Решение № 7580 от 11.12.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7580 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20241100507237 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 19839 от 01.12.2023 год., постановено по гр.дело № 50287/2022 г. на СРС, Г.О., 167 състав, е признато за установено на основание чл.108 от ЗС по отношение на П. П. Б., ЕГН **********, и И. Х. И., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.София, ж.к.“********, че Л. С. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.София, ж.к.“********, е собственик по силата на договор за покупко-продажба на ½ ид.ч. и придобивна давност на останалата ½ ид.ч. на следния недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к.“********, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ от 57,47 кв.м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ***; под обекта: ***; над обекта: ***, ведно с прилежащото му избено помещение № 12 и 1,828 % идеални части от общите части на сградата, като са осъдени П. П. Б., ЕГН **********, и И. Х. И., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.София, ж.к.“********, да предадат на Л. С. П., ЕГН **********, владението върху описания по - горе имот. С решението на съда са осъдени П. П. Б., ЕГН **********, и И. Х. И., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.София, ж.к.“********, да заплатят на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН 1

СЪД, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 284,47 лв. - разноски за държавна такса по делото.

Срещу решението на СРС, 167 с-в е постъпила въззивна жалба от И. Х. И. и П.

П. Б., подадена чрез пълномощника им адв.М. Й., с искане същото да бъде отменено, като неправилно, в частта, с която с която е признато за установено на основание чл.108 от ЗС по отношение на ответниците, че Л. С. П., е собственик по силата на придобивна давност на останалата ½ ид.ч. на следния недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к.“********, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ от 57,47 кв.м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ***; под обекта: ***; над обекта: ***, ведно с прилежащото му избено помещение № 12 и 1,828 % идеални части от общите части на сградата, като са осъдени ответниците, да предадат на ищцата, владението върху описания по - горе имот, и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск с правно основание чл.108 ЗС, по съображения изложени в жалбата. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, по съображения изложени в жалбата. Претендират присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец Л. С. П., чрез назначения й особен представител по Закона за правната помощ, адв.Р. З.-К. оспорва жалбата по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение –потвърдено в обжалваната от ответниците част, като правилно и законосъобразно. Не претендира присъждане на направените по делото разноски.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които 2 са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон, като настоящата въззивна инстанция споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от ищцата Л. С. П. срещу ответниците И. Х. И. и П. П. Б., иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците на основание чл.108 от ЗС по отношение на ответниците, че Л. С. П., е собственик по силата на придобивна давност на останалата ½ ид.ч. на следния недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к.“********, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ от 57,47 кв.м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ***; под обекта: ***; над обекта: ***, ведно с прилежащото му избено помещение № 12 и 1,828 % идеални части от общите части на сградата, като са осъдени ответниците, да предадат на ищцата, владението върху описания по - горе имот/ чл.272 от ГПК/.

Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в обжалваното съдебно решение констатации/чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите изложени в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Искът по чл.108 ЗС е иск за защита правото на собственост. Съгласно приетото в ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк.дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде решен предявеният с иска по чл.108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източникът на силата на 3 пресъдено нещо на решението. Ако в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и ответникът го владее без основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи и двете искания: да се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде владението върху спорния имот. Такъв е и процесния случай, в който първоинстанционният съд е приел за установено, с оглед на събраните по делото доказателства и е направил обоснован извод за осъществяване на въведените от ищцата придобивни основания- договор за покупко- продажба/ на 1/ 2 ид.част от имота/ и придобивна давност/ на останалата 1/2 ид.част от имота/ годни да я направят собственик на процесния недвижим имот, като се е уважил предявения иск по чл.108 от ЗС и се е произнесъл с установителен диспозитив, признаващ правото на собственост на ищцата и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответниците да й предадат владението върху спорния имот.

Искът за собственост по чл.108 ЗС /ревандикационният иск/ е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. Ревандикационният иск е едно от правните средства за защита на собствеността. Собственикът има право съгласно чл.108 ЗС да иска връщането на своята вещ /имот/ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. При предявен иск на това основание е необходимо да се докаже, че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска, че вещта се намира във владение или държане на ответника и че ответникът владее или държи вещта без основание.

Фактическият състав на иска не изисква ответникът да противопоставя /да заявява/ свои самостоятелни вещни права или друго основание, на което владее или държи имота, или да има такива права. За уважаването на иска е достатъчно да се установи, че ответникът упражнява фактическа власт под формата на владение или държане върху чужд имот без противопоставимо на собственика основание. Затова в съдебната практика искът за собственост по чл.108 ЗС /ревандикационният иск/ се определя като иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик /т.2А на ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк.дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС/. Ако не съществува правно основание ответникът да владее или държи имота, е без правно значение, каква идеална част от него е собственост на ищеца. Собственикът на каква да е идеална част от имот може да го ревандикира целия от трето лице, което го владее или държи без основание, тъй като съгласно чл.31, ал.1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Владелецът и държателят на чужд имот без правно основание няма какво да противопоставят на това право на 4 собственика на идеална част от имота. В практиката на Върховния касационен съд / решение № 119 от 08.10.2018 г. по гр.дело № 4819/2017 г. на І г.о., решение № 28 от 09.03.2021 г. по гр.дело № 2623/2020 г. на І г.о., решение № 174 от 19.02.2018 г. по гр.дело № 4982/2016 г. на І г.о., Решение № 179 от 08.06.2013 г. по гр.дело № 1241/2011г. на ІІ г.о. се приема, че съсобственик на недвижим имот може да ревандикира целия имот от всяко трето за съсобствеността лице, което го владее без правно основание; касае се за действие на обикновено управление, което може да бъде предприето от всеки съсобственик за защита на общата вещ. Съсобствеността дава право на съсобственика да упражнява фактическа власт върху цялата обща вещ /чл.31 ЗС/, при съобразяване със същото право на останалите съсобственици. Това означава, че ограничаването на правомощието владение е в рамките на вътрешните отношения между съсобствениците. Когато ревандикационната претенция е насочена към трето за съсобствеността лице, то съсобственикът може да отстрани напълно от общата вещ такова лице, което владее без правно основание. Такъв е именно и процесния случай.

За придобиването на недвижим имот по давност в общата хипотеза е необходимо упражняване на владение върху него в период от десет години.

Владението от своя страна изисква кумулативно наличие на двата му елемента.

Обективният елемент - упражняване на фактическата власт върху веща. Тя включва извършване на фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота, която по съдържание е като на собственика. Субективният елемент на владението - намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция в чл.69 ЗС - предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я дължи за другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика.