Решение № 131 от 12.03.2018, Окръжен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 131

В

ИМЕТО НА НАРОДА гр. Пловдив, 12.03.2018 г.

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

ХI състав, в открито съдебно заседание на първи март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА при секретаря

Илияна

Куцева-Гичева, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 300 по описа за 2017 г., намери за установено следното:

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от М.П.Ф. против „Ремонт - Сервиз” ООД.

Исковата молба се основава на следните фактически обстоятелства:

Твърди се, че ищцата е съдружник в „Ремонт - Сервиз“ ООД, като притежава 50 % от дяловете в капитала на дружеството. Другият съдружник в дружеството е „НКБ Сервиз“ ООД, представлявано от К.Б. и Н.Б., което притежавало останалите 50 % от капитала на дружеството. *** на „Ремонт - Сервиз“ ООД е А. Н.Б..

За последен път общо събрание на съдружниците било проведено през 2011 год., като на него били приети ГФО за 2008, 2009 и 2010 год., от което било видно също, че общо събрание не било свиквано през 2009 и 2009 год. При справка в ТР ищцата установила, че през 2013 год. управителят А. Б. е направил опит да публикува последващ ГФО на дружеството, като от приложения към заявлението протокол от ОСС от 21.05.2013 год., било видно, че ищцата не само не е присъствала на събранието, но не е била и поканена. Длъжностното лице по регистрацията дало указания на заявителя да представи доказателства за надлежното отправяне на покана за ОСС до съдружника Ф., но такива не били представени и по заявлението бил постановен отказ. Следващо заявления за обявяване на ГФО било подадено на 29.06.2016 год., но ищцата не била канена за провеждането на общо събрание за приемане на ГФО и не знаела какво е съдържанието на предоставения отчет /към момента на ИМ все още необявен/.

Ищцата правила многократни опити да се свърже с управителя на дружеството и с лицата, представляващи дружеството съдружник „НКБ Сервиз“ ООД, многократно искала възможност да се запознае с дружествените книги и отправяла искане за свикване на ОСС, но поканите й останали безрезултатни. Посещавала адреса на управление на дружеството, но там нямало офис и лице за контакт. На 07.11.2016 год. Ф. изпратила до А.Б., като *** на „Ремонт – Сервиз“ ООД, искане да бъде уведомена за дейността на дружеството, което било връчено посредством куриер „Еконт – Експрес“ ООД В отговор на полученото писмо управителят отговорил единствено, че дружеството се управлява по надлежния ред и така не получила конкретна информация. Изпратила нова покана, връчена чрез куриер, с която поискала да й се предостави възможност да се запознае с дейността и търговските книги на дружеството, но отговор не последвал. На 23.12.2016 год. Ф. се опитала да връчи чрез куриер на Б. покана за свикване на ОСС по реда на чл. 138, ал. 2 ТЗ, но опитът за връчване бил безуспешен. Поради това отправила искането за свикване на ОС чрез нотариална покана, с посочен в нея дневен ред на събранието, като връчването било сторено по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление, а на посочената дата за общото събрание – 28.02.2017 год. никой не се явил. Ф. отправила последваща нотариална покана до дружеството-съдружник, за свикване на ОСС. След като нотариусът не открил никой на адреса на управление на „НКБ Сервиз“ ООД, залепил уведомление, но никой не се явил нито в кантората на нотариуса за получаването на книжата, нито на датата, на която било свикано ОСС – 30.03.2017 год. С последваща покана ищцата направила опит да връчи покана за ОСС до „НКБ Сервиз“ ООД чрез лицата, представляващи дружеството-съдружник – К.Б. и Н.Б., но връчването отново било оформено по реда на чл. 47 ГПК на адреса на управление на „НКБ Сервиз“ ООД. Описани са и последващи опити на ищцата за осъществяване на контакт с *** и съдружника, които останали безуспешни.

Дружеството притежавало недвижими имоти, находящи се в *** , като по отношение на тях била вписана възбрана от Община Пловдив.

