Решение № 304 от 16.07.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Плевен, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЖАНЕТА Д. Г.А при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г.А Гражданско дело № 20254400100269 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ.

С искова молба /ИМ/ ищецът К. Г. Т. е предявил против ответника Районен съд Плевен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на сумата от 26 000 лв. за претърпените неимуществени вреди поради нарушаване на правото му на разглеждане в разумен срок на гражданско дело, по което е страна, образувано като гр.д. № 4990/2024 г. по описа на РС Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на ИМ – 19.03.2025 г. до окончателното й заплащане. В ИМ се твърди, че делото е приключило, но продължителността му надхвърля разумния срок на разглеждане на граждански спор, а с констативен протокол изх. № РС-25-9/24.02.2025 г. на ИВСС заявлението му е оставено без уважение на основание чл. 60е ал. 1 т. 1 от ЗСВ.

В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Районен съд Плевен, представляван от председателя му В.Н., с който се оспорва основателността на предявения иск и се излагат твърдения за своевременното разглеждане на гр.д. № 4990/2024 г. по описа на РС Плевен.

Твърди се, че производството по делото е продължило през периода от 29.08.2024 г. до 09.10.2024 г., като на последната посочена дата е влязло в сила определението на съда за прекратяването му. Твърди се, че с разпореждане на 1 съда от 05.09.2024 г. ИМ въз основа на която е образувано делото е оставена без движение за изпълнение на конкретни указания, а с определение на съда от 30.09.2024 г. ИМ е върната, а производството по делото прекратено, като определението е влязло в законна сила на 09.10.2024 г. Ответникът прави следните възражения по отношение на претендираните от ищеца права: делото е разгледано в срок от 1 месец, който срок отговаря на критерия „разумен срок“; от страна на ищеца е налице очевидно нарушение на принципа на добросъвестност, регламентиран в чл. 3 изр. 1 от ГПК, тъй като в ИМ не са изложени конкретни фактически твърдения за настъпване на твърдените вреди; че извън срока са забавянията, причинени от самата страна поради злоупотреба с права, недобросъвестно извършвани процесуални действия, шиканиране и тактики за протакане.

В о.с.з. ищецът не се явява и не се представлява, но депозира писмено становище, с което поддържа предявения иск.

В о.с.з. ответникът Районен съд Плевен се представлява от упълномощения заместник председател на съда Р. М., който поддържа възраженията в отговора на ИМ и оспорва основателността на предявения иск.

В о.с. з. контролиращата страна Окръжна прокуратура Плевен чрез процесуалния си представител прокурор А.Б. изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и 235 от ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6 § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и общите свободи /КЗПЧОС/.

Съгласно разпоредбата на чл. 2б ал. 2 от ЗОДОВ, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

Съгласно чл. 6 § 1 от КЗПЧОС всяко лице "при определянето на неговите граждански права и задължения", има право на справедлИ. и публично гледане на делото, в разумен срок и нарушението на това субективно материално право поражда отговорност за обезщетение на базата на деликта.

2

Исковата претенция от К. Г. Т. против ответника Районен съд Плевен за сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърнено чувство за справедлИ.ст, чувства на безсилие, гняв, обида от незачитане на правото му да бъде извършено бързо и адекватно разглеждане на делото му, негативни емоции, нарушен сън, продължителна тревожност, раздразнителност, подтиснато настроение, хронично главоболие, усещане за тревога от нарушената сигурност в държавността в резултат нарушаване на правото на ищеца на разглеждане в разумен срок на гражданско дело гр.д. № 4990/2024 г. по описа на РС Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на ИМ – 19.03.2025 г. до окончателното й заплащане намира правното си основание в чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ.

