи като писмени доказателства по делото.

СЪСТАВЯ И СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:

Производството е образувано по искова молба от М. А. Ч. с ЕГН **********, с адрес:

******* срещу ****** с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ********, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за кредит № *****/06.11.2025 г., поради противоречието му със закона, а при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП за признаване за установено между страните, че клаузата в сключения между страните Договор за кредит № 1

*****/06.11.2025 г., която предвижда начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение в размер на 489,97 лева (чл. 29, ал. 1), е нищожна поради противоречието й със закона, накърняване на добрите нрави добрите нрави и неравноправност.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за кредит № *****/06.11.2025 г., че по силата който ответникът му е предоставил кредит в размер на 650 лева, със срок на договора 6 месеца, при ГПР 42,58 % и ГЛП 36 %, като общата сума за връщане възлизала на 1219,08 лева. Поддържа, че съгласно чл. 29, ал. 1 от договора при непредоставяне на договореното обезпечение кредитополучателят дължи неустойка в размер на 0,9 % от усвоената сума за всеки ден, през който обезпечението не е предоставено, като по силата на ал. 2 от същата разпоредба неустойката се заплаща периодично заедно с погасителните вноски. Твърди, че по договора е начислена неустойка в размер на 489,97 лева, която е включена в погасителния план. Счита, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

Излага, че в договора не е посочено дали уговореният лихвен процент е фиксиран или променлив, както и условията за неговото прилагане. Поддържа още, че липсва ясно описание на начина на формиране на ГПР, както и на компонентите, включени при неговото изчисляване, поради което потребителят не може да установи действителното оскъпяване на кредита. Твърди, че в договора не е ясно дали предвидената неустойка е включена при изчисляването на ГПР, поради което не може да бъде установен действителният размер на общите разходи по кредита. Според ищеца посочването на ГПР, който не съответства на реално дължимите разходи, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д ЗЗП и е основание за прогласяване недействителността на договора по чл. 22 ЗПК.

При условията на евентуалност ищецът поддържа, че клаузата на чл. 29, ал. 1 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение, е нищожна като противоречаща на закона, накърняваща добрите нрави и представляваща неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Твърди, че уговорената неустойка е необосновано висока, излизала извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, прехвърляла върху потребителя риска от неизпълнение на задължението на кредитора да извърши предварителна оценка на кредитоспособността му и води до неоснователно обогатяване на кредитора. Поддържа, че с нея се заобикалят разпоредбите на чл. 33 ЗПК и се нарушава принципът на добросъвестност в отношенията между страните. При тези твърдения и останалите подробно изложени такива в исковата молба предявява настоящите искове. Претендира съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Не оспорва, че между страните е сключен Договор за кредит № *****/06.11.2025 г., но поддържа, че същият е валиден и отговаря на всички изисквания на ЗПК, ЗЗП, ЗЗД, ЗПФУР, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за електронната търговия. Излага, че договорът е сключен чрез средства за комуникация от разстояние след предоставяне на преддоговорната информация, включително Стандартен европейски формуляр и Общите условия, като ищцата е изразила съгласието си с всички договорни клаузи. Поддържа, че са 2 били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, като договорът съдържа всички необходими реквизити относно ГЛП, ГПР и начина на тяхното формиране. Сочи, че размерът на ГПР е под законово допустимия максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорва твърдението, че уговорената неустойка следва да бъде включена при изчисляването на ГПР, като излага, че същата представлявала последица от евентуално неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не разход по кредита, известен към момента на сключването на договора. Оспорва клаузата за неустойка да противоречи на добрите нрави, да заобикаля закона и да представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП. В тази връзка излага, че уговорката за предоставяне на обезпечение е допустима и съответства на чл. 11, ал. 1, т. 18 ЗПК, а неустойката е индивидуално договорена, ясно формулирана и дължима единствено при неизпълнение на това задължение, като потребителят е разполагал с възможност както да предостави обезпечение, така и да упражни правото си на отказ от договора по чл. 29 ЗПК. Оспорва и твърденията за наличие на заблуждаваща търговска практика, като поддържа, че ищцата е била предварително и изчерпателно информирана относно всички параметри на кредита, включително предпоставките за начисляване на неустойката и възможните размери на задълженията й.

Излага още, че евентуалната нищожност на клаузата за неустойка не би могла да обуслови недействителност на целия договор, тъй като същият може да съществува и без тази уговорка. Поддържа, че ищцата е сключвала и други договори за кредит при идентични условия, поради което не можело да се приеме, че процесните клаузи не са били индивидуално договорени или че същата не е била наясно с техните икономически последици. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ****** предявява насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК срещу ищцата по първоначалния иск М. А. Ч. за сумата от 332,34 евро, представляваща неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № *****/06.11.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на насрещния иск (20.04.2026 г.) до окончателното изплащане на задължението, в условията на евентуалност, насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 332,34 евро, представляваща чистата стойност на кредита по недействителен Договор за паричен заем № *****/06.11.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на насрещния иск (20.04.2026 г.) до окончателното изплащане на задължението. В насрещната искова молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *****/06.11.2025 г. по реда на ЗПФУР, по силата на който ответното дружество е предоставило на М. А. Ч. кредит в размер на 650 лева, равностойни на 332,34 евро, като заемната сума е била усвоена изцяло по посочена от кредитополучателя банкова сметка. Излага се, че кредитополучателят не е изпълнил задължението си за връщане на предоставената сума съобразно уговорените срокове, не е предоставил договореното обезпечение и не е извършил плащания по договора, поради което са налице предпоставките за начисляване на договорената неустойка и за обявяване на 3 кредита за предсрочно изискуем. Твърди се, че към датата на предявяване на насрещния иск кредитополучателят е в просрочие по пет погасителни вноски, поради което кредиторът е упражнил правото си по чл. 13, ал. 3 от договора да обяви кредита за предсрочно изискуем (с приложено към насрещната искова молба уведомление). Поддържа се, че неизплатената главница възлиза на 332,34 евро, като именно тази сума се претендира с главния иск на договорно основание, а при условията на евентуалност, в случай че съдът приеме процесния договор за недействителен, се претендира връщане на чистата стойност на кредита на основание чл. 23 ЗПК във връзка с чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока за отговор на насрещния иск по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата по него – М. А.

Ч., е подала отговор, с който оспорва предявения насрещен иск като неоснователен. Излага твърдения, аналогични на тези в първоначалната искова молба, а именно, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК относно посочването на действителния размер на ГПР, тъй като в него не е включена уговорената неустойка. Поддържа, че при неправилно определен ГПР е приложима санкцията по чл. 22 ЗПК, като потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита по чл. 23 ЗПК.

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствена тежест между страните както следва:

На основание чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищцата по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между нея и ответника е възникнало облигационно отношение по Договор за кредит № *****/06.11.2025 г. с посоченото в исковата молба съдържание, включително и оспорената клауза, предвиждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение (чл. 29, ал. 1), както и че договорът, евентуално оспорената клауза, са нищожни на сочените основания.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително, че Договор за кредит № *****/06.11.2025 г. е действителен, както и че клаузите на същия са валидни и индивидуално уговорени.

В доказателствена тежест на ищеца по насрещния иск ****** с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК е да докаже, че между него и ответницата М. А. Ч. е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по което е изпълнил задължението си да предостави кредита, както и размера на неизпълненото задължение, изискуемостта му и условията за настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост на договора.

Ответникът по насрещния иск следва да установи наличието на основания за нищожност на договора съгласно горепосоченото.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения в условията на евентуалност насрещен иск ****** с правно основание чл. 23 ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже, 4 че е предоставил на ответницата М. А. Ч. сумата по процесния договор за потребителски кредит № *****/06.11.2025 г., представляваща чистата стойност на кредита, както и размера на получената от нея сума, подлежаща на връщане като последица от евентуалната недействителност на договора.