Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 114 от 04.07.2022, Районен съд - Ихтиман

Съд
Районен съд - Ихтиман
Дело
Административно наказателно дело 157/2022
Вид
Решение № 114
Подписан
04.07.2022
В сила
04.10.2022
Състав
Светозар Любомиров Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 27, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 54 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.7, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 165, ал. 2, т. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 165, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 2, т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 63 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Ихтиман, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светозар Люб. Георгиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно наказателно дело № 20221840200157 по описа за 2022 година Производство по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба срещу Електронен фиш серия К № 4588597 на ОДМВР София, с който на Б. МЛ. Н., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 1 300 лв.

Твърди се, че фишът е неза коносъобразен, тъй в обжалвания ЕФ липсват надлежно посочване на неговия издател, дата на издаване, описание на нарушението и място на извършване, както и възпроизвеждане на фактическата обстановка. Поддържа се, че не са спазени законовите изисквания за ограничаване на движението.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В писмена молба на процесуалния представител се поддържа подадената жалба с подробни съображения изложени в същата. Поддържа се също така, че в диспозитива на ЕФ липсва конкретно посочване на нарушението, на коя от хипотезите от чл. 182, ал. 4 ЗДвП се е позовал наказващият орган. Претендира се адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Прави се възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8 ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша.

В конкретния случай от справка на л. 26 от делото се установява, че ЕФ е връчен на 07.02.2022г.. Жалбата е подадена на 21.02.2022г. (видно от поставения печат върху пощенския плик – л. 11), поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок.

На 13.03.2021 г. в 16:15 часа на автомагистрала Тракия, в района на км 46+200 с посока гр. Бургас, чрез преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо средство № 11743с1 е заснето МПС дд с рег. № .... със скорост от 129 км/ч при разрешена скорост от 70 км/ч, въведена с пътен знак В26.

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място е изготвен протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение. В същия са посочени контролираният участък (км 46+200 от АМ Тракия), въвеждането на ограничение от 70 км/ч с пътен знак, както и останалите изискуеми реквизити на протокола, които са надлежно попълнени и протоколът е подписан от съответните длъжностни лица.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е издаден ЕФ, с който за нарушаване на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено на основание чл. 182, ал. 4 ЗДвП административно наказание глоба в размер на 1 300 лв.

От направена справка за собственост се установява, че цитираният автомобил е собственост на жалбоподателя.

От разпечатка от показанията на радарното устройство – кадър от снимка, се установява, че на 13.03.2021 г. в 16:15 часа лек автомобил с рег. № .... е засечен със скорост от 133 км/ч.

В обжалвания фиш след приспадане на допустимата грешка отчетената скорост била редуцирана на 129 км/ч, т. е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 59 км/ч.

От удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява, че срокът на валидност е до 07.09.2027г.

От протокол № 63-С-ИСИС/28.09.2020г. от проверка на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява, че средство за измерване № 11743с1 е проверено в периода от 25.09.2020г. до 28.09.2020г.

При проследяване на съдържанието и хронологията се установява, че са и з д а в а н и Заповед

№РД-11-246/11.04.2017г. ;

Заповед

№РД-112

1065/27.10.2017г.; Заповед №РД-11-19/12.01.2018г.; Заповед №РД-11440/31.05.2018г.; Заповед №РД-11-1328/19.12.2018г.; Заповед №РД-11605/31.05.2019г.; Заповед №РД-11-1323/30.10.2019г.; Заповед №РД-11229/17.03.2020г.; Заповед №РД-11-576/26.06.2020г.; Заповед №РД-111328/22.10.2020г. (с валидност до 30.06.2021г.) относно временна организация и безопасност на движението (ВОБД) чрез въвеждане на ограничение на АМ Тракия в участъка при п.в. Мухово от км 45+200 до км 46+266. Действително по делото не са представени всички гореизброени заповеди за ВОБД, но фактът, че е била налице ВОБД към момента на нарушението се установява от останалите доказателства по делото. В тази връзка Обезопасяване на участъка от пътно платно (аварийна лента) на п.в.

