Решение № 79 от 25.03.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 236/2026
- Вид
- Решение № 79
- Подписан
- 25.03.2026
- В сила
- 25.03.2026
- Състав
- Трайчо Георгиев Атанасов, Мая Веселинова Нанкинска, Ерна Якова-Павлова
Цитирани разпоредби
- чл.122 · Наказателен кодекс
- чл.122, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.331 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.336, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 79 гр. Варна, 25.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Трайчо Г. Атанасов
Членове:
Мая В. Нанкинска
Ерна Якова-Павлова при участието на секретаря Галина Г. Славова в присъствието на прокурора К. Ст. П. като разгледа докладваното от Мая В. Нанкинска Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263100600236 по описа за 2026 година Съдебното производство по делото е по реда на чл.331 и сл. от НПК и e образувано по жалба на защитника на подс.И. В. П. против присъда, постановена по НОХД № 250/2025 год. на 09.12.2025 год. от ДРС, І състав.
С атакувания съдебен акт подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление, наказуемо по чл.122, ал.1 НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година с изпитателен срок от три години.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като не са налице доказателства за виновността на подсъдимия. Предлага се на въззивния съд да отмени постановената присъда и да постанови нова, с която да го признае за невинен, в условие на евентуалност се иска връщане на делото за ново разглеждане без за да посочени конкретни доводи за последното.
Представителят на ВОП излага становище за неоснователност на въззивната жалба, намира, че от събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява вината на подсъдимия, намира че присъдата е правилна и законосъобразна и като такова моли да бъде потвърдена.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:
С проверяваният съдебен акт подс.П. е признат за виновен в извършването на престъпление, наказуемо по чл.122, ал.1 НК като му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години.
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество обаче е неоснователна.
Наведените основания в нея не представляват въззивни основания за отмяна на присъдата по смисъла на чл.336, ал.1, т.3 от НПК поради следните съображения:
От фактическа страна първостепенния съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:
Подсъдимият П. живеел в гр.Суворово, обл.Варна заедно със майка си В. А. П.а в къща, негова собственост.
П.а страдала от множество заболявания, които пречили на придвижването й, през последните месеци движенията й били силно ограничени. С решение на ТЕЛК от 2021г. й била определена 100% степен на увреждания, с чужда помощ, със срок пожизнен. Личен лекар на пострадалата бил св.Бахчев.
На 14.06.2022г. П.а била приета в болница с исхимичен инсулт, за което й било проведено лечение. На 18.06.2022г., била изписана от болничното заведение и се прибрала в дома си. По това време се обострило психическото й разстройство, като често споделяла с личния си лекар св.Бахмев, че чува гласове и вижда хора в дома си. Поради наднорменото си тегло П.а била трудно подвижна, поради което лежала в леглото. Св Бахнев я посещавал в дома й 5-6 пъти през последната година, тъй като в този период тя вече не излизала навън и не се движила.
На 04.07.2022г. подс.И. П. подал заявление в Дирекция „Социално 2 подпомагане“ в гр.Вълчи дол, с което поискал да бъде назначен, като личен асистент на В. П.а. Още в същия ден на проверка в дома им отишъл социален работник- св.Н. Р.. Било й обяснено от подсъдимия, че П.а е неподвижна и само лежи. Социалния работник изготвила направление за лична помощ на В.
П.а, като в последствие с Договор №58/28.07.2022г. подс.П. бил назначен като личен асистент на майка си В. П.а с определено работно място – гр.Суворово, обл.Варна, ул.„Оборище“ №17, определено работно време- 8 часа. По длъжностна характеристика следвало да полага постоянна грижа за задоволяване на ежедневните потребности на ползвателя на услугата лична помощ. Като преки задължения му били вменени да организира и осъществява дейностите от личен, домашен и социален характер, да организира и осъществява ежедневни дейности, осигуряващи личната хигиена и задоволяване на нуждите на ползвателя на механизма лична помощ, да приготвя храна и да подпомага храненето на лицето, да осигурява ежедневен тоалет, да проследява правилното приемане и подпомагане при прием на лекарства, предписани от лекар. Бил задължен да отговаря за запазване на здравето, безопасността и сигурността на ползвателя В. П.а.
Всеки месец домът на В. П.а посещавал св.С. К., който работил в „Български пощи“, за да й занесе пенсията. Често заедно с подсъдимия се налагало да я откарат в болница, тъй като била тежка и трудно подвижна. До края на 2022г. пострадалата се придвижвала с помощта на проходилка, но след това вече не ставала от леглото. При последното си посещение на 09.09.2023г. св. К. видял, че в стаята обитавана от В. П.а на нисък стол била поставена печка тип „Раховец“, на която подсъдимия приготвял храна. Около печката има много вещи дрехи.
Сутринта на 19.10.2023г. подс.П. включил фурната на готварската печка в стаята на П.а, отворил вратичката, като по този начин смятал, че ще се отоплява помещението и заминал за гр.Шумен. Печката била поставена върху дървена повърхност, а около нея имало много запалими предмети – дървени шкаф, ракла, стол, легло, врата и много пръснати по земята дрехи. Вследствие на прегряване същите започнали първо да тлеят, а впоследствие да горят.
Предвид отделените пушечни газове, настъпила интоксикация с летален изход за В. П.а. Много бързо се разразил и пожар, който станал достояние на множество лица. Съседите на подсъдимия се опитали да изгасят пожара, но не успели да го спрат. Бил подаден и сигнал на 112, на който се отзовал екип на 3
РСПБЗН-Вълчи дол. При пристигането на екипа пожара бил толкова силен, че и те не могли да го спрат. След изгасяването му в изгорялата къща било открито тялото на В. П.а.
