Определение № 260605 от 28.09.2020, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л E Н И Е

№………./…….09.2020г., гр.

Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание в състав:

СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2059 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК за изменение на определение №260363 от 10.08.2020г. в частта за разноските.

Предявен е иск от Р.Х.Д. от гр.Б., чрез адв. Д.Б., САК и адв.Р.Н., ВАК, срещу ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, с правно основание чл.432 от КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение в размер на 80 000 лв. за неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на внука й И.Д.С., причинена на 01.07.2017г. в резултат на ПТП с лек автомобил „***“ с рег. № ***, за който в процесния период е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане.

С определение №260363 от 10.08.2020г. е прекратено производството по цитираното търг.дело поради оттегляне на иска от ищеца Р.Х.Д. от гр.Б., на осн. чл.232 от ГПК.

В срока за обжалване, на 26.08.2020г. е постъпила молба от ответника ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София с приложен към нея списък по чл.80 от ГПК, с която на основание чл.248 от ГПК се иска изменение на определението по отношение на направените в хода на производството разноски. Твърди се, че с отговора на исковата молба е отправено искане за присъждане на разноски и са представени доказателства за заплатен адв.хонорар в размер на 4872 лв..

Ищецът по делото Р.Х.Д. от гр.Б. в дадения едноседмичен срок е изразил становище за неоснователност на постъпилата молба. Възразява се за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, установи следното:

С отговора на исковата молба е отправено искане за присъждане на разноски, съобразно изхода от спора, вкл.адвокатско възнаграждение в размер на 4872 лв. вкл.ДДС, във връзка с което се представя фактура.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК при прекратяване поради недопустимост на иска, както и при оттегляне или отказ от иска, разноските за производството, в това число и тези на ответника, се възлагат на ищеца. Само в случаите, когато отказът /респективно оттеглянето на иска/ съставлява процесуално действие, предприето от ищеца поради новонастъпили след предявяване на иска обстоятелства, зависещи от ответника и погасяващи заявеното за защита спорно право, отговорен за разноските е ответникът. /определение № 626/20.08.2012 по ч. г. д. № 275/2010, IV ГО на ВКС/ В случая не се твърди наличието на подобна хипотеза, поради което разноските се дължат от ищеца, независимо от постановеното от съда освобождаване от такси и разноски при предпоставките на чл. 83 ал.2 ГПК, респ. чл. 63 ал.1 б.”б” ГПК /отм./. Разпоредбата съставлява гаранция за упражняване конституционното право на защита на всеки гражданин - чл.56 от Конституцията на Република България - при нарушени или застрашени негови права или законни интереси, предоставяйки му равна възможност за иницииране и водене на съдебно производство, независимо и въпреки затрудненото му материално положение. Това право на ищеца, обаче, не би могло да се упражнява в ущърб на ответника и в случай на неправомерно засягане на правната му сфера - в противоречие с принципа за справедливо обезщетяване на търпими вреди, залегнал в разпоредбите на чл.78 ГПК, респ. чл. 64 ГПК / отм. /, съответно за всяка от страните в производството. Следователно, на основание чл. 78 ал.3 ГПК с чл. 83 ал.2 от ГПК освободената от заплащане на разноски предвид затрудненото си материално положение страна, претърпяла негативен изход от съдебния процес, дължи възмездяване на разноските на противната. /в този смисъл определение № 332 от 2.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2518/2015 г., III г. о., ГК/ Въз основа на изложеното съдът намира за основателна молбата с правно основание чл.248 от ГПК, като същевременно претендираното възнаграждение следва да се намали с оглед възражението за прекомерност, релевирано в отговора. Предвид извършените по делото процесуални действия приложима при определяне размера на адв. възнаграждение е разпоредбата на чл.9, ал.1 от Наредба №1/2007г., съгласно която за изготвяне на искова молба и писмен отговор по искова молба, без процесуално представителство, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 300 лв. В случая съобразно цената на предявените искове изчисленото по реда на чл.7, ал.1 във връзка с чл.9, ал.1 от Наредба №1/2007г. възнаграждение е в размер на 2647 лв. и в този размер следва да бъде възложено в тежест на ищеца.

Молбата с правно основание чл.248 от ГПК следва да бъде уважена, като в полза на ответника се присъди сумата за разноски в размер на 2647 лв. и молбата се остави без уважение до претендирания размер от 4872 лв.

Воден от горното и на осн. чл.248 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА определение №260363 от 10.08.2020г. в частта за разноските със следното: „ОСЪЖДА Р.Х.Д., ЕГН **********, от гр.Б. да заплати на „ЗД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София сумата 2647 лева /две хиляди шестотин четиридесет и седем лева/, представляваща разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.“, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл.248 от ГПК до претендирания размер Определението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: