Решение № 4201 от 26.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4201 гр. София, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20221100508909 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20023055 от 21.03.2022 г. по гр.д. № 34493/2019 г.

Софийски районен съд, 57 състав осъдил „БДЖ-П.П.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, да заплати на М. И. И., ЕГН **********, гр. Банкя, ул. ****, на основание чл. 215 КТ сумите от 484.75 евро и 30.12 щатски долара, представляващи остатък от неизплатената част от командировъчните пари за осъществени международни командировки за периода от 01.01.2007 г. – 11.07.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата от 484.75 евро и 30.12 щатски долара, считано от 05.11.2008 г. до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска за разликата над 484.75 евро до пълния предявен размер от 621.30 евро, както и за разликата над 30.12 щатски долара до пълния предявен размер от 36.00 щатски долара. Съобразно изхода на спора и чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК са разпределени разноските по делото, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса и направените от бюджета на съда разноски съразмерно с уважената част от иска.

Срещу решението са подадени въззивна жалба от ответника и насрещна 1 въззивна жалба от ищцата.

Въззивникът ответник

„БДЖ-П.П.“

ЕООД обжалва първоинстанционното решение с оплакване за недопустимост -постановено срещу ненадлежен ответник. По делото се установило, че още преди завеждане на исковата молба в съда на 05.11.2008 г. ищцата преминала на работа към Поделение за П.П. – София (ППП-София), което поделение се явявало неин работодател. За това обстоятелство ищцата била уведомена с писмо по чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ, получено от нея на 26.11.2007 г.

Първоинстанционният съд неправилно приел, че ППП-София не е работодател на ищцата, а такъв се явява „БДЖ-П.П.“ ЕООД. Позовава се на разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. по тълк. д.

№ 1/2010 г., ОСГК на ВКС. Районният съд не се съобразил с направените с отговора на исковата молба възражения, неправилно приел, че дружеството е надлежен ответник и така постановил недопустимо решение. Поради това моли съда да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Въззивницата - ищца М. И. И. обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, с оплаквания за неправилност, по подробно изложени съображения. Моли съда да отмени решението в атакуваната от нея част и вместо това постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.

Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, съответно чл. 263, ал. 2 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността им.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно, но въззивният съд го намира за недопустимо като постановено по нередовна искова молба и в резултат на 2 това - срещу ненадлежен ответник.

След отстраняване от ищцата с молба от 25.03.2020 г. нередовности на исковата молба и връчване на последната на посочения като ответник „БДЖП.П.“ ЕООД е депозиран отговор по реда на чл. 131 ГПК, с който е релевирано възражение, че работодател на ищцата и надлежен ответник по иска е Поделение за П.П. - София при „БДЖ - П.П.“ ЕООД. Представено е и уведомително писмо, връчено на ищцата на 26.11.2007 г., с което директорът на ППП – София я уведомил, че след преобразуване на „БДЖ“ ЕАД и преминаване на части от дейността и имуществото му върху три новоучредени ЕТД, на основание чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ считано от 13.11.2007 г. правата и задълженията на работодател по трудовото правоотношение се поемат от БДЖ - П.П.“ ЕООД, Поделение П.П. – София.

При трудовите спорове материалната и процесуална легитимация на работодателя се отклонява от общата в гражданското ни право, като юридическа правосубектност е придадена не само на юридическите лица, но и на техни поделения, както и на всяко друго икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество или други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение - § 1, т. 1 от ДР на КТ. Оттук следва, че работодател може да бъде физическо лице, юридическо лице, поделение на юридическо лице и всяко организационно и икономически обособено образувание, което не е юридическо лице.

Поделенията на юридическите лица са работодатели без да са правоспособни, когато са организационно и икономически обособени и със съответен акт им е предоставено правото да сключват трудови договори, т.е. специалната правоспособност по § 1, т. 1 от ДР на КТ . Когато трудовият договор на работника ил служителя е сключен със структурно и икономически обособено образувание на юридическо лице, то съгласно чл. 357 КТ вр. § 1, т. 1 от ДР на КТ, това образувание разполага със специална правосубектност по трудови спорове.

Следователно надлежен ответник по иска по чл. 215 КТ е работодателят. Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Ако при проверката бъде констатирано, че искът е 3 предявен срещу ненадлежна страна, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани тази нередовност в определен срок чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник, като при неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено - в този смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. по тълк. д.

№ 1/2010 г., ОСГК на ВКС. Независимо че тълкувателното решение касае исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, същото е принципно приложимо по трудови спорове, какъвто спор е и настоящият. В този смисъл е и трайната практика на ВКС по трудови дела.

С оглед релевираното от ответника възражение и представените доказателства, видно от които работодател на ищцата считано от 13.11.2007 г. е Поделение за П.П. - София при „БДЖ - П.П.“ ЕООД, първоинстанционният съд е бил длъжен да даде надлежни указания на ищцата за насочване на исковете срещу работодателя й по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на КТ, което не е направено. Като е решил трудовия спор с участието на юридическото лице, а не на поделението - работодател по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на КТ, районният съд е постановил процесуално недопустимо решение.

Тъй като нередовността на исковата молба касае конституирането на надлежния ответник, тя не може да бъде отстранена от въззивния съд. При предвидения в действащия ГПК ограничен въззив и редица процесуални и доказателствени преклузии, настъпващи пред първата инстанция, ако въззивният съд сам конституира нов ответник, същият няма да може да се ползва в пълен обем от правата, които би имал пред първата и пред въззивната инстанция. За него ще има само една инстанция по събиране на доказателства, с което се нарушават правилата за инстанционен контрол по ГПК, съответно правото му на защита.

По изложените съображения и съобразно разясненията, дадени с т. 5 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, обжалваното решение следва да бъде обезсилено на основание чл. 270, ал. 3 ГПК и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. След оставяне на исковата молба без движение с даване на указания на ищцата да насочи иска си срещу работодателя й Поделение за П.П. - София при „БДЖ - П.П.“ ЕООД и евентуалното им изпълнение, районният съд следва да конституира надлежния ответник, а при 4 неизпълнение на указанията – да прекрати производството по делото.

С акта по същество районният съд ще следва да се произнесе и по претенциите за разноски на страните за настоящото производство, като ги разпредели с оглед изхода на спора.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 20023055 от 21.03.2022 г., постановено по гр.д. № 34493/2019 г. на Софийски районен съд, 57 състав, като недопустимо.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5