На мястото пристигнал и подсъдимият, който разговарял със свидетелите Ж. Ж., Д. Ш., В. С., на които обяснил действията си от сутринта до пристигането си. След като разбрал какво се е случило с майка му, се наложило да му бъде оказана лекарска помощ, тъй като припаднал от силния стрес.
От заключението на СМЕ на В. П.а се установи интоксикация с пушечни газове – сажди в дихателните пътища, светло – червени послесмъртни петна, 32 % карбоксихемоглобин в кръвта. Причина за смъртта е интоксикацията с пушечни газове, видно от изразената морфологична находка и установените стойности на карбоксихемоглобин в кръвта.
От заключението на СХЕ в пробата кръв, иззета от трупа на В. А. П.а, се доказа наличие на 32 % карбоксихемоглобин.
От заключението на СПТЕ се установява, че причина за пожара е неправилно използване на електрически уред – готварска печка тип „Раховец“, включена като електрически уред за отопление, на пода, върху дървено дюшаме, в съседство с горими материали и предмети, в стая, обитавана от болна и неподвижна 92 – годишна жена.
Тази фактическа обстановка е била установена правилно от първоинстанционния съд и е направен крайния извод за авторството на деянието, за което подсъдимият е признат за виновен.
В жалбата се излагат твърдения, че подсъдимият е осъден неправилно тъй като никога не е извършвал вмененото му деяние и се прави искане за оправдаването му. В с.з. защитникът на подсъдимия излага твърдения, че не е установено кой е автора на описаното деяние, тъй като за виновността на П. липсват доказателства.
Настоящият състав на съда не споделя тези възражения, поради следните съображения:
На първо място от събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че съставът на това престъпление е осъществен както от обективна, така и от субективна страна. Подсъдимият на 19.10.2023г. напуснал 4 дома си в гр. Суворово като преди това е включил фурната на готварска печка тип „Раховец“, намираща се в стаята на майка му, с цел по този начин да се отоплява докато той се върне. Печката била поставена върху дървена плоскост в стаята, а около нея имало множество горими предмети – дървени шкаф, ракла, стол, легло, врата, различни дрехи и други вещи, които били нахвърляне по пода и около печката. Вследствие на прегряване същите започнали първо да тлеят, а впоследствие да горят, като предвид отделените пушечни газове, настъпила интоксикация с летален изход за В. П.а.
Пред първоинстанционният съд подс.П. категорично отрича той да е включвал печката, като излага твърдения, че макари и трудно подвижна, майка му е можела сама да се придвижва, да се обслужва и да готви, поради което и е можела сама да включи печката. Пред настоящата инстанция също поддържа тезата си, че не е осъществил нито едно от описаните действия, а неговият защитник излага становище, че по делото липсват доказателства, които да водят до подобен извод.
Настоящият състав на съда намира тези твърдения за защитна теза поради следните съображения:
По делото са налице множество свидетелски показания, от които се установява какво е било здравословното състояние на пострадалата към инкриминираната дата. Нейният личен лекар – св.Бахлиев заявява, че тя е била в много тежко здравословно състояние, не е можела да се придвижва, психичното й състояние също е било изключително влошено след излизането й от болницата. За същото свидетелстват и социалния служител Р. и пощенският служител К.. Особено от показанията на последния се установява, че при последните му посещения в дома на П.а, тя е била неподвижна и само е лежала в леглото, а преди това макар и трудна е успяла да се придвижва. За същото говорят и свидетелите М., нейни съседи, от показанията на които се установява, че през последните месеци П.а е била неподвижна.
Съдът кредитира тези показания, като дадени безпристрастно от лица, които не са заинтересовани от изхода на делото, от които се установяват преки доказателства за елементите на състава на престъплението, както от обективна, така и от субективна, вкл. изпълнителното деяние, субективния елемент на престъплението и автора на деянието.
В същия дух съдът кредитира показанията на полицейските служители 5 св.Ж. Ж., св.Д. Ш., както и тези на служителите от пожарната св.Г. Ж. и св.Т.
Т.ов. Те възпроизвеждат случилото се до идването на подсъдимия на мястото на произшествието и какви са били неговите първоначални обвинения. Пред тях П. е казал, че е напуснал дома си за няколко часа и е включил печката в стаята на майка си, за да се отоплява по този начин. Съдът кредитира тези показания, като дадени безпристрастно от лица, които не са заинтересовани от изхода на делото, от които се установяват преки доказателства за елементите на състава на престъплението, както от обективна, така и от субективна, вкл. изпълнителното деяние, субективния елемент на престъплението и автора на деянието.
Всичко изложено до момента навежда съда на извода, че пострадалата не е била в състояние сама да включи печката и нейните действия да предизвикат пожара, каквито са твърденията на защитата и на подсъдимия.
Настоящият състав на съда не споделя твърденията на защитата, че по делото не е установено по безспорен начин, че именно подсъдимият е предизвикал пожара.
От заключението по СМЕ се установява, че причина за настъпилата смърт на П.а е интоксикация с пушечни газове-сажди в дихателните пътища, видно от изразената морфологична находка и установените стойности на карбоксихемоглобин в кръвта. Установено е, че измененията по главата, тялото и крайниците са резултат от продължително въздействие на топлина, като разположението дълбочината на изгарянията свидетелства за разположението на тялото- легнало на дясна страна. Счупване на лява лъчева кост и лакътна кост били получени след настъпването на смъртта в резултат от изразеното свИ.е на мускулатурата и сухожилията при овъгляването в областта.
От заключението на съдебно химическата експертиза е доказано наличие на 32% карбоксихемоглобин и без наличие на етилов алкохол и други летливи и редуциращи вещества.
Разпечатката съдържа 44 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/844c33ed-528f-42d4-9c70-655646c5be45