Решение № 5066 от 23.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5066 гр. София, 23.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110166649 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „******” ЕАД, ЕИК ******, срещу Д. М. А., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 07.08.2024 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 40902/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: ******, аб. № ****** за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е титуляр на вещното право на ползване върху топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

Ответникът, чрез адв. И. Н., оспорва предявените искове, като счита, че претенциите на ищеца са недоказани и неоснователни. Оспорва ответникът да има качеството на потребител на услугите на ищеца и да е страна по договор за продажба 1 на ТЕ. Позовава се на ЗЗП. Оспорва наличието на реални отчети на уреди в имота.

Оспорва да е изпаднал в забава и да дължи мораторни лихви. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Намира, че ищецът не е легитимиран да претендира вземане за цена на услугата за дялово разпределение. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Третото лице помагач („******“ ЕООД) не оспорва исковете.

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и взе предвид становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им. В тежест на ищеца с оглед възражението за давност е да установи, че са настъпили обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на погасителната давност за вземанията.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще 2 на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия, респ. кои са страни по договорното правоотношение през исковия период.

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства са приети документи (нотариален акт за продажба на недвижим имот от 30.11.2006 г., нотариален акт за дарение на недвижим имот от 28.12.2016 г., декларация за отказ от вещно право на ползване от 29.01.2021 г. от А. Б.), които анализирани в съвкупност водят до извода, че за периода след 29.01.2021 г. купувач по договорното правоотношение с ищеца е бил именно ответникът в качеството му на единствен вещен ползвател на процесния имот. Следователно и през процесния период качеството потребител на топлинна енергия за ответника произтича от качеството му на ползвател на имота. По изложените съображения съдът приема, че в периода 01.02.2021 г. – 30.04.2023 г. между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответника вещно право на ползване върху недвижимия имот. Ищецът е доказал материалната си легитимация на кредитор по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди за адреса на процесния недвижим имот и нему ответникът дължи цената на потребената през периода в имота топлинна енергия.

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства, а и това не се оспорва от ответеника, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано. Установено е, че е било проведено общо събрание на етажните собственици е взето решение да бъде сключен договор за услугата топлинно счетоводство с „******“ ЕООД, като в изпълнение на взетото решение е сключен и представеният по делото договор № ******/17.10.2001 г.

С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка ответникът е обвързан от взетото решение. Ето защо и не могат да бъдат споделени доводите на ищеца, че са нарушени императивни норми на ЗЗП и е налице непоискана доставка на услуга.

Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата, изслушана и приета в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер. Дяловото разпределение е осъществявано от „******“ ЕООД. В списъците за разпределение на кубатурата в процесния блок апартаментът фигурирал с кубатура 226,03куб.м., а с общите части 252,25куб.м. През исковия период в имота на ответницата е имало шест отоплителни тела с ИРРО и 2 бр. водомери, по които е отчитан разходът за подгряване на вода.

3

През исковия период е бил осигуряван достъп за отчет на уредите, за което са били съставени протоколи с подпис на потребител. През 2001 г. е било изключено отоплението на стълбището. Количеството ТЕ за сградна инсталация е начислявано по нормативен път, въз основа на нормативно установената формула и отопляемия обем на жилището. Вещото лице е посочило, че през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи. Съгласно заключението на СТЕ дължимите суми за ТЕ за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. (съобразно служебно поставената от съда задача) е в размер на 5401,72 лева след извършено приспадане на ДДС с оглед намаляване на ставката за част от периода. В посочената сума не са включени суми по изравнявания, корекции и просрочени задължения за предходни периоди, не са включени стойностите по фактури за цена на услугата за дялово разпределение.

Вещото лице не е констатирало отклонения от нормативните изисквания за начисляване на ТЕ за периода. Общият топломер е преминавал редовни метрологични проверки, с оглед което и съдът приема, че през процесния период същият е бил годно средство за търговско измерване на преминаващата през същия ТЕ.

Следва да се обсъди своевременно заявеното с отговора на исковата молба възражение за погасяване на част от вземанията с кратка тригодишна давност.

Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.

111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС).

Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни, считано от края на всеки съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече и погасителната давност. Ищецът е заявил претенция за заплащане на сума за периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2023 г., като е подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на 05.07.2024 г. Погасено по давност се явява вземането за периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2021 г., тъй като вземането за м.05.2021 г. е станало изискуемо на 15.07.2021 г. и давността за него не е изтекла към 05.07.2024 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съдът е поставил на основание чл. 162 ГПК задача на вещото лице да изчисли цената на ТЕ за същия период, необхванат от погасителна давност. Ето защо и искът за главница следва да се уважи за размера съгласно заключението на експерта, а именно за сумата 5401,72 лева и за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., а в останалата част да бъде отхвърлен.