Определение № 28 от 03.02.2022, Окръжен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28 гр. Русе, 03.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Силвия Павлова като разгледа докладваното от Силвия Павлова Търговско дело № 20214500900345 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производство по чл.130 ГПК.

Ищецът „Т.АД, ЕИК **** предявява иск срещу „А.“СЕевропейско акционерно дружество, учредено в Република Ч.. Твърди, че на 01.12.2021г. ищецът покана за изпълнение, с която му бил предявен документ, наречен гаранция, издаден на 27.05.2021г. за сумата 5000000 евро, равняващи се на 9779150лв., със съдържащо се в него искане от страна на ответника за плащане на посочената сума в евро. Развива доводи относно компетентността на съда да разгледа спора, като се позовава на нищожност на клаузата за избор на компетентен съд, записана в гаранцията. Твърди и че въпросната гаранция е нищожна, поради противоречието и със закона-чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД; чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД, нищожна е и поради липсата на основание-чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД, за което излага твърдения. Отделно от това твърди, че гаранцията е нищожна тъй като фактическия състав на задължението за чужд дълг не е завършен и няма правна възможност да бъде завършен. Иска съдът да се произнесе по преюдициалните факти за нищожността на процесната гаранция, което е предпоставка за преценка както на допустимостта, така и на основателността на иска. Претендира съдът да постанови решение, с което да установи по отношение на ответника, че не е носител на вземане в размер на 5000000 евро, равняващи се на 9779150лв., произтичащи от документ, наречен гаранция, издаден съгласно посоченото в него в гр.Русе, на 27.05.2021г. С молба от 24.01.2022г. допълнително обосновава правния си 1 интерес от предявяване на иска.

При извършената проверка на исковата молба по реда на чл.130 ГПК, съдът констатира, че предявеният от ищеца установителен иск е недопустим, по следните съображения:

Установителният иск, /в случая отрицателен установителен/ е субсидиарна форма на защита и е допустим само тогава, когато не съществува друг ред за защита на спорното право. С оглед наведените в исковата молба твърдения става ясно, че ищеца позовавайки се на нищожност на предявен му за плащане документ-гаранция, се домогва да установи, че поетото със същия задължение не съществува. Отделно от това, пак позовавайки се на нищожност на гаранцията обосновава компетентността на съда по спора, доколкото в същата е посочено, че тя /гаранцията/ се регламентира от законодателството на Австрия и всеки спор, който произтича от или във връзка с нея, следва да бъде разрешен изключително от компетентните съдилища за разрешаване на търговски спорове в първи окръг на Виена, Австрия.

На първо място, с оглед наведените фактически твърдения, става ясно, че произнасянето по т.нар. преюдициално правоотношение-това за нищожност на гаранцията предопределя компетентността на съда по искът, което съдът счита, че е недопустимо. Това е така, тъй като за да се приеме, че съдът е компетентен по иска, същата следва да е налице при завеждане на делото и да е явна от наведените в исковата молба твърдения. На следващо място, дори да се приеме, че съдът е компетентен по отрицателния установителен иск-за несъществуване на вземането, поето с гаранцията, то искът е недопустим поради липса на правен интерес у ищеца. Това е така, тъй като обосноваването на правния интерес с нищожност на гаранцията сочи, че интересът на ищеца е да се установи, че гаранцията е нищожна, какъвто иск не е предявен. Доколкото правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно и такъв от предявяване на отрицателен установителен иск, какъвто е предявен не е налице по делото, то производството по същия следва да бъде прекратено, а исковата молба-върната на ищеца.

По тези съображения, Окръжният съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело №345/2021г. по описа на Русенския окръжен съд, поради недопустимост на иска.

ВРЪЩА подадената от „Т.“АД, ЕИК****, чрез пълномощници адвокат А.М. и адвокат Ц. Д. искова молба, поради недопустимост на иска.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на ищеца, пред Апелативен съд-Велико Търново.

Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________ 3