Решение № 376 от 03.12.2022, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. Червен бряг, 03.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря ВЕСЕЛКА ИВ. ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20214440101205 по описа за 2021 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 123, ал.2, чл.127а, ал.2, чл.143 от СК и чл.

45, ал. 1 и чл.76, т. 9 от ЗБЛД

В РС – Червен бряг чрез пълномощника адв. Ц. Ц. е постъпила искова молба на А. Д. С., с ЕГН ********** от ............., в качеството си на родител и законен представител на ..........

А.ов Д., с ЕГН **********, роден на .......... г. против Д. М. О., с ЕГН ********** от ........., с която на основание чл. 127, ал. 2, чл.127а, ал.2 и чл.143 от Семейния кодекс и чл. 45, ал. 1 и чл.76, т. 9 от ЗБЛД се иска от съда да постанови решение и предостави упражнавянето на родителските права върху роденото от съвместното им съжителство дете, с всички произтичащи от това законни последици на него и да замести необходимото от майката, съгласие и разреши на бащата и законен представител да подаде необходимите документи за издаване на задграничен паспорт на .......... А.ов Д., и да получи същия след издаването му, както и да разреши свободното пътуване на детето в чужбина. В исковата молба се твърди, че на 09.06.2021 г. в гр. Червен бряг от съвместното им съжителство с ответницата се е родило детето – .......... А.ов Д., с ЕГН **********. Твърди се още, че след едногодишно съжителство майката напуснала семейното жилище в гр. Червен бряг, собственост на ищеца и заживяла при родителите си в с. Радомирци, заедно с детето. Твърди се, че след многократни усилия да върне нея и детето, ответницата категорично му заявила, че няма да се върне. Съдът е разменил книжата по делото и в дадения от съда срок по чл.131 от ГПК, последната е възразила на изнесеното в исковата молба и предявява насрещен иск, като желае родителските права над роденото от съвместното им съжителство дете да се възложат на нея, с всички произтичащи от това законни последици. С исковата молба е направено и 1 искане за постановяване на привременни мерки по отношение на роденото от съвместното съжителство на страните дете. Приложени са писмени доказателства: у-е за раждане на дете; нотариален акт за собственост на недвижим имот; трудов договор; у-е за доходи; мед. направление. С ъ д ъ т е определил такива, като е предоставил упражняването на родителските права над роденото от съвместното съжителство на страните дете на майката, определил е местоживеене на детето при нея и режим на лични контакти с другия родител, като е осъдил последния да плаща и ежемесечна издръжка за него.

Ищецът А. Д. С. – в съдебно заседание се явява лично и с адв. Цв. Ц. от ПлАК, който от името на доверителя си поддържа предявените искове, оспорва насрещния такъв. Позовава се на писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.

Ответницата Д. М. О., се явява лично и с адв. Д. Т. от ПлАК, която от името на доверителката си оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани, поддържа насрещния такъв. Позовава се на писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.

В качеството си на заинтересована страна Дирекция „Социално подпомагане”, гр. Червен бряг, чрез процесуалния си представител, заявява че и двамата родители имат желание, възможности и подкрепяща среда да полагат грижи за детето. И ищеца и ответника излагат противоречиви факти за раздялата помежду им и влошените им взаимоотношения. Според доклада за осигуряване на благоприятна и спокойна среда, гарантираща нормалното му развити, е необходимо да се подобри комуникацията между родителите по въпроси свързани с бъдешото му отглеждане и възникващи потребности. Предвид ниската възраст на детето /1 г. и няколко месеца/, определят майката като по-подходяща за предоставяне упражняването на родителските права.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение и съобразно правилото на чл.235 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното: Ищеца и ответницата са родители и законни представители на малолетното .......... А.ов Д., с ЕГН **********, роден на .......... година. Страните не са встъпвали в брак и както се установи в производството и не се оспори от ответницата почти не са живяли съвместно. Установи се също, че отношенията между страните са обтегнати, което се подбужда и от родителите им.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на водените от страните свидетели, които в своята съвкупност преповтарят изложеното от страните в исковата молба и насрещната такава, поради което съдът ги кредитира, но като заинтересовани от изхода на делото и изцяло приема за достоверен изложеното в социалния доклад.

При така установеното съдът прави следните правни изводи: Безспорно е, че страните по делото не са сключили граждански брак по реда на чл.4 и сл. от СК, не живеят заедно и въпроса за местоживеенето на детето .......... А.ов Д., с ЕГН **********, роден на .......... година и упражняване на родителските права не е уреден помежду им, т.е. е налице спор при кого от тях то да живее, и кой да упражнява родителските права, което прави предявения иск допустим.

По основателността на обективно съединените искове: Съгласно разпоредбата на чл.

127, ал. 2 СК, ако родителите не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, 2 упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася по тези въпроси съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 СК. Производството по чл. 127, ал. 2 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права. Актът на съда в това производство не поражда последици, които засягат /отричат или признават/ съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението /администриране/ им, т.е. определяне начина на упражняването им. Целта на производството и постановения съдебен акт е да се постигне охраняване в максимална степен на конкретни материални субективни права, както в интерес на участващите в производството лица, така и в публичен интерес. Като производство спорната администрация е учредена именно, за да се даде възможност за уреждане реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са посочените в чл. 127 СК пряко свързани със закрилата на децата и държавната политика за реализирането й. Поради вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика от исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и съдът е задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива всички относими данни и доказателства, без ограничение във времето и извън установените в исковото производство преклузии. В производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при липса на споразумение между родителите по чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от елементите му – местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на родителските права и правното положение на детето, макар и да е сезиран само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите въпроси.

Изрично текстът на правната норма задава критериите за решението на съда, като го препраща към разпоредбата на чл. 59 СК относно служебното решаване на въпросите, свързани с упражняването на родителските права при развод и към нормите, касаещи определянето издръжката на детето.

Относно исковете за предоставяне на родителските права: Разпоредбата на чл. 59, ал.

4 СК изброява обстоятелства, които следва да се преценяват при решаване на въпроса за родителските права, с оглед интересите на детето – това са: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите и привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, материални възможности. Необходимо е да се уточни, че под упражняване на родителските права съгласно ППВС № 1/1974 г. следва да се разбира тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрила, защита и представителство на децата. Родителят, който е натоварен с пряката отговорност по отглеждане и възпитание на детето, изпълнява своите задължения постоянно и в пълен обем, за разлика от другия родител. В подобни случаи, когато страните 3 не могат да постигнат съгласие кой ще упражнява родителските права и да синхронизират изпълнението на своите задължения в интерес на детето, този въпрос се решава от съда с оглед на всички конкретни обстоятелства по делото. От обстоятелствената част и констатациите на представения по делото социален доклад от ДСП-Червен бряг се установява, че към момента основните грижи за детето полага майката, която задоволява потребностите му от ежедневни грижи, храна, облекло, здравеопазване и обучение.

Гарантира сигурността му при отглеждането му в семейна среда. Притежава добри жилищни и битови условия. При отглеждането на детето е подпомагана от родителите си.

Социалният работник изготвил доклада, счита че за детето се полагат необходимите грижи в дома на майката и се задоволяват потребностите му. Заключението в социалния доклад е, че майката притежава родителски капацитет и изпълнява родителските си задължения за осигуряване на правилното физическо, психическо и емоционално развитие на детето ...........

Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.2 от СК, родителите имат равни права и задължения по отношение ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали са в брак. Разпоредбата на чл.123, ал.1 от СК допълва, че родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето. Основен критерии, рефлектиращ върху преценката на съда при определяне на кого от двамата разделени родители да предостави упражняването на родителските права е именно интереса на детето. Всички обстоятелства, установени в процеса налагат решението на съда по чл.127, ал.2 от СК да бъде в насока отхвърляне искането на ищеца. Отношенията между детето и майка му, показваната от последната не само готовност да полага грижи за детето си, но и на практика реализирана такава единствена родителска грижа мотивират у съда решение да предостави упражняването на родителските права на майката Д. О..

Същото съответно касае и определянето на местоживеенето на детето при нея. В настоящия случай решаващо значение при определяне при кой от двамата родители да живее детето .......... е обстоятелството, че от раждането му до настоящия момент майката е полагала непосредствените и ежедневни грижа по отглеждането му, подпомагана от своите близки и роднини. Само това обстоятелство е достатъчно да мотивира съда да уважи така предявения насрещен иск. Упражняването на родителските права и задължения изисква не само задоволяване на основните човешки потребности от подслон, храна, облекло и обувки, но и осигуряване на подходяща семейна среда обграждащата детето с любов и грижа, възпитаването и формиране на морални ценности, за да може то да израсне като пълноценна, самостоятелна и отговорна личност. В тази насока е положителното становища на Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Червен бряг. От представения от контролиращата страна – Дирекция „Социално подпомагане“ – Червен бряг, Социален доклад се установяват данни за родителите, детето /условия на отглеждане и социална интеграция/, роднински кръг и родителско сътрудничество. Според наблюденията на социалния работник детето има изградена емоционална близост със своята майка и с лицата от разширения семеен кръг. Създадена е спокойна среда за неговото развитие. Съдът намира, че не са налице данни и не се установиха факти, които да сочат на невъзможност майката да продължи да полага грижи за детето или които да опровергаят родителските й 4 качества. Съобразявайки горното, както и ниската възраст на детето, възможност за продължаване досегашното му обгрижване и възпитание, така и от съвкупността от обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на майката, като определя местоживеене на детето при нея.