Решение № 2839 от 16.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2839 гр. С., 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231110141025 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на М. А. С. срещу Т. С. М., с която е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 30 ЗН за възстановяване на запазена част, накърнена с дарение, обективирано в нотариален акт № **, том *******, дело *****/** г. от 19.12.1996 г., по силата на което А. Т. Б. и С. Д. С. са дарили на внучката си Т. С. Я., със съгласието на майка М. А. С. собствения си недвижим имот, придобит по време на брака им – апартамент № **, находящ се в гр. С., ж. к. „М. *“, бл. **, вх. *, ет. *. Ищцата твърди, че е единствен наследник на С. Д. Х. и А. Т. Б. /разведени/, които с нотариален акт № **, том 143, дело *****/**** г. дарили на дъщерята на ищцата – настояща ответница, собствения им апартамент, находящ се в гр. С., ж.к. „М.“, бл. **, вх. *, ап. **. Майката на ищцата починала на 23.06.2023 г., като родителите си били запазили правото на ползване. Претендира право на запазена част в размер на ½ идеална част, с която моли да бъде намалено дарението.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответницата признава предявения иск като основателен. Прави искане разноските да останат в тежест на ищцата, тъй като не е дала повод за завеждане на делото. Не оспорва, че А. Т. Б. и съпругата му С. Д. С. са направили дарение в нейна полза на апартамент № **, находящ се в гр. С., ж. к. „М.“, бл. **, вх. *. Излага, че след смъртта на А. Т. Б., ищцата е предявила иск срещу нея /ответницата/ за възстановяване на запазена част. Не оспорва също и че Саладина С. е починала на 23.06.2023 г., като сочи, че не е препятствала ползването на процесния апартамент от ищцата.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез адв. В. заявява, че поддържа иска. Прави искане за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез адв. М. поддържа направеното признание на иска. Претендира сторените разноски в производството да бъдат възложени в тежест на ищцата.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в 1 тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл . 235, ал. 2 ГПК , намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН.

Съгласно чл. 28, ал.1 ЗН когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Според чл. 30, ал.1 ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. С иска по чл. 30, ал.1 ЗН е установена правната възможност за реализиране и защита на едно самостоятелно субективно преобразуващо право на наследниците по чл. 28, ал.1 ЗН. Материалноправно легитимирани лица по тази претенция са наследникът с право на запазена част и лицето /лицата/, което е облагодетелствано от извършената безвъзмездна разпоредителна сделка от наследодателя.

Законът не ограничава възможността на всяко дееспособно лице да се разпорежда в полза на друго лице с конкретно свое имущество или изцяло с онова, което притежава, но в случаите на безвъзмездни разпореждания - дарения или завещания - брани правата на наследниците със запазена част по чл. 28, ал.1 ЗН, като именно чрез иска по чл. 30, ал. 1 ЗН им гарантира възможността да получат онази част от имуществото на наследодателя или нейната парична равностойност, която е определена като тяхна запазена част.

В тежест на ищеца по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на дарението, е да докаже качеството си на наследник по закон, т. е. че е от кръга на лицата, имащи право на запазена част, извършено от наследодателя в полза на ответника дарение, както и че с това дарение е накърнена неговата запазена част.

Разпоредбата на чл. 237 ГПК да прекрати съдебното предвижда възможността ищецът да поиска от съда дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Признанието на иска също е акт на разпореждане с правото на иск, но то не десезира съда, тъй като нуждата от защита на ищеца може да бъде удовлетворена само от съдебно решение, което признава претендираното или не признава отричаното от него право.

Признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл. 237 ГПК или да остави съда да постанови решение по чл. 235 ГПК /така решение № 141/14.07.2016 г. по гр. д. № 7446/2014 г. на ВКС, IV г.о./. В съдебната практика на ВКС е прието, че признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен. Решение при признание на иска не може да се постанови, когато признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и когато е признато право, с което страната не може да се разпорежда - чл. 237, ал. 3 ГПК. Решението, основано на признание на иска, може да се постанови само ако след проверка на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, се окаже, че предявеният иск е допустим /така решение № 20/07.04.2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г. на ВКС, I г. о./.