Отговорността по чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ е на Държавата, която е длъжна да гарантира, че нейните органи и служители действат законосъобразно и добросъвестно, но в производството по този закон като страна по материалното правоотношение Държавата се представлява от процесуални субституенти, какъвто в случая е РС Плевен, поради което съдът приема, че искът се явява насочен срещу надлежен ответник с оглед твърденията в ИМ, че съдът са разглеждал посоченото дело, по което ищецът е страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 8 ал. 2 от ЗОДОВ г ражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б ал. 1 по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт , по която няма постигнато споразумение. С констативен протокол изх. № РС25-9/24.02.2025 г. на ИВСС, представен от ищеца с ИМ /л. 4-6 от гр.д. № 1743/2025 г. на РС Плевен/ заявлението на ищеца вх. № от 06.01.2025 г. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на забавено правосъдие по приключилото гр.д. № 4990/2024 г. по описа на РС Плевен е оставено без уважение на основание чл. 60е ал. 1 т. 1 от ЗСВ, поради което съдът приема, че искът е допустим и в полза на ищеца е възникнало правото да потърси защита на правата си по чл. 26 ал. 1 от ЗОДОВ по исков ред в настоящото производство.

Установената съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 2б от ЗОДОВ приема, че критериите, въз основа на които съдът прави преценката си 3 дали е допуснато нарушение по чл. 6 § 1 КЗПЧОС са посочени примерно в закона в чл. 2б ал. 2 ЗОДОВ , като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ, като първо се установява продължителността на релевантния период и след това се преценява дали този период е разумен.

Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. При преценката си за разумността на релевантния период, съдът прилага три критерия: 1. сложността на делото, 2. поведението на страната и 3. поведението на компетентните органи, като единствено забавянията, които се дължат на съответните държавни органи, имащи качеството на процесуални субституенти на Държавата могат да обосноват заключението, че не е било спазено изискването за "разумен срок". При определяне на размера на обезщетението съдът следва да съобрази установените от националното право правила в конкретния случай разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като се прилага се принципът на пълно обезщетение за вредите, причинени в пряка причинна връзка от неразумната продължителност на съдебното производство. В практиката си ЕСПЧ приема, че е налице оборима презумпция, че всяка неразумна продължителност на производството води до причиняване на неимуществени вреди, като обичайните такива са свързани с обстоятелството, че за дълъг период от време, лицето е поставено в ситуация да изпитва притеснения и безпокойство, накърнено е чувството му за справедлИ.ст, страда нуждата от доверие в институциите и сигурността, че те ще си свършат по най-добрият начин работата. Наличието на допълнителни вреди, извън обичайните такива, водещи до определянето на по-висок размер на обезщетението следва да се докажат от ищеца. В този смисъл е и практиката на ВКС /арг. определение № 50744/19.10.2022г. по гр.д.№ 732/2022г. на ВКС, III гр.о., решение № 50280/11.09.2023 г. по гр.д. № 4210/2021 г. на ВКС, IV г.о и др./. В случай, че бавното правосъдие е следствие от дейността на няколко съдилища, доколкото те носят солидарна отговорност, искът може да бъде предявен и само срещу един от деликвентите за обезщетяване на всички претърпени вреди или за частта, съобразно неговия принос.

При съобразяване на разпоредбата на чл. 154 ал. 1 от ГПК, съдът приема, че в тежест на ищеца, който твърди, че е претърпял неимуществени 4 вреди от увреждащи го действия на ответния съд в нарушение по чл. 6 § 1 КЗПЧОС в процеса на извършвана от него правораздавателна дейност при разглеждане на посоченото в ИМ гражданско дело извън разумния срок е да установи по делото предпоставките, визирани в чл. 2б от ЗОДОВ, от които произтича претендираното с ИМ материално право на обезщетение за неимуществени вреди, като докаже твърденията си, че е бил страна в посоченото в ИМ гражданско дело, разглеждането му от ответния съд, продължителността на същото, поведение на служителите на ответника, което е довело до продължителност на производството, надхвърлящо рамките на обичайното необходимо време, което представлява нарушение на чл. 6 § 1 от КЗПЧОС, както и че в пряка причинна връзка с продължителността на това производство е претърпял посочените в ИМ неимуществени вреди. В тежест на ответника е да докаже по делото, че производството по гражданското дело е продължило в рамките на разумния срок с оглед обстоятелствата по делото като цяло и в частност при разглеждането му пред съответния ответен съд и в случай, че са налице основания за ангажиране на отговорността на Държавата по този ред да обори презумпцията, че в резултат на неразумната продължителност на производството на ищеца са причинени неимуществени вреди в рамките на обичайните такива.