От всички изложени твърдения било видно, че Ф. не била в състояние да се запознае с делата на дружеството, с дружествените книги, да влезе в какъвто и да е контакт с управителите на дружеството – съдружник. Дружеството не функционирало и не осъществявало търговска дейност, като същевременно задлъжнявало и било в риск да загуби имуществото, което притежава. Това налагало прекратяването на дружеството.

Предвид изложеното ищцата счита, че са налице важни причини по смисъла на чл. 155, т. 1 от ТЗ, налагащи прекратяване на „Ремонт - Сервиз” ООД, поради което и на основание посочената разпоредба, моли съда да постанови решение, с което прекрати ответното дружество. Формулирано е и искане по чл. 156, ал. 3 ТЗ, за назначаване за ликвидатор на лице, различно от управителя на дружеството, а именно М.П.Ф..

Ангажирани са доказателства.

Претендират се сторените по делото разноски.

Ответното дружество „Ремонт –

Сервиз“ ООД е подало отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Счита, че не са налице важни причини по см. на чл. 155, т. 1 ТЗ, които да налагат прекратяването на дружеството.

Признават се твърденията, свързани с вписаните в ТР обстоятелства досежно съдружниците в „Ремонт - Сервиз“ ООД и дяловото им участие.

Изложено е твърдение, че Ф. е приета за съдружник в дружеството през 2007 год. и още тогава се е дезинтересирала от дружествените дела. Многократно са правени опити за контакт с нея, както и за осигуряване на финансиране на дейността на дружеството, но до края на 2016 год. тя не е проявявала интерес как се движат търговските дела, което било видно от самите твърдения в исковата молба за активност, считано едва от 2016 год. Липсата на съдействие при осъществяването на дружествените дела от нейна страна била и причината в ТР да не се обявяват ГФО. Твърди се, че дружеството винаги е отговаряло на писмените искания на Ф. и е оказвало съдействие на съдружника.

Описаните в исковата молба покани не били получени от дружеството, поради което и по тях не били предприети действия. С уведомление от 21.04.2017 год. управителят на дружеството изразил готовност за пълно съдействие, осигурил е достъп на ищцата да се запознае с делата и дружествените книги, но ищцата не се е възползвала от него. Счита, че редът за защита на ищцата е по чл. 71 и чл. 74 ТЗ, а не по реда на чл. 155 ТЗ.

Оспорва се твърдението, че дружеството не осъществява търговска дейност – то отдавало под наем описаните в исковата молба три недвижими имоти на „Българска транспортна компания Пловдив“ АД, като във връзка с този договор отчело приходи от наем в размер на 4 000 лв., а от началото на 2017 год. тези приходи били 2 500 лв.

Дружеството било регистрирано по ЗДДС и ежемесечно съставяло и подавало в НАП съответните дневници и справки-декларации.

Обосновава съображенията си, поради които счита, че не налице хипотезата на мл. 155, ал. 1, т. 1 ТЗ, а именно важни причини за прекратяване на дружеството. Категорично се възразява срещу искането на ищцата при прекратяване на дружеството тя да бъде назначена за ликвидатор.

Настоява се искът да бъде отхвърлен. Претендират се сторените по делото разноски.

Ищцата е подала допълнителна искова молба /наименована становище/, в която взема единствено отношение по доказателствените искания на ответника.

Допълнителен отговор не е постъпил.

Ищецът е дал точна правна квалификация на предявения иск – същият е с правно основание чл. 155, ал. 1, т.

1 ТЗ. Формулирано е и искане по чл. 156, ал. 3 от ТЗ за назначаване за ликвидатор на лице, различно от управителя на дружеството, което е процесуално допустимо.

С исковата молба е сезиран родово и местно компетентния съд по седалището на ответното дружество.

Съдът намира иска за допустим.

След справка в Търговския регистър по партидата на „Ремонт - Сервиз” ООД се установява, че искът е подаден от лице, което от една страна има качеството на съдружник в „Ремонт - Сервиз” ООД, а от друга страна ищцата притежава дялове, представляващи 50 % от капитала на дружеството, т.е. повече от 1/5 от капитала на дружеството и има процесуалното правото на иск по чл. 155, ал. 1, т. 1 ТЗ.

Искането по чл. 156, ал. 3 ТЗ също е формулирано от съдружник с необходимото мнозинство – притежаващ повече от 1/10 от капитала.

