Решение № 53 от 06.02.2026, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Шумен, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря И.Й.Д. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20253630200588 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №808080-F797557/15.01.2025 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на основание чл.185, ал.4 от ЗДДС на „РИС БГ” ООД, с ЕИК203297815, със седалище и адрес на управление: ***********************, представлявано от У.Ш., с ЛНЧ*** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и неправилно. В съдебно заседание представляващия дружеството не се явява лично и не изпраща представител. От името на упълномощен представител е депозирана писмена молба, в която излага становище по даване ход на делото и по съществото на спора, като излага подробни съображения в подкрепа на направените искания.

Процесуалният представител на Началник отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „Фискален контрол“ на НАП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание заявява, че счита жалбата за неоснователна и моли съда същата да бъде отхвърлена изцяло, а обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално 1 допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, макар и не изцяло на изложените в нея съображения, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.10.2024 год. била извършена проверка от компетентни длъжностни лица при НАП на търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за китайски стоки, находящ се в гр.Шумен, **************, стопанисван от “РИС БГ” ООД, с ЕИК203297815. Било установено, че в обекта има монтирани, въведени в експлоатация 2 броя ФУ:

1.DATECS модел DP-150 с ИН на ФУ-DT981925, ИН на ФП: 02981925 и потвърждение с рег. №4741430/13.08.2025 год. на НАП за осъществена дистанционна връзка и

2. DATECS модел DP-150 с ИН на ФУ-DT981923, ИН на ФП: 02981923 и потвърждение с рег. №4741457/13.08.2025 год. на НАП за осъществена дистанционна връзка.

По време на проверката свидетелят С. С. – служител на ТД на НАП – гр.Варна извършил контролна покупка на 1 брой калъф за GSM с единична цена 7.00 лева. Цената била заплатена в брой. По време на извършване на продажбата и след получаване на сумата и връщане на рестото лицето, работещо в обекта не е издало фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство – DATECS модел DP-150 с ИН на ФУ-DT981925, ИН на ФП: 02981925 и потвърждение с рег. №4741430/13.08.2025 год. на НАП за осъществена дистанционна връзка. За плащането бил издаден от нефискален принтер бон с посочено наименование на стоката S-FM22-A73, брой 1 и стойност 7.00 лева. След легитимация на свидетеля С. С. бил изведен КЛЕН от ФУ за деня от 18.00.00 часа до 18.27.59 часа, от който се установило, че за извършена контролна покупка няма издадена ФКБ. В същото време било установено и че часовникът на ФУ е с един час напред от астрономическото време. Резултатите от извършената проверка били обективирани в Протокол за извършена проверка от 28.10.2024 год.. За констатираното нарушение на 12.11.2024 год. бил съставен акт за установяване на административно нарушение сер.АN, №F797557, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, като е посочено, че деянието е повторно. Актът е бил предявен на управителя на дружеството и подписан от него, без да изложи възражения.

Представляващия дружеството-жалбоподател не се е възползвал и от правото си да депозира допълнителни възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Дружеството-жалбоподател е било наказано с Наказателно постановление №764944F758329/10.04.2024 год. за същото нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС. Същото е било получено на 20.05.2024 год. и доколкото не е било обжалвано е влязло в сила на 04.06.2024 2 год.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка е издадено наказателно постановление №808080-F797557/15.01.2025 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на основание чл.185, ал.4 от ЗДДС на „РИС БГ” ООД, с ЕИК203297815, със седалище и адрес на управление: ***********************, представлявано от У.Ш., с ЛНЧ*** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

Със заповед за налагане на принудителна административна мярка №316ФК/15.01.2025 год. на дружеството-жалбоподател е била наложена и принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект: магазин за китайски стоки, находящ се в гр.Шумен, **************, стопанисван от “РИС БГ“ ООД, гр.София, с ЕИК203297815, както и забрана за “достъп до обекта” на лицето за срок от 30 /тридесет/ дни.

Посочената Заповед е била обжалвана, във връзка с което е образувано АД №2396/2025 год. по описа на Административне съд – София-град. Същото е приключило с Решение №34130/17.10.2025 год., с което обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка №316-ФК/15.01.2025 год. е била отменена. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С. Й. С., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля С. Й. С., доколкото същият лично е участвал в извършената проверка и пряко е възприел фактите и обстоятелствата, за които свидетелства. В същото време показанията му са непротиворечиви и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Същото задължение е предвидено и в разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, съгласно която независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по 3 платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. А съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от същата наредба всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Видно от материалите по делото плащането за извършената продажба на 1 брой калъф за GSM на стойност 7.00 лв. е извършено в брой, но на лицето не е била издадена фискална касова бележка. Нарушението се потвърждава от разпита на актосъставителя С., който лично е извършил контролната покупка и е заплатил в брой дължимата сума.

Поради всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че дружествотожалбоподател действително е осъществило състава на визираното, както в акта за установяване на административно нарушение, а така също и в издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение.

Наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки извършеното от „РИС БГ” ООД като административно нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС. В същото време имайки предвид, че деянието е било извършено в условията на повторното, то административно-наказващият орган правилно е издирил и приложимата в случая санкционна разпоредба, а именно нормата на чл.185, ал.4 от ЗДДС, която предвижда в случаите на повторно нарушение по ал.1 налагане на “имуществена санкция” за юридическото лице в размер от 2000 до 8000 лева.

В същото време съдът намира, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието, като е наложил на дружеството наказание над минималния, предвиден в закона размер без да изложи конкретни съображения и мотиви в тази насока. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай е законосъобразно и правилно на дружеството - жалбоподател да бъде наложена имуществена санкция в размер на предвидения в разпоредбата на чл.185, ал.4 от ЗДДС минимум, а именно „имуществена санкция” в размер на 2000 лева с равностойност 1022.58 евро. В тази връзка съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.

Съдът не споделя твърдението на дружеството-жалбоподател, изложено в жалбата, че с издаването на обжалваното наказателно постановление е нарушен принципа „non bis in idem“, доколкото на дружеството за същото нарушение е била издадена и заповед за налагане на принудителна административна мярка №316-ФК/15.01.2025 год., с която е била наложена и принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект: магазин за китайски стоки, находящ се в гр.Шумен, **************, стопанисван от “РИС БГ“ ООД, 4 гр.София, с ЕИК203297815, както и забрана за “достъп до обекта” на лицето за срок от 30 /тридесет/ дни.

В тази връзка съдът съобрази константната съдебна практика и по-конкретно Решение на Съда на Европейския съюз от 4 май 2023 г од. по дело С-97/21, съгласно което член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В настоящия случай обаче, както бе посочено и по-горе издадената на дружеството-жалбоподател Заповед за налагане на принудителна административна мярка №316-ФК/15.01.2025 год. е била обжалвана, във връзка с което е образувано АД №2396/2025 год. по описа на Административне съд – София-град. Същото е приключило с Решение №34130/17.10.2025 год., с което обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка №316-ФК/15.01.2025 год. е била отменена. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила. Следователно към настоящия момент посочената заповед не съществува в правния мир и от същата не са произлезли никакви неблагоприятни последствия за дружеството, доколкото наложените със заповедта принудителни административни мерки не са приложени и същите не биха могли да изпълняват функцията на наложено наказание за процесното нарушение. Ето защо не може да се приеме, че в казуса за едно и също нарушение на юридическото лице-търговец са наложени поотделно две различни по вид наказания. А с оглед на изложеното се налага извода, че единственото наказание, което дружеството ще понесе за описаното по-горе нарушение е именно наказанието, наложено му с обжалваното наказателно постановление.