Установява се от приетото към доказателствата по делото гр.д. № 4990/2024 г. по описа на РС Плевен, че:

На 29.08.2024 г. К. Г. Т. е подал ИМ, подписана с КЕП против РС Плевен, с която е предявил частичен иск с цена 7 000 лв. за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане в разумен срок на АХД № 1462/2024 г. по описа на този съд. Въз основа на ИМ е образувано гр.д. № 4990/2024 г. по описа на РС Плевен. С разпореждане № 10070/05.09.2024 г. ИМ е оставена без движение на основание чл. 129 ал. 3 от ГПК, а съгласно приложената разпечатка от ССЕВ същото е изпратено на ищеца на 10.09.2024 г. и връчено на 14.09.2024 г.. С определение № 4021/30.09.2024 г. по делото ПлРС е върнал ИМ на ищеца на основание чл. 129 ал. 3 от ГПК и е прекратил производството по делото.

Съгласно приложената разпечатка от ССЕВ същото е изпратено на ищеца на 01.10.2024 г. и връчено на същата дата. Поради липса на постъпила частна жалба против определението в законния срок прекратителното определение на ПлРС е влязло в законна сила на 09.10.2024 г..

5

Държавата чрез представляващите я процесуални субституенти е длъжна да обезщети вредите, които са пряка и непосредствена последица от неразумно бавните действия на органите на съдебната власт, но след изменението на чл. 4 ал. 2 от ЗОДОВ, която е проекция на чл. 53 от ЗЗД следва да е налице и доказан принос от посочения като ответник процесуален субституент на Държавата в осъществяване на протИ.правния резултат забавеното правосъдие по конкретно посоченото дело. Съдът приема, че за да възникне в полза на ищеца К. Г. Т. правото на обезщетение по чл. 2б ал.1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва по делото да се установят действия или бездействия от длъжностните лица от съда, разгледали гр.д. № 4990/2024 г. по описа на РС Плевен, довели до забавяне развитието на съдопроизводството по конкретния спор и неприключването му в рамките на срок, който обективно според конкретните обстоятелства и в съответствие с утвърдените стандарти на правовата държава и практиката на ЕСПЧ може да бъде приет за разумен. При съобразяване на установената с горепосочените писмени доказателства продължителност на делото през периода от 29.08.2024 г. до 09.10.2024 г. /1 м. и 10 дни/ може да се направи извод, че процесуалните действия от съдията – докладчик са осъществени в кратки, законни и разумни срокове. Не се установяват по делото периоди на необяснимо бездействие от страна на съда, липсва значителна забава в действията на съда и служителите му, забава при образуване на делото или при разпределянето му на съдия- докладчик, изпращаните съобщения до ищеца са своевременни с оглед установените през периода официални празници и не разкриват съществено отклонение от установените процесуални срокове. Продължителността на делото пред РС Плевен е разумна с оглед фактическата и правна сложност на делото, като следва да се отчете, че на ищеца е даден законният срок за отстраняване на нередовностите и разглеждането на делото по време на този срок се дължи на поведението на ищеца. Следва да се отчете и обстоятелството, че през посочения по-горе период са текли и сроковете, в които ищецът е упражнявал установени му от закона права да подаде частна жалба, да отстрани нередовности по ИМ, да му бъдат връчвани актовете на съда. Може да се обобщи, че пред ответния съд делото е стояло за разглеждане в рамките на предвидения в закона срок, който отговаря на всички законови стандарти за разглеждане на един граждански спор по нередовна ИМ. При така обсъдените 6 доказателства не може да се приеме, че по делото е доказано поведение на длъжностни лица от ответния съд, накърняващо правото на ищеца на разглеждане на делото в разумен срок, тъй като продължителността на проведеното исково производство до прекратяването му не покрива критерия за разглеждане на делото извън разумния срок. При тези правни изводи съдът приема, че не са налице действия или бездействия на длъжностни лица при ответника, които да са нарушили правото на ищеца за разглеждане на гражданското дело, по което ищецът е бил страна, образувано като гр.д. № 4990/2024 г. по описа на РС Плевен в разумен срок, поради което предявеният от ищеца К. Т. иск по чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ се явява недоказан по основание и следва да бъде отхвърлен като такъв без да се обсъжда наличието на втората и третата предпоставка от фактическия състав - настъпването на вреди и причинна връзка между деянието и вредите.