Решение № 260143 от 17.07.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№………………./………….…….2020 г. гр.

Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на седми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ДАНИЕЛА ХРИСТОВА

СВЕТЛАНА

ЦАНКОВА при секретар ЕЛКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Христова в. гр. дело № 489 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Енерго-Про

Продажби“ АД срещу Решение

№

5681/12.12.2019 г., постановено по гр.д. № 13902/2019 г. на ВРС, с което е прието за установено в отношенията между страните, че М.Г. С, ЕГН **********, с адрес: *** не дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна тауърс- Г, бул.

„Владислав Варненчик” № 258, сумата от 6470.62 лева, представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от

25.07.2017 г. до 24.07.2018 г. за обект, находящ се гр. Варна, ж.к.

„Възраждане“, бл.77, вх.Д, ап.98, аб. № **********, кл. № **********, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК и „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”

АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.

Варна, Варна тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, е осъдено да заплати на М.Г. С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1113.82 лева, представляваща направени в производството разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановено в разрез със събраните по делото доказателства. Налице е правно основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество ел. енергия, дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Абонатът дължи заплащане на потребеното количество ел. енергия, различно от отчетеното и на основание договорното правоотношение между страните и установената неправомерна намеса в СТИ. Вземането на „Енерго-Про Продажби“ АД, гр. Варна е за реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на което е било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано, вследствие на софтуерно претарифиране на електромера. Ето защо предявеният иск за установяване недължимост на исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени решението на ВРС и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

В отговор на жалбата въззиваемата страна оспорва същата като неоснователна. Моли решението да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноските по делото.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от М.Г. С. срещу „Енерго-Про продажби“АД, относно недължимостта на сумата от 6470,62 лв., представляваща стойност на допълнително начислена електроенергия в резултата на преизчисляване на електроенергия за минал период. В исковата молба се излага, че при проверка на ежемесечните си задължения към ответното дружество ищецата установила, че има начислена сума в размер на 6470,62 лв. Оспорва допълнително начисленото количество да е било реално потребено, както и да е налице основание за плащане на неговата цена. Оспорва законосъобразността на процедурата и верността на констатациите от проверката. Искането, отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „Енерго-Про Продажби” АД, с който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Не се оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор за продажба на електроенергия. Процесната сума в случая представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия по отчетени показания на електромера, като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ, вр. чл. 200 ЗЗД. Предвид наличието на договорни отношения, то страните са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ и на това основание сумата е дължима. В резултат на извършена техническа проверка, замервания, е установено, че в невизуализиран регистър има показания за отчетена електроенергия. При експертиза от БИМ е установено, че е осъществена намеса тарифната схема на електромера. Съставеното становище за начисляване на електроенергия отразява точното количество електроенергия след прочитане на регистър 1.8.3. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

Настоящият съдебен състав на ВОС като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до следните въпроси: налице ли са предпоставките за възникване на правото на въззивното дружество служебно да коригира сметките за електроенергия за минал период от време, каквато е начислената служебно (след корекция) електроенергия в случая и дали отчетената в тарифа 1.8.3 електроенергия е реално употребена от абоната за процесния период.

От представения по делото констативен протокол № 1104804/24.07.2018 г. се установява, че служители на „Електроразпределение - Север“ АД са извършили техническа проверка на електромера, отчитащ потреблението за процесния обект. В резултат на проверката СТИ е демонтирано и изпратено в БИМ за проверка, като на негово място е монтиран нов. В протокола са вписани показания по регистри 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0.

Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза, извършена от БИМ, при софтуерно четене на процесното СТИ е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия през 1.8.3. – 34639.1 квтч, която не е визуализирана на дисплея. От протокола се установява, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при измерване на електроенергия.

Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е съставено становище от 29.07.2019 г. за начисление на електрическа енергия в размер на 34639 квтч за периода 25.07.2017 г. до 24.07.2018 г., в което е посочено, че корекцията е извършена въз основа софтуерно прочитане на паметта на СТИ, констатирало точното количество неотчетена ел. енергия.

За стойността на това количество е издадена фактура № **********/02.08.2019г.

Съгласно заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, електромерът е преминал първоначална проверка 2015 г., като в срокът му на метрологична годност изтича през 2021 г. Същият е активиран да отчита по две тарифи – нощна и дневна; показанията записани в тарифа 1.8.3 не се визуализират на дисплея при редовен отчет; наличието на данни в този регистър води до извод за нарушение на нормалната работа на СТИ, което се дължи на неправомерно вмешателство в програмата му за параметризация и по-точно в тарифната схема.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл.

124, ал. 1 от ГПК.

За установяване недължимостта на процесната сума ответното дружество, сега въззивник, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, следва да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ условия и ред е начислена сумата, като количеството електроенергия е реално доставено на ищеца в процесния период.

Приложими към процесните правоотношения са нормите на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и приети с решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г., на основание чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от Закона за енергетиката, в сила от 16.11.2013 г.

Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба ПИКЕЕ се издават от председателя на ДКЕВР, като имат характер на подзаконов нормативен акт. В тях са регламентирани условията и редът за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия.

С решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са отменени. По аргумент от разпоредбата на чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към настоящия спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление, констатирала неточното измерване на електромера, е извършена на 24.07.2018 г. – след тяхната отмяна.

С оглед действието занапред на решението на

ВАС и съобразно предвидената законова делегация в чл. 83, ал. 2 от ЗЕ, съдът преценява, че до приемане на нови ПИКЕЕ, уреждащи аналогични на предвидените в чл. 41 - 44 от ПИКЕЕ ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въззивното дружество не може да се ползва от корекционната процедура, за която и към датата на проверката е липсвал нормативен ред за установяване на условията за корекционна процедура и начина на извършване на проверка на СТИ. Дори и да се приеме, че съставеният от служители на дружеството констативен протокол, ценен като частен свидетелстващ документ и протоколът от метрологичната експертиза установяват наличието на неотчетено при редовните месечни отчети количество ел. енергия, то не са налице основания за извършеното преизчисление.

В настоящия случай не е налице нито една от хипотезите по чл. 48-49 от ПИКЕЕ, а и не се претендира корекцията да е извършена по разписаните в тези две разпоредби методологии. Към тях препраща и чл. 27 от ОУ. Тези хипотези са следните: установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ, като в настоящия случай не е налице нито една от изброените. В случая в представения протокол от проверка от БИМ липсва констатация, че СТИ измерва с грешка извън допустимата. В становището за начисляване на електроенергия е посочено само, че е извършено софтуерно прочитане на паметта на СТИ, като съгласно приетото по делото заключение на СТЕ тази тарифа е скрита. При липса на предпоставките по чл. 48 от ПИКЕЕ, процесното количество електроенергия не може да се остойностява и претендира от абоната по реда на корекционната процедура по ПИКЕЕ. Недоказано е и обстоятелството за начина и причината, в резултат на която в СТИ е отчетена електроенергия в регистър 1.8.3, и конкретно това да се дължи на виновно поведение от абоната.