Решение № 3828 от 27.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3828 гр. ., 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20241110104152 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД.

Ищецът „.“ АД твърди, че на 31.05.2023 г. е бил сключен договор с „.“, акционерно дружество, надлежно съществуващо съгласно законите на ., за прехвърляне на търговско предприятие, по силата на който е придобил собствеността върху цялото търговско предприятие на „. С.А.” - клон ..

Поддържа, че на 05.07.2018 г. дружеството по-горе, чрез клона си, е сключило с ответницата договор за потребителски паричен кредит № PLUS-./05.07.2018 г., по силата на който е предоставил на последната кредит в размер на 20258,91 лв., която е следвало да бъде върната за 72 месеца, до 20.06.2024 г., заедно с уговорената надбавка, представляваща печалбата на кредитора, на месечни вноски, всяка в размер от 430,18 лв. Сочи, че кредитът е бил усвоен от ответницата на 05.07.2018 г., като кредиторът е удържал от кредита сумата от 20253,91 лв. за да бъдат погасени задължения на ответната страна към кредитора по други договори за кредит с номера CARU-. и PLUS-.. Излага твърдения, че на 26.05.2020 г., между горните страни е сключено Споразумение за отсрочване на погасителните вноски с номера 20, 21, 22, 23, по силата на което последните са били отложени за период от 4 месеца, като 1 срокът на договора е бил променен до 20.11.2024 г., размерът на всяка вноска е бил променен на 437,98 лв. и една последна вноска от 748,03 лв. Излага, че поради преустановяване погасяването на кредита от страна на ответницата по вноски с падежи на 20.06.2020 г. и 20.07.2020 г., е обявил вземанията по кредита за изцяло предсрочно изискуеми на 15.09.2023 г., за което ответницата е била уведомена лично на горната дата, а на 15.09.2023 г. последната е била уведомена за горното прехвърляне на търговското предприятие на кредитора към ищеца. Поддържа, че в разпоредбата на чл. 2 от сключения с ответницата договор се е съдържала клауза за закупуване, от сумата по кредита, на застраховка „.“, която е била платена директно на застраховател, посочен в застрахователния сертификат, а размерът на застрахователната премия е бил разделен на равен брой вноски, включени като част от погасителните вноски.

Сочи, че за уведомяването на ответницата за настъпилата предсрочна изискуемост е направил разходи за връчване на уведомлението, които са били в размер на 60 лв. По изложените твърдения и доводи ищецът претендира сумата от 16369,32 лв., представляваща непогасена главница по сключен между кредитора „. С.А.” - клон . и ответницата договор за потребителски паричен кредит № PLUS-./05.07.2018 г., сумата от 2905,27 лв., представляваща начислена договорна лихва за периода от 20.07.2020 г. до 15.09.2023 г., сумата от 5916,26 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху непогасената главница за периода от 20.07.2020 г. до 29.11.2023 г., сумата от 1728,55 лв., представляваща непогасени вноски от застрахователна премия за периода от 20.02.2020 до 15.09.2023 г., по сключена със застрахователя „.-клон .“, застраховка „.“, както и сумата от 60 лв., представляваща направени от ищеца, поради неизпълнение на задължението на ответницата по горния договор, разходи за заплащане на такса за връчване на ответницата от ЧСИ на уведомление за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата от постъпването на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата И. Н. В. не е подала отговор на исковата молба. В съдебното заседание на 10.11.2025 г., ответницата заявява, че по принцип приема наличието на задължение по процесния кредит.

Потвърждава факта на сключения договор, както и че е получила сумата по него. Изрично посочва, че не е съгласна с цялата сума на иска, с твърдения, че част от лихвите са били начислени в повече.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1 ЗЗД:

На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което ищецът е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; както и че е настъпил падежът на търсените вземания, респ. предсрочната им изискуемост, за съобщаването на която ищецът е направил разходи в твърдения размер, намиращи се в пряка причинна връзка с неизпълнението на ответницата. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

С оглед становищата на страните, с протоколно определение в открито съдебно заседание на 10.11.2025 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

На 05.07.2018 г. между „.“ (праводател на ищеца) и ответницата И. В. е сключен договор за потребителски паричен кредит PLUS № ..

Ответницата е получила по този договор кредит в размер на 20258,91 лв.

