Определение № 5359 от 26.10.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5359 гр. В........, 26.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В........, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хи.......ди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Константин Д. Иванов

Н. Св. С. като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20263100502163 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г. Н. Ц. и П. Я. С., двамата с адрес в гр. В........, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 2634/29.06.2026 год., постановено по гр. дело № 2620/2025 год. по описа на РС-В........, с което двамата въззивници са осъдени да заплатят солидарно на Д. З. С. с адрес в гр. В........, на основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 1533, 88 евро /3000 лева/, частичен иск от общ размер от 5112, 92 евро /10 000 лева/, представ.......ваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в страх, стрес, безпокойство в периода 22.07.2024 год. – 01.08.2024 год., причинени от протИ.правно поведение на ответниците, изразяващо се в посещение на дома на ищцата, находящ се в гр.

В........, ул. В.......... Г.......... № 11, викане пред него, хлопане по вратата, обика.......не около дома й, надничане през оградата, уронване на доброто име на ищцата, злепоставянето й пред съседи.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е недопустимо, поради следното:

1/ Искът на ищцата против двамата ответници е предявен в условията на абсолютна злоупотреба с права – в нарушение на чл. 57,ал. 2 от Конституцията на РБ. Излагат, че предявеният от ищцата против двамата ответници иск за обезщетение на твърдените да са й причинени вреди от деликт, не състав.......ва легитимна защита на накърнено субективно право на ищцата, а е елемент от координиран механизъм за институционален натиск, провеждан съвместно с парньора й Ц........ Ц...... /бивш съпруг на ответницата Г. Н. Ц./, тъй като искът е предявен в момент, в който Ц. Ц...... протИ.правно нарушава в.......зло в сила съдебно решение относно режим на лични отношения и укрива малолетните деца от майка им – ответницата и настоящ 1 въззивник, а ищцата-въззиваема е вероятен съучастник в това правонарушение, като е осигурила дома си за укриването на децата и прибирайки мобилния телефон на едно от децата, за да осуети проследяването му. Навеждат, че генерирането на общо 29 съдебни и административни производство срещу ответницата Г. Ц. – майка на децата, вкл. и предявяване на иска за обезщетгение за вреди и против ответника П. С., състав.......ва деструктивна злоупотреба с право съгласно чл. 57, ал. 2 от Конституцията на РБ, а правният ред не допуска защита на субективни права, упражнявани с цел да се вреди другиму.

2/ Решението е недопустимо, тъй като е основано на конституционно негодни доказателствени средства /чл. 32, ал. 2 от Конституцията на РБ/.

Твърди се в жалбата, че един от елементите на деликта, а именно: притовоправността на действията на ответниците, за които се твърди, че са увредили ищцата, е изведен от видеозаписи от охранителни камери, придобити в директно нарушение на чл. 32, ал .2 от Конституцията на РБ.

3/ Решението е недопустимо и поради неправилно субективно съединяване /чл. 53 от ЗЗД/, както и поради ненадлежен състав на страните /така е в жалбата/ и липса на мотиви в решението на районния съд по възражението на двамата ответници, наведено в своевременно в производството пред първата инстанция, за задължително необходимо другарство на страната на ищците. Твърди се, че първоинстанционният съд не е изложил никакви мотиви в обжалваното решение за наличие на задължително необходимо пасивно/активно другарство между ищцата и лицето Ц........ Ц....... Въззивниците считат, че ищцата и Ц. Ц......, с когото тя живее на семейни начала са задължителни другари, тъй като претендираните от ищцата Д. С. неимуществени вреди са настъпили в семейното им /на Д. С. и Ц. Ц....../ жилище, поради което и в контекста на единен битов и правен конфликт районният съд е бил длъжен да конституира като съищец и задължителен другар на ищцата Ц........ Ц....... Неконституирането на Ц. Ц...... в качеството му на съищец и задължителен другар на ищцата има за последица недопустимост на решението. Навеждат, че първоинстанционният съд е допуснал тежко и недопустимо процесуално заместване, като е допуснал Ц.

Ц......, който е в епицентъра на спора – укрива децата и е генерирал 29 дела – да бъде разпитан в качеството на свидетел.

4/ Твърди се още в жалбата, че решението е недопустимо и поради това, че е налице произнасяне „свръх петитум“, а също и поради липса на пълен правораздавателен диспозитив – чл. 250 ГПК, вр. чл. 6, ал. 2 от ГПК.

Изложени са съображения, че районният съд се е произнесъл /с диспозитив/ само в чужда валута, без еквивалент в български лева, т. е., без да превалутира исковите претенции. Въззивниците навеждат още, че липсва и произнасяне за разликата над приетия от районния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди от 3500 евро до пълния предявен размер от 10 000 лева /5112, 92 евро/, поради което считат, че първоинстанционното решение е непълно, а оттам и недопустимо, тъй като по част от спорното право не била формирана сила на пресъдено нещо.

