Решение № 1034 от 09.08.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1034 гр. Варна, 29.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Ивелина М. Събева

Мая Недкова при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско дело № 20223100500599 по описа за 2022 година

Производството е реда на чл. 268-272 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, предявена чрез ст. юрисконсулт С. П., против решение № 51/07.01.2022г. по гр.д.№ 6090/ 2021г. на Районен съд-Варна, с което е осъдена да заплати на Й. Н. Й. сумата 1712лв., представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 211.35 часа за периода 01.01.2018г.- 10.07.2020г., получен в резултат на преобразуване на нощен труд с коефицент 1.143, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на молбата – 26.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата 330.22лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.04.2018 г. - 26.04.2021 г., на основание чл. 178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.3 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.

Оспорва съдебния акт като неправилен и необоснован, постановен при неправилно тълкуване и прилагане на специалната нормативна уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР. Излага правни аргументи в подкрепа на становището за неприложимост на общото гражданско законодателство, вкл. разпоредбите на НСОРЗ, предвид установената с чл. 187, ал.1 и ал.3 от ЗМВР нормална продължителност на работното време и 8-часова продължителност на нощния труд, полаган от работещите на смени държавни служители. Получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощен труд създават прогрешно разбиране за наличието на извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 КТ. Превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд в случаите, когато работникът или служителя по трудово правоотношение е работил 7 часа през нощта, но следва да получи възнаграждение за 8 часа, различно от заплащането на извънреден труд. Счита, че решаващият съд не е съобразявал съвкупността от юридически права и задължения, регулиращи правоотношенията с държавните служители в МВР и тези на служителите по трудово правоотношение, установени в Кодекса на труда, всички предвидени в ЗМВР компенсаторни механизми /допълнително възнаграждение за прослужено време, 1 обезщетения за неползван платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на заплащане на извънреден труд, обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение/. Предвид събраните доказателства за заплатени часове нощен труд на ответника и отсъствието на законово основание за прилагане на коефициент 1.143 при преобразуване на часовете нощен труд, исковете са неоснователни. По същество отправя искане за отмяна на решението и постановяване на друго, за отхвърляне на исковите претенции- главница и лихви.

В условията на евентуалност моли решението да бъде отменено в частта на присъденото възнаграждение за периода- януари, февруари и март 2018 г., в размер на 133.16 лв. и мораторната лихва от 41.50 лв. за същия период, поради недопустимост на претенцията.

Въззиваемата страна- Й. Н. Й., чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата с аргументите на писмения отговор.

Съдът, при съобразяване становищата на страните и доказателства по делото, на основание чл.269 ГПК и чл.235, ал.1 и 2 ГПК, констатира :

В предмета на разглеждане е предявеният осъдителен иск от Й. Н. Й. против Главна дирекция „Гранична полиция“, МВР, за сумата 1606.17 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за положен нощен труд о б щ о 247.10 часа за периода от 01.01.2018г.- 10.07.2020г ., след приравняването му към дневен с коефициент 1.143 със законната лихва от датата на предявяването му до окончателното изплащане на задължението и сума в размер на 269.40 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 01.01.2018г.- 10.07.2021г.

Ищецът твърди и от представената кадрова справка се установява , че през исковия период е полагал труд на длъжността „младши инспектор“ в Първа районна служба „ПБЗН“ –Варна, при ГДПБЗН, със статут на държавен служител, регламентиран от нормите на ЗМВР.

Работното време на работещите на 8-, 12- и 24-часови смени, е изчислявано сумирано за тримесечен период съгласно чл.187, ал.3 от МВР, и на основание чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд. Счита, че съобразно действащите подзаконови нормативни актове отработените часове нощен труд при сумирано изчисляване на работното време следва да се приравнят на дневни по метода на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установена за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Ответникът оспорва претенцията за допълнително възнаграждение за положения труд през нощта, като неоснователна. Обосновава възраженията си със спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които законът предвижда компенсаторни механизми- чл. 178, ал.1, т.1, чл.189, ал.1, чл.234, ал.1 от ЗМВР. При изчисляване на отработеното време са приложими разпоредбите на специалния ЗМВР и подзаконовите нормативни актове, в които ясно са разграничени случаите на извънреден и на нощен труд, и редът за заплащането им. Правото на допълнително възнаграждение за положен нощен труд е определено в чл.179, ал.1 ЗМВР и се изплаща в размер определен със заповед на министъра на вътрешните работи, за разлика от възнаграждението за извънреден труд , определено в чл.187, ал.6 ЗМВР, което за служителите от категорията на ищеца – работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Твърди, че ищецът е получил възнаграждението за положените часове нощен труд през процесния период.

