Решение № 264 от 16.12.2024, Районен съд - Павликени
- Съд
- Районен съд - Павликени
- Дело
- Гражданско дело 10/2024
- Вид
- Решение № 264
- Подписан
- 16.12.2024
- В сила
- 29.01.2025
- Състав
- ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20а ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 264 гр. П., 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА при участието на секретаря Венка Миланова като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА Гражданско дело № 20244140100010 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от „А1България“ ЕАД гр. С. чрез адв. Л. М. от ВТАК по предявен иск по чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК срещу С. Т. Н. от с. В., община П. по издадена заповед по чл.410 от ГПК по ЧГрД№***/2023г на ПРС.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на отсъстващия ответник.
Като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, съдът намира за установено следното: Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „А1 България“ ЕАД гр. С. е издадена заповед № ***/***.2023г за сумите 1477.40лв. главница, представляваща 842.38лв. сума за неплатени електронни съобщителни услуги, 91.54лв неплатена сума за устройство по договор за продажба на изплащане и 543.48лв. неустойка, както и 213.97лв. мораторна лихва, представляваща 129.70лв. мораторна лихва върху сумата от 842.38лв. за периода 22.12.2021г-29.08.2023г, 11.73лв. мораторна лихва върху сумата от 91.54лв. за периода 22.12.2021г-29.08.2023г и 72.54лв. мораторна лихва върху сумата от 543.48лв. за периода 25.12.2021г-29.08.2023г, ведно със законната лихва върху главницата от 29.09.2023г до окончателното изплащане и разноски. В исковата молба се посочва, че длъжникът е сключил договор с „Мобилтел“ЕАД-сега А1 България ЕАД договор от ***2021г с ИУН *** като абоната получава партиден номер ***. На същата дата е подписано Приложение 1 към договора за срок от 2 години за предоставяне на длъжника ползване на тарифен план ОNE 15.99 за телефонен номер ***. Промоционалната цена започнала тече от сключване на 1 договора до ***2023г съгласно чл.6.3 от Приложение 1. Съгласно чл.7 от Приложение 1 при предсрочно прекратяване от абоната на договора, той дължи неустойка в размер на до 3 вноски без отстъпка.На ***2021г между А1 България и длъжника е подписано Приложение 1 към договора за ползване на услуга Фиксиран интернет А1 Нет за срок от 2 годинитарифен план А1 Нет 50 с месечна такса 5.99лв. с ДДС като промоционалната цена тече от***.2021г до ***2023г. Съгласно чл.8 от Приложение 1 при предсрочно прекратяване от абоната на договора, той дължи неустойка в размер на до 3 вноски без отстъпка. На ***2021г между А1 България и длъжника е сключен анекс към договора за удължение на услугите по договора с още 24 месеца, считано от датата на издаване на първата таксуваща фактура след сключване на анекса като договорът би следвало да изтече на ***2023г. На ***2021г във връзка с договора и анекса е сключен договор за продажба на изплащане и ответникът е станал собственик върху апарат TCL 20 SE Black+PB със сериен номер *** ,устройството е предадено на купувача с приемо-предавателен протокол и е следвало да се изплаща както следва: първа вноска 3.98лв. и остатъкът 91.53лв. на 23 месечни вноски с годишна лихва 5.05%.Издадени са 7бр фактури за отчетен период 03.11.2021г02.06.2022г.
Посочено е, че ответникът не е заплатил сумата 842.38лв. за абонаментни вноски и лихва върху тази сума от 129.70лв. както следва: по договор с партиден № *** и Приложение 1/***2021г за услуга *** за периода 03.11.2021г-02.05.2022г от 406.87лв., лихва 65.89лв за период 22.12.2021г29.08.2023г, по договор с партиден № *** и Приложение 1/***2021г за услуга *** за периода 03.11.2021г02.06.2022г от 340.78лв., лихва 49.43лв. за период 22.12.2021г-29.08.2023г, по договор с партиден № *** и Приложение 1/***.2021г за услуга *** за периода 03.11.2021г-02.05.2022г от 52.32лв., лихва 8.17лв. за период 22.12.2021г29.08.2023г и по договор с партиден № *** за такса за събиране на суми за периода 03.02.2022г-02.03.2022г от 42.41лв., лихва 6.21лв. за период 20.03.2022г29.08.2023г. Върху сумата от 91.54лв.-сума за закупеното устройство поради неплащане е начислена лихва от 11.73лв. за период 22.12.2021г-29.08.2023г.Сумата за неустойка от 543.48лв. е формирана както следва: по договор с партиден № *** за услуга ***3 неустойка от 54.99лв. в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС, 7.33лв. лихва за забава за периода 06.05.2022г29.08.2023г, по договор с партиден № *** за услуга *** неустойка, представляваща отстъпка цената на месечна абонаментна такса от 92.64лв., 12.35лв. лихва за забава за периода 06.05.2022г-29.08.2023г, по договор с партиден № *** за услуга *** неустойка от 104.97лв. в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС, 14 лв. лихва за забава за периода 06.05.2022г29.08.2023г, по договор с партиден № *** за услуга *** неустойка от 94.34лв ,представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса, 12.58лв. лихва за забава за периода 06.05.2022г29.08.2023г., по договор с партиден № *** за услуга *** неустойка,представляваща отстъпка цената на устройството от 143.22лв. ,19.10лв. лихва за забава за периода 06.05.2022г-29.08.2023г, по договор с партиден № *** за услуга *** неустойка 19.98лв. в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС, 2.66лв. лихва за забава за периода 06.05.2022г29.08.2023г, по договор с партиден № *** за услуга *** неустойка 31.34лв., представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса, 4.18лв. лихва за забава за периода 06.05.2022г29.08.2023г и по договор с партиден № *** за услуга 2 неустойка, представляваща обезщетение на просрочени задължения от 2лв., 0.34лв. мораторна лихва от 25.12.2021г-29.08.2023г.Посочено е, че договорът е прекратен на ***2022г на основание чл.54.12 от ОУ. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумите по исковата молба. Претендира направени разноски в заповедното производство и в настоящото производство.