Мухово на АМ Тракия е въведено с Протокол за ВОД във връзка с първата от горецитираните заповеди- Заповед №РД-11-246/11.04.2017г., като всички последващи заповеди са за удължаване на срока именно на тази заповед.

Това е видно и при проследяване на хронологията на представените по делото заповеди, в които се цитират всички предходни заповеди и от които се установява, че ВОБД е въведена с първата заповед, като останалите заповеди удължават крайния период на ограничението. На следващо място от самия Протокол за ВОД се установява, че на 11.04.2017г. във връзка именно със Заповед №РД-11-246/11.04.2017г. съответната комисия е констатирала, че ВОБД е поставен съгласно одобрен проект и при спазване на изискванията на Наредба №3/16.08.2010г., поради което сигнализацията е приета без забележки на 11.04.2017г.. На последно място от представените по делото схема на знаковото стопанство (л. 22 от делото) се установява, че по отношение на км 46+200 в посока гр. Пловдив е имало поставен знак за ограничение на скоростта от 70 км/ч., като в частност от схемата на л. 22 от делото се установява, че същата е съставена във връзка с първоначалната заповедЗаповед

№РД-11-246/11.04.2017г.. Следователно датата на твърдяното нарушение- 13.03.2021 г. , попада в обхвата на тези заповеди и към тази дата е имало поставени знаци за ограничение на скоростта от 70 км/ч касателно процесния участък от пътя.

Местоположението на пътен знак B26, въвеждащ ограничение в скоростта е отразено в представената схема за организация на движението, поради което възражението на жалбоподателя в тази насока е неоснователно .

Съгласно чл. 50, ал. 1 ППЗДвП забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2.

Процесното деяние е извършено на км 46+200 с посока гр. Пловдив, т.е. в участък с въведено ограничение на скоростта от 70 км/ч. с пътен знак В26. От страна на жалбоподателя не са представени никакви доказателства досежно твърдението му. Същевременно от представената схема за организация на движението е видно, че разстоянието между знаците е 200м., т.е. дори повече от изискуемите по закон 100м., поради което жалбоподателят е имал достатъчно време да намали скоростта си на движение и да продължи да се движи в рамките на въведеното ограничение.

Следователно датата на твърдяното нарушение- 13.03.2021 г. , попада в обхвата на тези заповеди и към тази дата е имало поставени знаци за ограничение на скоростта от 70 км/ч касателно процесния участък от пътя.

3

Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро ЗДвП, тъй като ОДМВР София е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.

Настоящият състав, противно на възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя изложени подробно в жалбата, намира че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното заплащане. В случая разпоредбата на чл. 54 ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. В подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш, закрепено в разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната структура на министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Горното съдържание е интерпретирано и съответно закрепено в утвърдения от министъра на вътрешните работи със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. образец на електронен фиш в съответствие с изискването на чл. 189, ал. 4, изр. последно ЗДвП. При издаването на оспорения електронен фиш е спазена установената форма и същият съдържа всички изискуеми реквизити, като в тази връзка следва да се подчертае, че електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП , не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване т.е. изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на него /в този смисъл вж.

Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС , докладчик-съдия Лозан Панов, което не е изгубило сила в обсъдената част/.

В разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1 ЗДвП са посочени изрично условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител, а именно нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, както и за него да не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки. По 4 делото е установено по безспорен и несъмнен начин, че процесното нарушение е констатирано с мобилна АТТС, която е била технически изправна, както и че същото е наказуемо единствено с „глоба“. Съгласно чл.

165, ал. 3 ЗДвП условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В изпълнение на предоставената му пряка законова делегация министърът на вътрешните работи е приел Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. в ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г./, в която детайлно са уредени условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. Тези императивни изисквания са били спазени стриктно от представителите на ОД МВР София.