Решение № 690 от 01.10.2018, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………./01.10.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА при секретар Мая П., като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1639 по описа на ВОС за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.6 ТЗ/.

Предявени са, в условията на активно субективно съединяване, искове от Х.Ю.В., ЕГН **********,*** и Н.Н.Р., ЕГН **********,***, действащи чрез своите пълномощници адв. Б.Ж., адв. Д.В. и адв. Г.К. – всички от ВАК, срещу ЗК „Олимпик“ АД, номер на регистрация 71103, със седалище Република Кипър, гр. Никозия, , представлявано от Диего Гонсалес Алонсо, чрез регистриран клон в България ЗК „Олимпик-клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, ул. „Гоце Делчев“ № 142-142А, представлявано от Пелагеа Теодосиева Евтимова, искове за осъждане на ответника да заплати на Х.Ю.В. следните суми: 1 238 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди като пряка и непосредствена последица от настъпилото на 22.05.2015 год. ПТП, от които 1180 лева за заключваща анатомична плака, ведно със законната лихва, считано от момента на плащането на сумата - 07.06.2015 год. до датата на завеждане на исковата молба - 30.11.2017 год. в размер на 298,21 лева, както й законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане; 58 лева за платена такса за болничен престой в клиника по неврохирургия при МБАЛ „Св. Анна“ гр. Варна, ведно със законната лихва върху сумата от момента на плащането й - 04.06.2015 год. до датата на завеждане на исковата молба 30.11.2017 год. в размер на 14,71 лева, както й законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане; 180 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на претърпените вследствие настъпилото на 22.05.2015 год. ПТП две тежки телесни повреди – загуба на слезка и постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, две средни телесни повреди – счупване на долната челюст и счупване на дясната лъчева кост на типично място и пет леки телесни повреди – счупване на основата на черепа – средно черепна ямка, счупване на носни кости, порезни рани, кръвонасядания и ожулвания по лицето, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 22.05.2015 год. до окончателното изплащане на сумата; както и на Н.Н.Р. сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на претърпените вследствие настъпилото на 22.05.2015 год. ПТП тежка телесна повреда – постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, средна телесна повреда – разкъсване на черния дроб, обусловило разстройство на здравето временно опасно за живота и четири леки телесни повреди – контузия на главата, контузия на гръдния кош, контузия на корема, кръвонасядания и ожулвания на гръдния кош и корема, както и законната лихва върху главницата, считано от дата на увреждането 22.05.2015 год. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.226 КЗ /отм./, /приложим на основание пар.22 от ПЗР на КЗ /ДВ, бр. 102/29.12.2015 год., в сила от 1.01.2016 год./ и чл.86 ЗЗД.

Твърди се от ищците в исковата им молба, че на 22.05.2015 год. е настъпило ПТП по пътя с.Кичево, обл.Варна местност „Аксаковска панорама", землището на гр.Аксаково, обл.Варна с пътя с.Каменар, обл.Варна- с.Долище, обл.Варна, между управлявания от Алкин Айдън Мехмед микробус "Мерцедес" с рег.№ СС 1925 РВ и л.а."Волво В 70" с рег.№ В 4852 ВА. управляван от Кирил Росенов Иванов, за което се е водило ДП № 159/2015 год. по описа па РУП-Аксаково. Излагат, че водачът на последния в нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл.45 ал.1 и 2 от ППЗДвП, станал единствена причина за настъпване на ПТП като спрямо него е налице влязла в законна сила осъдителна присъда по НОХД № 1744/2015 год. по описа на Окръжен съд-Варна. Ищците - пътници в микробус "Мерцедес" с рег.№ СС 1925 РВ, твърдят, че са претърпели имуществени и неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване по силата на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за л.а.

"Волво В 70" с рег.№ В 4852 ВА със ЗК „Олимпик-клон България“ КЧТ.

Подробно описват претърпените болки и страдания, видовете телесни повреди, причинени на всеки от тях вследствие на процесното ПТП, които за Х.В., се изразяват в: загуба на слезка и постоянно общо растройство на здравето опасно за живота, счупване на долната челюст и счупване на дясната лъчева кост на типично място и счупване на основата на черепа – средно черепна ямка, счупване на носни кости, порезни рани, кръвонасядания и ожулвания по лицето; а за Н.Р. - постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, разкъсване на черния дроб, обусловило разстройство на здравето временно опасно за живота и контузия на главата, контузия на гръдния кош, контузия на корема, кръвонасядания и ожулвания на гръдния кош и корема. Аргументират неспособността си да водят нормален и пълноценен живот, вследствие на настъпили посттравматични ефекти от самото ПТП и последвалите го оперативните интервенции и хоспитализация, довели до неработоспособност, остри тревожни разстройства и разстройства в адаптацията. Подчератават липсата на съпричиняване на съставомерния резултат от тяхна страна, поради изпълнение на всички предписания на ЗДвП, както и липсата на обезщетяване за претърпените от тях вреди. Сочат, че по силата на влязлата в сила присъда на 28.10.2016 год. №15/29.01.2016 год. по НОХД № 1744/2015 год. на ВОС и съгл. чл 267 КЗ /отм./ ответникът им дължи обезвреда на причинените имуществени и неимуществени вреди.

Ответникът

ЗК „Олимпик“ АД, чрез регистриран клон в България ЗК „Олимпик-клон България“ КЧТ, в срока по чл.367 ГПК, депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на осъществен деликт, както и причинно-следствената връзка между поведението на водача на застрахованото при него МПС и претърпените от пострадалите лица увреждания. Релевира и възражение за съпричиняване от страна на водача на другото МПС, който се е движил с превишена скорост, поради което не е могъл да избегне процесното ПТП чрез предприемане на аварийно спиране.