Писмен отговор на ответника е постъпил от назначения особен представител на ответника. Твърди, че исковете са допустими, но са неоснователни. Оспорва фактурите, които не носят подписи нито от ищеца, нито от ответник и че няма данни за уведомяване на ответника за прекратяване на договора. Счита клаузата на неустойки за неравноправна по чл.143 т.5,т.9 и т.14 от ЗЗП вр. с чл.3 пар 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета като ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на тази клауза, както и че тя противоречи на добрите нрави. Твърди, че няма доказателства ответникът да е ползвал услугите и дали е получил мобилното устройство. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани. В съдебно заседание прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
При тази фактическа обстановка съдът счита, че са предявени обективно съединени искове по чл.415 ал.1 вр.чл.422 от ГПК ,вр чл.79 от ЗЗД,вр. чл.86 от ЗЗД. Безспорно се установява, че ответникът е потребител, сключил договори за мобилни услуги с „А1 България“ ЕАД, предишно име „Мобилтел“ ЕАД гр. С.. В тежест на ищеца е да докаже твърдяните от него факти в исковата си молба сключването на договорите с уговорените по тях клаузи, които не противоречат на добрите нрави, неизпълнението на длъжника на задължението по договорите и размера на дължимите суми.
Съдът намира, че безспорно се установява, че ответникът е потребител като подадената искова молба се явява заведена в срок след провеждане на заповедно производство по ЧГРД№ ***/2023г на ПРС и исковите претенции са допустими.
Установява се, че между страните има сключен Договор № *** от ***2021г и Приложение 1 към него за срок от 2 години като със сключването на договора, клиентът получава ИУН ***. Открит е партиден номер на абоната *** . на абоната е предоставен тарифен план ОNE 15.99 за телефонен номер *** с преференциална месечна абонаментна такса от 15.99лв. с ДДС/ при стандартна такава от 21.99лв./.На***.2021г между страните е подписано Приложение 1 към договора за ползване на услуга Фиксиран интернет А1 Нет за срок от 2 години с промоционална месечна такса 5.99лв. с ДДС/ при стандартна такава от 7.99лв./, както и ползване на телевизия с тарифен плат А1 Нет 50 . На ***.2021г между страните е подписан анекс към договора за удължение на услугите по договора с още 24 месеца, считано от датата на издаване на първата таксуваща фактура след сключване на анекса като договорът би следвало да изтече на ***2023г. На същата дата между страните е сключен договор за продажба на изплащане и ответникът е станал собственик върху апарат TCL 20 SE Black+PB със сериен номер *** на промоционална цена като устройството е предадено на купувача с приемо-предавателен протокол от ***.2021г. с гаранционна карта.
Абонатът следвало да заплати цената от 91.53лв. както следва: първоначална вноска 3.98лв.
3 и остатъкът 91.54лв. на 23 месечни вноски. Издадени са 7бр фактури за отчетен период 03.11.2021г-02.06.2022г.