По фактите и обстоятелствата в предмета на спора:

Между страните няма спор, че в периода 01.01.2018г.- 10.07.2020г . са в служебно правоотношение, възникнало по реда на ЗМВР. Ищецът е заемал длъжността – командир на екип в група „ Пожарогасителна и спасителна дейност“, на Първа районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“-гр.Варна, при Главна дирекция „Пожарна 2 безопасност и защита на населението“-МВР, при сумирано отчитане на работното време за работещи на 8, 12-,24- часови смени.

От представените платежни документи се установява, че към основното трудово възнаграждение на ищеца са начислявани допълнителни суми за отработените часове нощен труд, на официални празници и извънреден труд, по отчетни периоди, в определените размери със заповед № 8121з-791-2810/ 2014г. МВР. Правно относими доказателства в решаването на спорния въпрос са също: графици на дежурствата и протоколи за отчитане на отработените часове /с.59-244/, които са анализирани от вещото лице при изпълнението на поставената зачата.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, отработените и отчетени часове нощен труд за целия период са 1478 часа / таблица 1, кол.6/, по отчетни периоди, които възлизат на 1689.35 часа след преобразуване с коефициент 1.143 / таблица 1, кол.9/. Получената разлика между приравнен и отчетен нощен труд – 211.35 часа, според вещото личе е незаплатен на ищеца допълнителен /извънреден/ труд / кол.12/. При тези стойности определя главното задължение на ответника в размер на 1712лв., а обезщетението за забава върху всяко допълнително възнаграждение за всеки тримесечен период в размер на 330.22лв.

Заключението не е оспорено от страните.

На основание чл.214 ГПК е допуснато изменение на исковата претенция, чрез увеличаване размера на главницата от 1606.17 лв. на 1712 лв. , представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд 211.35 часа, и обезщетение за забава в размер на 330.22лв., за периода 01.04.2018г.- 26.04.2021г.

По основателността на исковата претенция:

Приложими към разглежданите отношения са разпоредбите на ЗМВР, раздел IV Възнаграждения, материално и социално осигуряване на служителите на МВР.

Според чл.176 ЗМВР месечното възнаграждение се формира от основно месечно възнаграждение за заеманата длъжност и допълнителни възнаграждения, изброените в чл.

178, ал.1 ЗМВР- за прослужено време, изпълнение на специфични служебни дейности, извънреден труд, работа при специфични условия, и в чл.179, ал.1 ЗМВР – за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00ч до 6.00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, и други извън посочените, в случаи определени със закон или с акт на МС за държавните служители от МВР.

Съгласно чл.179, ал.2 ЗМВР условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер- с негова заповед. На основание чл.187, ал.9 от ЗМВР / ДВ, бр.53 от 27.06.2014г./ подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители е наредба на министъра на вътрешните работи.

По приложението на закона са издадени: Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г., предвиждащи работа на смени с полагане на труд през нощта, между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за всеки 24часов период.

С първата Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., обн. ДВ, бр.69 от 2014г., в сила от 19.08.2014г., отм. ДВ, бр.40, в сила от 01.04.2015г., ДВ бр.60, в сила от 02.08.2016г., е предвидено при сумирано изчисляване на работното време да се прилага коефициент 0.143 на общия брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00ч.- чл.31, ал.2. Следващите две наредби: Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г., обн. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г., отменена с решение на ВАС по адм.д.№ 5450/ 2016г., в сила от 11.07.2016г., и Наредба № 8121з-779, обн.ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., предвиждат ред за отчитане на работните часове в интервала 22.00-6.00ч., но без превръщането на нощните часове в дневни.

3

В периода на разглежданите отношения са в сила правилата на Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г., за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане ,за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, която с §4 от ЗР отменя наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г. През този период е приета и Наредба № 8131з-36/ 7.01.2020г., в сила от 10.01.2020г., отменена ДВ.бр.93/ 3.10.2020г.

Спорният въпрос е породен от отсъствието на изрична норма, която допуска преизчисляване на часовете нощен труд към дневни с коефициент. След отмяната на Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г. възниква празнота по регламентирани от ЗМВР въпроси на организацията, разпределението и отчитането на работното време на лица, изпълняващи длъжност по служебно правоотношение в съответната структура на МВР.

Разглеждащият състав приема на основание чл.46 от ЗНА, че за неуредените от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове случаи е правно обосновано да се прилагат по аналогия разпоредби на общото трудово законодателство по отношение заплащането на отработените часове нощен труд при сумирано отчитане на работното време.

Според текста на чл.188, ал.1 и 2 от ЗМВР служителите на МВР са длъжни да бъдат на разположение при изпълнение на задълженията, произтичащи от изпълняваната длъжност, като за полагания труд между 22.00 и 6.00ч. се ползват със специална закрила по Кодекса на труда. Именно за неуредените от закона случаи, с цел да бъдат преодолени евентуалните различия и поставянето в неравностойно положение на служители, назначени по трудов договор и по служебно правоотношение, се прилагат субсидиарно правилата на общия закон.