Сумата е следвало да бъде върната за срок от 72 месеца (с краен срок 20.06.2024 г.), ведно с уговорената надбавка (печалба за кредитора), на месечни вноски в размер на 430,18 лв. всяка.

Кредитът е бил усвоен от ответницата на датата на сключването му – 05.07.2018 г.

От сумата по кредита кредиторът е удържал 20253,91 лв., за да бъдат погасени задължения на ответницата по други нейни два кредита.

От съдържанието на приложения по делото договор за потребителски паричен кредит PLUS № ./05.07.2018 г., се установява, че кредиторът е предоставил на ответницата паричната сума по-горе, като ответницата се е задължила да погаси на 72 равни месечни погасителни вноски по 430,18 всяка, в срок до 20.06.2024 г., като първата погасителна вноска е с падеж на 20.07.2018 г., при уговорен годишен процент на разходите в размер на 8,32%, лихвен процент в размер на 8,01%, застрахователна премия в размер на 5469,84 лева, и обща стойност на плащанията в размер на 30972,96 лева. В договора е включен погасителен план с падежните дати на месечните погасителни вноски. Към договора за потребителски кредит са приложени Условия по договор за кредит. По силата на чл. 2 от тези условия от отпуснатата на кредитополучателя парична сума кредиторът е удържал 3 сумата от 20253,91 лева за погасяване на задължения по други договори с ответницата (CARU-. и PLUS-.). Съгласно същия член размерът на кредита за покупка на застраховка „.“ ще бъде платен директно на застрахователя, а дължимата сума за застрахователна премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на броя месечни погасителни вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска. Представен по делото е Сертификат № PLUS-./05.07.2018 г., с който потребителят е дал съгласие при настъпване на застрахователно събитие „.“ застрахователното плащане да бъде извършено в полза на „. С.А.” - клон . в предвидените в общите условия случаи. Приети по делото са и Общи условия за застраховка „.“ за застрахователни пакети „.“ и „.“. По силата на чл.

7 от горните общи условия в зависимост от срока и размера на кредита застрахованият заплаща месечна или еднократна застрахователна премия, като месечно платимата премия е за сметка на застрахования и се изчислява като процент от финансираната сума по кредита.

С оглед изложеното по-горе съдът намира, че между „. С.А. клон .“, чийто правоприемник е ищецът по делото „.“ АД по силата на договор за прехвърляне на търговско предприятие от 31.05.2023 г., и ответната страна е възникнало облигационно правоотношение по процесния договор за кредит.

Наличието на твърдяното облигационно правоотношение, възникнало между страните, задължава съда да извърши проверка за евентуална недействителност на процесния договор за потребителски кредит. Последният несъмнено има характеристиките на договор за потребителски кредит, съгласно дадената легална дефиниция по чл. 9 ЗПК, като заемополучателят по него има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и на чл. 9, ал. 3 ЗПК, поради което съдържанието му следва да бъде изцяло съобразено с изискванията на ЗПК и ЗЗП. Съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото (арг. ТР № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК). Освен това, съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител (арг. чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК).

На първо място, съдът проверява дали са спазени изискванията за точно посочване на ГПР по договора, тъй като същият фигурира в договора формално - единствено като изразен в проценти размер от 8,32%, без да е налице посочване на всички по вид и размер разходи, формиращи ГПР, в т.ч., разходите за застрахователната премия.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на 4 сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. По силата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съдържанието на термина „общ разход по кредита за потребителя“ е изяснено в пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

От изложените императивни норми следва извод, че застрахователните премии представляват общ разход по кредита за потребителя, които следва да бъдат включени в състава на ГПР, като по отношение на разхода за застрахователни премии е налице и допълнително условие, а именно сключването на застрахователния договор да е задължително условие за получаване на кредита, респ. за ползване на кредита при конкретните параметри (срок на договора, размер на възнаградителната лихва и допълнителните разходи и пр.). Следва да се отбележи, че при наличие на това условие застрахователната премия представлява разход по кредита за потребителя, без значение дали тя се заплаща пряко от потребителя на застрахователя, дали се заплаща от потребителя на кредитора по договора за потребителски кредит и последният я превежда в полза на застрахователя по тяхно съглашение, какъвто е настоящият случай, или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от кредитора за сметка на потребителя. Законът не провежда разграничение между тези хипотези, защото във всички тях плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи.