Определение № 108 от 18.02.2022, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 108 гр. Габрово, 17.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно гражданско дело № 20224200500035 по описа за 2022 година и да се произнесе взе предвид следното:

Производството е и образувано въз основа на частна жалба от С.И.Х., подадена чрез адв. Н. Р., против разпореждане № 260246 от 29.09.2021 г. постановено по ч. гр. д. № 651/2013 г. по описа на РС - Севлиево, с което е оставено без разглеждане възражение по чл. 414 от ГПК срещу изадената по делото заповед по чл. 417 от ГПК № 276 от 23.05.2013 г., като подадено след преклузивния срок. Излага се, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, като се моли същото да бъде отменено. Твърди се, че след като заповедта за незабавно изпълнение не е била връчена на длъжника, съобразно изискването на чл. 418, ал. 5 от ГПК, то не може да започне да тече и законоустановения едномесечен срок за подаване на възражението. Излагат се подробни аргументи и се моли обжалваното разпореждане да бъде отменено.

Не е постъпил отговор от насрещната страна „УниКредит Булбанк“ АД, чрез пълномощника им И.И., който е изразил становище, че не е съгласен с изложеното в частната жалба. Моли да се отхвърли и да се потвърди обжалваното разпореждане.

Габровски окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, приема следното:

Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално 1 легитимирана страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е допустима.

Заповедното производство е образувано по заявление подадено „УниКредит Булбанк“ АД срещу длъжниците ЕТ „Фен- С.Д.“, СТ. Д. М. и С. ИВ. Х. за парично вземане в размер на 203 975, 43 лв. – непогасена главница и 72 364, 68 лв.- лихва от 20.11.2010 г. – 22.05.2013 г. Документът, от който произтича вземането по чл. 417, т. 2 от ГПК е извлечение от сметка.

По подаденото заявление, първоинстанционният съд се е произнесъл, като е издал заповед № 276 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 23.05.2013 г., с което е разпоредил длъжниците ЕТ „Фен- С.Д., СТ. Д. М. и С. ИВ. Х. да заплатят солидарно на кредитора „УниКредит Булбанк“ АД претендираните в заявлението суми.

Възражение против издадената заповед е постъпило от длъжника С. ИВ. Х., което е заведено в деловодството на Районен съд – Севлиево с вх. № 261119 от 15.07.2021 г. Към него е приложена покана за доброволно изпълнение, връчена на С. ИВ. Х. чрез ЧСИ Зв. Василева, лично на 27.08.2013 г.

С обжалваното разпореждане № 260244 от 29.09.2021 г., съдът е оставил без разглеждане възражение с вх. № 261273 от 23.09.2021 г., подадено от длъжника С. ИВ. Х., с което заявява, че не дължи изпълнение на вземането по заповед № 520 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 23.05.2013 г., издадена по ч.гр.д. № 651/2013 г. по описа на РС – Севлиево. Съдът е приел, че възражението е просрочено и двуседмичния срок, тогава действащата редакция на чл. 414, ал. 2 от ГПК, е изтекъл още през 2013, поради което възражението подадено пред 2021 г. е просрочено с над седем години.

Предмет на обжалване е именно това разпореждане.

Съдът по същество на подадената жалба, намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно.

Съгласно чл. 414, ал. 2 от ГПК при издадена заповед за незабавно изпълнение съдът е длъжен да следи дали възражението на длъжника е подадено в рамките на двуседмичния срок (в редакцията на текста, действал към връчването), считано от връчване на заповедта от съдебния изпълнител.

Според разрешението дадено в т. 5а от Тълкувателно решение № 4 от 2

18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК, този срок по съществото си е преклузивен и спазването му ангажира служебна преценка на съда на основание чл. 7, ал. 1 от ГПК.

Видно от представената покана за доброволно изпълнение, заповедта, като приложение е връчена на С. ИВ. Х. на 27.08.2013 г., лично и законоустановения преклузивен срок е изтекъл на 04.09.2013 г. За подадено възражение в този срок не са представени доказателства.

По отношение на направеното възражение в частната жалба, че с поканата за доброволно изпълнение не е връчена заповедта за изпълнение, настоящият състав намира същото за неоснователно. От представените копия на поканата е видно, че към поканата е приложена заповед за изпълнение, което е видно от текста на самата покана. Същото така е отбелязано, че частният съдебен изпълнител приложено е изпратил препис от подлежащия на принудително изпълнение акт на длъжника, заедно с поканата. В посоченото определение № 356 от 22.06.2015 г. по ч.т.д. № 274/2015 г. на І т.о. на ВКС е даден отговор на поставения въпрос, а именно: „Срокът за възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК тече от връчването й на длъжника от съдебния изпълнител, на което не се приравнява, нито връчването на поканата за доброволно изпълнение, в която е посочена заповедта за изпълнение, страните и задължението, без заповедта да е приложена към поканата, нито подаването на молба за издаването на препис от заповедта за изпълнение“. В случая поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на лицето, с приложен препис от подлежащия на принудително изпълнение акт, т .е изпълненото изискването на длъжника да се връчи и подлежащия за изпълнение акт.

Доколкото крайните изводи на заповедния съд съвпадат с тези на настоящата инстанция, то обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 260246 от 29.09.2021 г. постановено по ч.гр.д. № 651/2013 г. по описа на Районен съд- Севлиево.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4