В условията на евентуалност се излага, че решението е неправилно и 2 незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон /чл .45 ЗЗД/ е при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обощено се свеждат до неправилна преценка и анализ на доказателствата, както и до преценка на негодни от гледище на ГПК доказателства, въз основа на които съдът е формирал изводи относно предмета на спора. Навеждат, че правомерното упражняване на право, каквото считат, че в случая е налице доколкото поведението на ответницата Г. Ц. е било насочено към установяване на местонахождението на двете й деца, намиращи се в неивестност, е израз на правомерно и дължимо упражняване на родителските й права, изключва вредата. На следващо място в случай, че ищцата е претърпяла някакви неимществени вреди от присъствието на полиция пред дома й, не е съобразено, че това е в резултат от нейното собствено /на ищцата/ вредоносно съучастие в протИ.правното задържане на децата от страна на бившия съпруг на ответницата Ц. Ц......, с когото ищцата съжителства на семейни начала. Твърди се и нарушение на чл. 53 от ЗЗД, доколкото в случая не е установен общ обективен и субективен елемент от страна на двамата ответници. Сочи се също, че решението е и необосновано и вътрешно протИ.речИ., доколкото според приетото от първоинстанционния съд ответникът П. С. не е извършил твърдените от ищцата нарушения на личните й данни, респ. не е извършил действия, представ.......ващи злоупотреба с личните данни на ищцата, поради което и осъждането на ответника П. С. солидарно с ответницата Г. Ц. да заплатят на ищцата обезщетение за причинени неимуществени вреди е тежък правен абсурд. Наведени са и оплаквания, че съдът не е разгледал и обсъдил наведеното от двамата ответници възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване от страна на ищцата на твърдените да са й причинени неимуществени вреди.

Твърди се още, че в нарушение на чл. 142, ал. 2 от ГПК, в проведеното от първоинстанционния съд открито съдебно заседание на 29.05.2026 год. двамата въззивници са били лишени от правото си на въпроси към вещите лица по изслушаните в същото съдебно заседание заключения на вещи лица, в резултат на което и двете заключения са приети и приобщени към доказателствата по делото в нарушение на процесуалния закон. Наведени са и оплаквания, че заради допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на чл. 142, ал. 2 от ГПК, въззивниците са били лишени от възможността да възразят съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК срещу заплатения от насрещната страна /ищцата/ адвокатски хонорар от 4000 лева, който считат, че е изключително прекомерен с оглед цената на предявения иск за заплащане на обезщетение, който е в размер на 3000 лева.

Отправените с жалбата искания са решението да бъде обезсилено и исковото производство – прекратено. В евентуалност настояват решението да се отмени и да се постанови друго, с което искът на ищцата да бъде отхвърлен изцяло, а евентуално –обезщетението за неимуществени вреди да бъде значително намалено, като се отчете приноса на ищцата в увреждането.

Отправено е и искане, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, въззивният съд да намали присъдената от първоинстанционния съд сума за адвокатски хонорар в полза на ищцата, поради неговата явна и тежка прекомерност.

3

С жалбата са направени и искания за събиране на доказателства във въззивното производство, съответно:

1/ Въззивният съд да изиска справки/удостоверения от РС-В........, от ОСВ........ и от РП-В........ за броя, предмета, страните и движението на всички общо 29 съдебни/административни производства, образувани от Ц........ Ц......; от Д. С. и от П......... А........... срещу въззивнцата Г. Ц.;

2/ Въззивният съд да извърши оглед на видеозаписите, представени в първоинстнационното производство, за да се констатира техническия обхват на заснемане;

3/ За допускане до разпит при условията на довеждане на един свидетел /Е...... Н......... или друг свидетел очевидец/ за установяване на обстоятелството, че при посещенията на адреса [на ищцата] с цел издирване на децата ответницата Г....... Ц. е била придружавана от служители на МВР и от свид. Н........., а ответникът П. С. приоритетно е отсъствал физически;

4/ За повторно изслушване на вещото лице–психолог И. Т., изготвил заключението по СПЕ, изслушано в първата инстанция, за да му бъдат зададени въпроси, формулирани от въззивниците във въззивната им жалба, а евентуално /в случай, че съдът не уважи това искане/ - за допускане на нова тройна съдебно-психологическа експертиза като на въззивниците бъде предоставена възможност да формулират въпросите към поисканата от тях тройна съдебно-психологическа експертиза;

5/ Да бъде изискана служебна справка от „Гранична полиция“ за всички преминавания на държавната граница /излизания и влизания в РБългария и в РГърция/ от ищцата Д. З. С..

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК чрез процесуален представител, ищцата /въззиваема/ Д. З. С., оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и настоява да бъде потвърдено. Излага подробни съображения по оплакванията в жалбата. С отговора въззиваемата оспорва и направените с жалбата искания за събиране на доказателства във въззивното производство.

Съдът като се запозна с делото и с жалбата, намира, че отправените с жалбата искания не съответстват на наведените от жалбоподателите оплаквания касателно твърдяната непълнота на решението /чл. 250 от ГПК/, както и на оплакванията им относно разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на ищцата с обжалваното решение.

Горното налага въззивното производство да се остави без движение и на въззивниците да се даде възможност в едноседмичен срок от уведомяването да заявят изрично дали претендират допълване на първоинстанционното решение /предвид наведените в жалбата им оплаквания, че решението е непълно и позоваването в тази насока на нормата на чл. 250 от ГПК/, по което искане компетентен да се произнесе е районният съд или свързват твърдяната от тях непълнота на решението с процесуалната му допустимост, както и дали претендират изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските /чл. 248 от ГПК/, по което искане компетентен да се произнесе също е районният съд.

4

При процесуално бездействие въззивният съд ще приеме, че искания по чл. 250 от ГПК и по чл. 248 от ГПК от двамата жалбоподатели няма направени.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по в. гр. дело № 2163/2026 год. по описа на ОС-В........;

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивниците Г. Н. Ц. и П. Я. С. в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение, с писмена молба до съда с препис за насрещната страна, да заявят изрично дали желаят допълване на първоинстанционното решение /предвид наведените в жалбата им оплаквания, че решението е непълно и позоваването в тази насока на нормата на чл. 250 от ГПК/, както и дали желаят изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските /чл. 248 от ГПК/;