Установено е, че за периода 03.11.2021-02.05.2022г абонатът дължал 842.38лв. за предоставени мобилни услуги по съответните планове, която сума същият не е заплатил в срока на всяка от фактурите и понастоящем няма доказателства за извършено плащане. Предвид наличието на валидни договорни правоотношения между страните през процесния период за доставка на мобилни услуги, ответникът дължи заплащане на договорените месечни абонаментни такси по договорите, независимо от потреблението на услуги през съответния период, тъй като породилите действие договори, вменяват в задължение на абоната да заплаща ежемесечни такси, съобразно избрания от абонаментен план по договорите. Неполучаването на фактура не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. Абонатът дължи и сумата от 91.54лв.стойност на полученото устройство, което същият не е заплатил съгласно сключения договор. Или общо дължимата сума от ответника на ищцовото дружество следва да бъде 933.92лв.главница. Поради неплащането в срок на дължимите суми, е начислена и мораторна лихва от 22.12.2021г/ първия ден от забавата за плащане/ -29.08.2023г както следва: 129.70лв. върху сумата от 842.38лв. и 11.73.лв. върху сумата от 91.54лв.или общо мораторната лихва върху уважената главница 141.43лв. Следна ответникът да дължи и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението-29.09.2023г до окончателното изплащане.
С оглед неплащането на дължими суми по издадените фактури, е налице неизпълнение на договорно задължение. Налице е основание на мобилния оператор за предсрочно прекратяване на сключения договор, съгласно ОУ и да начисли претендираната неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги. Съгласно правната доктрина неустойката е договорно съглашение или нормативно предварително определена отговорност за обезпечение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Като клауза, уговорена в съответния договор, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право съгласно чл.9 от ЗЗД. По своята правна същност неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вреди от неизпълнението - с неустойката страните предварително уговарят размера на обезщетението, което ще следва да плати неизправната страна в случай, че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите. При предявен иск за присъждане на неустойка клаузата, на която се позовава ищецът подлежи на служебна преценка за спазването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона съгласно чл.26 ал.1 от ЗЗД. Съгласно ТР № 1/15.06.2010 г., ТД № 1/2009 г., т. 3, ОСТК, неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26 ал.1 пр.3 от ЗЗД тогава, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочено е, че преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на 4 сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии като: естеството и размера на обезпеченото с неустойка задължение; обезпечаването на задължението с други, различни от неустойката, правни способи; съотношението между размера на неустойката и очакваните вреди от неизпълнението, както и вида на уговорената неустойка и вида на неизпълнението за което е предвидена. В процесния случай клаузата въз основа на която ищецът е начислил неустойки поради предсрочно прекратяване на договорната връзка посочена в процесните договори за мобилни услуга. Претендират се неустойки за предсрочно прекратяване на договорна връзка поради нарушение на задълженията за плащане на дължими вноски, с размер на неустойките трикратен размер на стандартните месечни абонаменти. Предпоставките за едностранно предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от страна на мобилния оператор в случая са били налице. Дори и да са се осъществили фактите, пораждащи правото на оператора да прекрати едностранно договора за мобилни услуги, за да възникнат последиците от това право-вземането за неустойка, то следва да бъде надлежно упражнено. Прекратяването на договора е способ за погасяване на цялото договорно правоотношение. Според разпоредбата на чл.20а ал.2 от ЗЗД договорите могат да бъдат прекратявани само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Договорите могат да се прекратяват и с едностранно волеизявление на една от страните по тях, стига това да е предвидено в закон или да е налице изрично споразумяване между страните при сключване на договора-чл.9 от ЗЗД. При прекратяването договорът преустановява за в бъдеще своето правно действиепрекратяват се правата и задълженията на страните, без обаче да се заличават тези права и задължения, които вече са били породени. Във всички случаи прекратяването на договорите има действие от деня на писменото уведомяване. В случая нито се твърди, нито са ангажирани доказателства за достигнало до ответника писмено изявление от страна на оператора-ищец относно изискуемостта на вземането му за неустойка. Липсата на предвиждания в договора и Общите условия по отношение формата на уведомяване на потребителя не означава, че същият въобще не следва да бъде уведомяван. В случая приложимо се явява общото правило-писменият договор подлежи на прекратяване с изявление в същата форма, доколкото не е уговорено друго в договора или предвидено в Общите условия. Ищцовото дружество не е представило писмена покана до ответника, с която да го уведомява за размера на неплатените задължения, дава му се срок за доброволно плащане и същият се предупреждава, че при неплащане договорът с него ще бъде прекратен, както и доказателства за надлежно връчване. Нито в рамките на заповедното производство, нито в рамките на исковото производство е осъществено надлежно връчване на ответника на препис от документ, изходящ от ищцовото дружество /в частност исковата молба, която би могло да се възприеме като изявление за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги преди крайния срок на договора, за да се приеме, че такова предсрочно прекратяване на правоотношението едностранно от оператора е осъществено. Исковата молба е подадена след изтичане уговорения срок на договора за мобилни услуги, респ. е връчена на ответника чрез особения му представител 12.09.2024г , а заявлението по чл.410 от ГПК не се връчва на длъжника. Заповедта за изпълнение е съдебен акт, а не изявление на кредитора за 5 предсрочно прекратяване, поради което дори и при надлежното й връчване преди края на уговорения срок на действие на договора не може да се приеме, че до длъжника е достигнало писмено волеизявление на кредитора за предсрочно прекратяване на договора.