Предвид изложеното в конкретния случай са налице предпоставките за постановяване на решение по чл. 237, ал. 1 ГПК. С отговора на исковата молба ответната страна е направила изявление за признание на иска, като ищецът е поискал постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК. Налице са горецитираните предпоставки на разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната - ответникът може да се разпорежда.

2

С оглед представените по делото писмени доказателства и изявлението на ответника по признание на иска, предявеният в настоящето производство конститутивен иск се явява допустим и основателен – чл. 237, ал. 3 ГПК.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В съдебната практика се приема, че съгласно посочената разпоредба ответникът се освобождава от отговорността си за разноски при кумулативната даденост на две предпоставки - с извънпроцесуалното си поведение да не е дал повод за завеждане на иска и в процеса признае иска. В случая отсъства първата предпоставка. В тази връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК поначало не намира приложение при конститутивните искове т. е. искове, с които се предявяват потестативни права, тъй като последните могат да бъдат упражнявани от носителя им само по съдебен ред, чрез конститутивен иск и съответно поведението на ответника (дал ли е повод за завеждане на иска или не извънпроцесуално) се явява ирелевантно. Правото на възстановяване на запазена част от наследството се упражнява единствено по съдебен ред като самото предявяване и уважаване на иска сочи, че ответникът не е предприел необходимото да възстанови извън процеса нарушената законово установена еквивалентност на имуществените права на всички наследници. Ето защо разноските на ответната страна следва да останат в нейна тежест /така Определение № 50037 от 13.04.2023 г. по гр. д. № 4315/2021 г. на ВКС, I г. о., Определение № 59 от 7.05.2021 г. по ч. гр. д. № 1279/2021 г. на ВКС, II г. о., и др./.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 40,90 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

НАМАЛЯВА на основание чл. 30 от ЗН дарение, извършено от наследодателя С. Д.

Х., ЕГН: **********, починала на 23.06.2023 г., акт за смърт № ****/**.**.**** г., издаден от Столична община, район „М.“, с нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том *******, дело № *****/**** г. на * нотариус при СРС, в полза на Т. С. Я., ЕГН: **********, в размер на 1/2 идеална част, като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на М. А. С., ЕГН:

********** от наследството на С. Д. Х., ЕГН: **********, починала на 23.06.2023 г., в размер на 1/2 идеална част от АПАРТАМЕНТ № **, находящ се в гр. С., ж. к. „М.“, бл. **, вх. *, ет. *, състоящ се от една стая, хол, столова-бокс, кухня, сервизни помещения, с площ от 71,32 кв.м., при съседи: изток и юг – тревна площ, запад-апартамент **, север-апартамент ** и коридор, отгоре-апартамент **, отдолу-мазето на осми етаж, заедно с принадлежащото му избено помещение № ** с полезна площ от 5,63 кв.м., при съседи изток-тревна площ, запад-мазе **, север-абонатна станция на вход „*“, юг-коридор, заедно с 0,767% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, а по действащите кадастрална карта и регистри, одобрени със заповед № **-**-**/**.**.**** г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор *****.****.***.*.**, находящ се в сграда с идентификатор *****.****.***.*, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.****.***, на адрес: гр. С., ж. к. „М. *“, бл. **, вх. "*", ет. *, с площ от 71,32 кв. м., брой нива на обекта – *; предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, стар идентификатор – няма, прилежащи части – мазе № ** от 5,63 кв. м. и 0,767% ид. ч. от общите части, ниво – *, при съседни 3 самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - *****.****.***.*.**, *****.****.***.*.**, под обекта - *****.****.***.*.***, над обекта - *****.****.***.*.***.

ОСЪЖДА Т. С. Я. , ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на СРС в размер на 40,90 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4