Въз основа на позициите на страните по делото с доклада по делото е прието за безспорно обстоятелството, че ищцата е съдружник в „Ремонт - Сервиз” ООД, както и че дружеството притежава недвижими имоти.

Окръжен съд - Пловдив, след преценка на доказателствения материал по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

От справка в Търговския регистър по партидата на

„Ремонт – Сервиз“ ООД се установява, че дружеството е било учредено през 2002 год. от двама съдружници - Й.С.М.и А.Н.Б., притежаващи по 50 % от дяловете в капитала на дружеството. И двамата съдружници са управлявали и представлявали търговеца. Капиталът на дружеството е 5000 лв., който се състои от 100 дяла от по 50 лв. всеки. Съдружникът М. е починал към 2006 год. С договор за прехвърляне на дружествени дялове от 06.10.2006 год. наследниците на починалия съдружник са продали притежаваните приживе от него приживе и придобити от тях по наследство 50 дружествени дяла на М.П.Ф., която е приета за съдружник в дружеството. С решение на регистърния съд от 2007 год. е вписано освобождаването поради смърт на Й.М. и прехвърлянето чрез продажба на притежаваните от наследниците на М. дружествени дялове на М.Ф., приемането ѝ като съдружник в дружеството и ново разпределение на капитала, както следва: А.Б. – 50 дяла по 50 лв. и М.Ф. – 50 дяла по 50 лв. Единствен *** на дружеството е останал А.Б.. Последната промяна по партидата на дружеството датира от 29.03.2011 год., когато е вписано прехвърлянето на дружествените дялове от А.Б., със съгласието на М.Ф. на дружеството „НКБ Сервиз“ ООД, което е прието за съдружник в „Ремонт - Сервиз“ ООД. Приобретателят на дружествените дялове – „НКБ Сервиз“ ООД е дружество със седалище в гр. Панагюрище, в което съдружници и представляващи са К.А.Б. и Н.А.Б., за които е безспорно установено, че са деца на *** и първоначален съдружник А.Б..

И след прехвърлянето на дяловете си, А.Б. е останал *** на дружеството, какъвто е и до настоящия момент.

Нормата на чл. 137, ал. 3 от ТЗ предвижда необходимите мнозинства при вземането на решенията от компететността на върховния орган на търговеца. Нормата е диспозитивна.

Тя се прилага доколкото дружествения договор не предвижда по-тежки изисквания за мнозинство. В случая, чл. 18, ал. 2 от дружественият договор на „Ремонт – Сервиз“ ООД предвижда, че е необходимо единодушие за по-голямата част от решенията, които са в компетентността на Общото събрание: за изменение и допълване на устава; за приемане на нови съдружници; за даване на съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член; за приемане на ГФО и баланс за избор и освобождаване от длъжност на управителя, определяне на неговото възнаграждение и за освобождаването му от отговорност; за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти; за прекратяване на дейността на дружеството.

От доказателствата по делото се установява верността на твърдението на ищцата, че последното редовно свикано и надлежно проведено Общо събрание на съдружниците на „Ремонт –

Сервиз“ ООД е от 20.06.2011 год., когато е било взето решение за приемане на годишните финансови отчети на дружеството за 2008, 2009 и 2010 год., които са обявени в Търговския регистър на 28.11.2011 год. През 2013 год. по партидата на дружеството е било подадено заявление образец Г2 за обявяване на годишните финансови отчети на „Ремонт – Сервиз“ ООД за 2011 и за 2012 год., но по заявлението е постановен отказ, тъй като въпреки изрично дадените указания от длъжностното лице, не са били представени доказателства за това на Общото събрание на съдружниците да е присъствал и съответно надлежно поканен съдржникът М.Ф.. Заявени за обявяване са и годишните финансови отчети на дружеството за 2015 и за 2016 год., като към заявленията образец Г2 са приложени протоколи от общи събрания на съдружниците на „Ремонт – Сервиз“ ООД, на които отново не е присъствала М.Ф., при липса на приложени към заявленията доказателства за надлежната й писмена покана. По последните две заявления за обявяване още не е налице произнасяне на длъжностното лице, същите са на фаза „обработва се“.