Решение № 463 от 18.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. София, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Петър Н. Славчев

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА в присъствието на прокурора К. Ив. Н. като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно частно наказателно дело № 20241100603147 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

Образувано е по постъпила частна въззивна жалба от защитника на осъдения Н. В. Р. адв. Е. Б. срещу Определение от 26.03.2024г. по ЧНД № 15694/2023г. по опис на СРС, 107 състав, Н.О., с което е оставено без уважение предложението на СРП по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК за определяне на общо наказание на осъдения Р. измежду наказанията, наложени по НОХ дело №2326/2023г. по опис на СРС и по НОХ дело №12243/2023г. по опис на СРС.

В частната въззивна жалба се излагат доводи за наличие предпоставките по чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на общо наказание.

Твърди се, че обжалваното съдебно определение е незаконосъобразно и необосновано. Иска се да се отмени обжалвания съдебен акт на първоинстанционния съд и да се издаде нов съдебен акт, с който да се определи общо наказание измежду наказанията по посочените дела.

Осъденият Р. е поддържал изложеното от защитника си.

Представителят на СГП моли да се остави без уважение частната жалба и да се потвърди определението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Отбелязва, че деяние по второто осъждане е извършено след влизане в сила на първия съдебен акт, поради което правилно и законосъобразно районният съд е приел, че не са налице предпоставките за 1 определяне на общо наказание.

В последната си дума осъденият иска освен да се уважи изложеното от защитника му и да му бъде признато задържането и изтърпяното наказание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

Н. В. Р. е осъждан, включително с последни два влезли в сила съдебни акта по НОХ дело №2326/2023г. по опис на СРС със съдебен акт влязъл в законна сила на 17.02.2023г. за извършено престъпление на 14.02.2023г. и по НОХ дело №12243/2023г. по опис на СРС със съдебен акт влязъл в законна сила на 24.11.2023г. за извършени престъпления в периода от 01.02.2023г. до 03.04.2023г. Последните две осъждания касаят деяния, извършени след влизане в сила на съдебните актове по предходните осъждания на Р..

Съдебният акт по НОХ дело №12243/2023г. по опис на Софийски районен съд касае осъждане за три отделни престъпления: за извършено в периода от 01.02.2023г. до 03.04.2023г. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за извършено на за периода от 01.02.2023г. до 03.04.2023г. престъпление по чл. 143, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и за извършено на 02.02.2023г. престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК.

Видно от съпоставката на датата на влизане в сила на съдебния акт по НОХ дело №2326/2023г. по опис на СРС на 17.02.2023г. и на извършените престъпления по осъждането по НОХ дело №12243/2023г. по опис на СРС, деянията от 04.03.2023г. са извършени след влизане в сила на предходното осъждане, а именно намират се в отношение на обикновен рецидив спрямо същото. Продължаваните престъпления по НОХ дело №12243/2023г. по опис на Софийски районен съд са довършени към датата на извършване на последното престъпно деяние в състава им, а именно на 04.03.2023г., което времево следва влизане в сила на предходното осъждане по НОХ дело №2326/2023г. по опис на СРС на 17.02.2023г.

С оглед на изложеното, при взаимната им съпоставка престъпленията по двете осъждания - по НОХ дело №2326/2023г. по опис на СРС и по НОХ дело №12243/2023г. по опис на Софийски районен съд, не са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, до който извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК правилно е достигнал и първостепенния съд.

Предвид изложеното въззивният съд намери, че не е налице основание за ревизия на оспорения съдебен акт, който е правилен и законосъборазен, поради което оспореното с въззивната жалба съдебното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 334, т. 6, във вр. с чл. 338, във вр. с чл. 306, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК

2

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 26.03.2024г. по ЧНД № 15694/2023г. по опис на СРС, 107 състав, Н.О.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3