Определение № 499 от 01.04.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 499 гр. Велико Търново, 01.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгостинов

Радка Цариградска като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно частно гражданско дело № 20264100500323 по описа за 2026 година

Производство по чл. 274, ал. 1 т. 2 вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Депозирана е частна жалба от Д. М. П. от гр. В. Т. срещу Определение № 417/02.03.2026 г., постановено по гр. д. № 217/2026 г. по описа на РС – Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата й по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от внасяне на ДТ за производството по делото.

Поддържат се оплаквания за неправилност на определението и искане за неговата отмяна и уважаване на молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК с довод, че съдът не е съобразил всички относими обстоятелства и най-вече липсата на трудова заетост и постоянни доходи на ищцата, което е пречка да реализира правата си пред съда.

Великотърновският окръжен съд, като прецени изложените във въззивната жалба оплаквания и представените по делото доказателства, приема за установено следното :

Частната жалба № 417/02.03.2026 г., постановено по гр. д. № 217/2026 г. по описа на РС – Велико Търново е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред районния съд е образувано по предявени от Д. М. П. от гр. Велико Търново срещу ЗК „Уника“ АД обективно съединени искове за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата имуществени и неимуществени вред в резултат на ПТП, причинено от водач, застрахован при ответника с цена на исковете съответно 12 000 евро и 2105,52 евро.

Отправено е искане за освобождаване от заплащане на такси и разноски по делото, като е приложена декларация за материално и гражданско състояние, справка от АВ и от търговския регистър. След оставяне на молбата без движение с указания да бъдат представени доказателства за доходите на съжителя на ищцата е представено удостоверение за брутното му трудово възнаграждение за една година и декларация за това лице. Според данните от тази доказателства, ищцата няма никакви доходи и и имущество и притежава само един автомобил, производство 2012г., „Шкода“. Съжителят й получава средно месечно 1758 лв. брутен доход, няма други доходи и имущество, притежава два леки автомобила, производство 2006г. и 2010г.

Видно от другите документи по делото, ищцата е нетрудоспособна след ПТП, осъществено на 03.06.2025г., претърпяла за периода до момента няколко хирургични интервенции, хоспитализации. В уточнението към исковата молба 1 ищцата е признала, че е получила от ответника обезщетение в размер на 22 000 лв. за неимуществените вреди и 3426,35 лева за имуществените вреди, като е заявила, че от имуществените вреди претендира само 353,66 евро, като приспада платената от ответника сума.

При така установеното районният съд е приел, че ищцата е безработна от 01.12.2025г., но през лятото на 2025г. е получила сумата от 13 000 евро, че липсват данни за постоянни разходи на ищцата, като наем, а съжителят й притежава два леки автомобила и има доход от 900 евро месечно. Предвид изложеното е счел, че ищцата разполага с достатъчно средства за заплащане на държавните такси и разноски по предявените искове.

В частната жалба се поддържа, че изводът за наличие на предпоставки за освобождаване от заплащането на ДТ се предпоставя единствено от липсата на достатъчно средства на ищцовата страна да я заплати преди и към момента на предявяване на иска съобразно релевантните за това обстоятелства, посочени в чл. 83, ал. 2 от ГПК. В случая, посредством представената декларация молителят е установил да няма каквото и да е имущество и достатъчно доходи към датата на предявяване на иска, в период на възстановяване е все още нетрудоспособна и това е достатъчно основание тя да бъде освободена от заплащане на ДТ.

Тъй като се намира в изключително тежко материално положение и изплащането на ДТ е непосилно за нея, счита, че така бива лишена то достъп до правосъдие.

Настоящата инстанция намира частната жалба за основателна.

Съгласно разп. на чл. 83, ал. 2 от ГПК съдът извършва преценката си по искане за освобождаване от заплащане на ДТ освен на база доходите и имуществото на ищеца, още и на база неговите възраст, здравословно състояние, семейно положение и трудова заетост, както и на други констатирани обстоятелства. Съгласно константната съдебна практика от значение е и размера на ДТ, която дължи. Ето защо и с оглед установеното в случая, че ищцата няма деца, живее на семейни начала, като съжителят й получава възнаграждение в минимален размер, ищцата е нетрудоспособна и не реализира доходи от труд или имоти, не притежава имущество, като съобрази и размера на дължима в случая ДТ /449,94 евро върху претенцията в размер на 22 000 лева-11 248,42 евро и 25,56 евро ДТ върху претенцията в размер на 353,66 /, въззивният съд намира, че преценката на районния съд да не е налице основанието по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от внасянето на ДТ е неправилно.

Неправилно районният съд не е взел предвид липсата на имуществото, от което ищцата да се издържа, трайната липса на трудови доходи и на перспектива да получи такива, а е посочил доходът на съжителят й, който не е достатъчен да покрие минималната необходима издръжка за семейство. Съдът неправилно е приел, че ищцата разполага с имущество, тъй като е получила обезщетение от ответника. За получаването на тази сума няма доказателства към този момент – налично е само писмо, с което се предлага на ищцата размер на двете претендирани обезщетения и се иска удостоверение за банкова сметка, за да бъдат преведени парите. Дали и кога са изплатени няма данни. Горното обаче е без значение, тъй като целта на обезщетенията е да покрие други вреди на ищцата, а не се явява неин доход и не е сред обстоятелствата, подлежащи на обсъждане съгласно чл. 83, ал.2 ГПК. Следва да се отбележи, че ищцата има процесуалното качество на пострадала при престъпление, предвид образуваното ДП, и ако то приключи с признаване вина на застрахования при ответника водач, по настоящото дело тя ще бъде освободена от такси и разноски, а внесените ще подлежат на възстановяване.

По горните съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, като бъде уважена изцяло молбата за освобождаване от ДТ и разноски по делото.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 417/02.03.2026 г., постановено по гр. д. № 217/2026 г. по описа на РС – Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата на Д. М. П. от гр. В. Т. по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от внасяне на ДТ и разноски за производството по делото, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

2

ОСВОБОЖДАВА Д. М. П. от гр. В. Т. от внасяне на държавна такса и разноски по гр. д.

№ 217/2026 г. по описа на РС – Велико Търново.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3