Позовава се на влязлата в сила присъда № 15/29.01.2016 год. по НОХД № 1744/2015 год. на ВОС, според която има 20 % съпричиняване на вредоносния резултат. Твърди също така, че ищците не са ползвали обезопасителни колани, с което са нарушили разпоредбите на ЗДвП и са допринесли за настъпване на телесни увреждания в по-голяма степен, като претендира общо 30 % съпричиняване от насрещната страна в процесното ПТП. Оспорва всички твърдения на ищците за вида, характера и степента на уврежданията, продължителността на оздравителния период, както и иска и по размер.

В срока по чл.372 ГПК, ищците депозират допълнителна искова молба, с която твърдят наличие на причинна връзка между процесното ПТП и вредоносния резултат. Оспорват твърдението на ответника за неправомерно поведение от страна на водача на превозвалото ги ПТП, довело до допринасяне за настъпване на вредоносния резултат, респективно процента на съпричиняване.

Твърдят, че са ползвали обезопасителни колани, като се аргументират с изложеното в този смисъл заключение по приложената СМЕ № 244/15 год. По отношение на вида и характера на причинените им телесни увреждания се позовават на приложената медицинска документация. Считат, че претендираният размер на обезщетението е справедлив и съобразен с константната съдебна практика по сходни дела.

В срока по чл.373 ГПК, с допълнителен отговор ответникът заявява, че поддържа всички наведени с отговора възражения и доказателствени искания.

С определение № 1520/30.04.2018 г. е конституирано трето лице помагач ЗК «ЛЕВ ИНС» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.Черни връх № 51Д, на страната на ответника.

В о.с.з. ищците, чрез процесуалния си представител адв. К., поддържат исковете и молят същите да бъдат уважени в предявения размер, ведно с присъждане на разноски.

В о.с.з. ответното дружество, редовно призовано, не се представлява, не излага становище по предявените искове.

В о.с.з. третото лице помагач, редовно призовано, излага становище за недоказаност на исковете по размер.

Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 1520/30.04.2018 г. по чл. 374 ГПК.

Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Видно от приложената по делото справка от база данни на Информационен център към Гаранционен фонд на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, л.а. марка „Волво“ с рег. № В 4852 ВА е бил застрахован в ответното дружество по задължителната застраховка гражданска отговорност към 22.05.2015г. по застрахователна полица № 28114002995497, издадена от ЗК «Олимпик» клон България.

Не е спорно по делото, а и от приобщена преписка по НОХД № 1744/2015 год., се установява, че на 22.05.2015 год. на кръстовището на пътя на с.Кичево, обл. Варна, местност „Аксаковска панорама“, землището на гр.Аксаково, обл.Варна с пътя с.Каменар, обл.Варна – с.Долище, обл.Варна, при управление на л.а. марка „Волво“ с рег. № В 4852 ВА, Кирил Росенов Иванов е нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смърт и телесни повреди на повече от едно лица, сред които тежка и средна телесна повреда на Н. Нажди Р. – тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, обусловено от травма в областта на корема – разкъсване на черен дроб, разкъсване в областта на голямото було с артериално кървене в порядъка на 1-1,5 литра и средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота, обусловено от разкъсването на черния дроб, както и две тежки и две средни повреди на Х.Ю.В. – тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезка, обусловена от разкъсване на слезката и наложилото се оперативно отстраняване и тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, обусловено от разкъсване на слезката съпроводено с активно кървене в коремната кухина и задперитонеалното пространство, създало реална опасност за живота на пострадалия от самото възникване, както и средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от около 3 месеца, обусловено от счупване на дясна лъчева кост, стилоиден израстък на дясна лакътна кост и средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение функцията на дъвченето и говореното за период не по-малък от 2 месеца, обусловено от счупване на долната челюст, за което Кирил Иванов е осъден с влязла в сила присъда на „лишаване от свобода“ за срок от четири години и четири месеца.

Във връзка с релевираното от ответната страна възражение за съпричиняване, проведена по делото е комплексна СМАЕ.

Същата не е оспорена от страните, поради което и съдът я кредитира като обективно и компетентно дадена, кореспондираща с приобщените по делото доказателства. От заключението на вещото лице се установява, че ударът между двата автомобила е настъпил в чертите на кръстовището като за лекотоварния автомобил, в който са се возили ищците, е бил челен. Излага се също така, че скоростта на движение на лекия автомобил „Волво“ е била около 56 км/ч към момента на удара, а на автомобила „Мерцедес“ – не по-ниска от 112 км/ч. Сочи се също така, че няма данни за наличието на обекти, ограничаващи видимостта на водача на автомобил марка „Мерцедес“ към приближаващия автомобил марка „Волво“, поради което и се приема, че технически водачът на първия е могъл да възприеме приближаващия друг автомобил. При тези данни, се заключава от вещите лица, че при движение на л.т.а. „Мерцедес“ със скорост близка до максимално позволената от 60 км/ч и реакция с аварийно спиране относно поведението на водача на л.а. „Волво“, то водачът на лекотоварния автомобил е имал възможност да установи погрешните му действия и да предприеме аварийно спиране преди точката на удара, в който случай същият би бил предотвратим или с по-ниска интензивност. По отношение на поведението на самите пострадали, за които се твърди от ответната страна, да са били без предпазни колани, излага се от вещите лица, че лекотоварният автомобил е бил конкретни обезопасителни колани за всяко едно от местата, като с оглед данните от медицинската документация и описаните увреждания може да се съди, че пострадалите са били с поставени предпазни колани. Категорично това може да се каже за ищеца Н.Р., чиито специфични увреждания говорят за употребата на такъв.