Решение № 3873 от 27.10.2016, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 3967/2014
- Вид
- Решение № 3873
- Подписан
- 27.10.2016
- В сила
- 12.05.2017
- Състав
- СТОЯН ДИМИТРОВ КОЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 ал. 2 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 69 · Закон за собствеността
- чл. 70, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 79 · Закон за собствеността
- чл. 14 ал. 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Р Е Ш Е Н И Е
№ 3873/27.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на тридесети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С. Колев при участието на секретар И.И., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3967 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от Д.Я.Ж. с ЕГН ********** и З.П.Ж. с ЕГН ********** срещу Д.С.А., А.Г.А. И С.Г. * с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ИЩЦИТЕ са собственици на недвижим имот с идентификатор *.26 в местността „*“ с площ от 903 кв.м., трайно предназначение - земеделска земя, начин на трайно ползване - овощна градина и граници с поземлени имоти с идентификатори: *.107, *.8, *.550, *.24, *.7.
В хода на процеса, на 19.12.2015 г. е починал ищецът Д.Я.Ж., поради което на основание чл. 229, ал. 1 т. 2 и на чл. 227 ГПК са конституирани, като ищци на негово място неговите наследници П.Д.Ж., ЕГН ********** и Я.Д.Ж., ЕГН ********** В исковата молба ищцовата страна твърди, че * Д.Ж., като наследодателка на Д.Ж. е придобила недвижим имот, представляващ имот с площ 896 кв.м., намиращ се в м-ст
„*“, землището на кв. * гр. Варна, съставляващ лозе-овощна градина, по силата на съдебна спогодба по гр.дело № 574/1995г. по описа на ВРС, вписана в СВ - Варна. Легитимирайки се на основание същата съдебна спогодба, * Ж. се снабдява с констативен нотариален акт за собственост на имота, в който е индивидуализират, като лозе-овощна градина с площ от 896 кв.м. в местността „*” (бивша „*“) в землището на гр. Варна, кв. *, съставляващо имот пл. № 10 по проекто-плана на
„*“, в зона за земеделско ползване. Излага се в исковата молба, че в настоящия момент имотът е отразен в кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 година на ИК на АГКК, като имот с идентификатор *.26 в местността „*“, с площ от 903 кв.м., трайно предназначение -земеделска земя, начин на трайно ползване - овощна градина, и граници: поземлени имоти с идентификатори *.107, *.8, *.550, *.24, *.7. Твърди се, че от началото на 1995 година и понастоящем ищците владеят несмущавано и непрекъснато визирания имот.
Мотивират правния си интерес от предявяването на иска с твърденията, че на 20.03.2014 година са получили от Агенция по кадастъра - служба Варна писмо изх.№24-3859/18.03.2014 година, с което са уведомени, че от първия ответник е подадено заявление вх. № 94-3567/06.02.2014 година, с което се желае отразяване на промяна в кадастрална карта, състоящо се в заличаване на притежавания от ищците имот и включването му в обща административна единица - нива с площ от 2713 кв.м. в местността *, като първия ответник, както и останалите ответници, се легитимирали пред административния орган като собственици с решение № 702/19.05.2000 година на ПК-Варна.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Д.С.А. е депозирала писмен отговор на исковата молба. Счита иска за допустим, но неоснователен. Твърди, че с подадено заявление вх. № 40398/25.02.1992г. подадено до ПК-Варна, в качеството си на наследници на Д. * *, поискали възстановяване на процесния имот, при което с решение на поземлена комисия №702/ 2000г. им е отказано възстановяването на същия с мотивите, че правото на собственост не се възстановява, т.к измерен имотът от КП 1956г. е с площ 1.990 дка. По-късно узнали, че с решение на ПК - Варна 102/03.09.1993г. спорният имот е възстановен на наследниците на Д. * * - Янаки Д.
* и Д.Я.Ж.. През 2007г. предявили иск по реда на чл. 14. ал. 4 ЗСПЗЗ във връзка с който било образувано гр. д. № 2292/2007г. по описа на PC - Варна, а исковата молба вписана на 21.03.2007г. Предявеният иск бил уважен и на 18.12.2013г. с Решение № 1814, по заявление 40398/25,02.1992г Общинска служба по земеделие въз основа на влязлото в сила Решение №1637/29.12.10г. на ВОС, възстановила правото им на собственост върху нива от 2.713 дка, находяща се в землището на * в местност „*“, представляваща парцел 9, от масив 26, при граници за имота: пл.
26007, 355, 26010, 26015, 353, 26008, 277. Оспорва обстоятелството, че ищците са станали собственици на имота, като са владели същия считано от 1995г., като се позовава на разпоредбата на чл. 5 ал. 2 от ЗВСОНИ, съгласно която давност не е текла до 22.11.1997г.. Оспорва наведените от ищците твърдения, че владеят имота несмущавано и непрекъснато, като твърди, че с иска предявен по ред на чл.
14 ал. 4 ЗСПЗЗ по висяща административна преписка по заявление 40398/25.02.1992г е прекъсната придобивната давност, защото исковата молба по гр. д.№ 2292/ 2007г. била вписана на 07.12.2007г. и че от 22.11.1997г. до 07.12.2007г. не са изтекли предвидените от закона 10 години, защото владението е било прекъснато. Оспорват се и твърдения на ищцовата страна, че е присъединено владението на праводателката * Д.Ж..
В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК, ответниците
А.Г.А. И С.Г. * не депозират отговор.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител адв. Т. поддържат предявения иск, ответникът Д.С.А., чрез процесуалния си представител поддържа отговора и направените в същия възражения, ответникът А.Г.А., чрез назначения си особен представите оспорва иска.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от съдебно-спогодителен протокол от съдебно заседание по гр. д. за делба № 574/1995 г. на * Д.Ж. е възложен в дял и индивидуална собственост недвижим имот, представляващ имот с площ 896 кв.м., намиращ се в местност „*“, землището на кв. * гр. Варна, съставляващ лозе-овощна градина.
С нот.акт № 50/1996 г., * Д.Ж. е призната за собственик имот, описан като такъв намиращ се в м."*" (бивша „*“), а по кадастралния план на м. „*“ от 1983 г. с пл. № 10.
От приложеното на л. 49 от делото удостоверение за наследници на * Д.Ж. е видно, че нейни наследници са Д.Я.Ж. и * Ж.. От удостоверение за наследници на * Ж.
(л. 50) се установява, че единствен негов наследник е Д.Я.Ж..
Установи се от представеното в хода на процеса удостоверение за наследници на Д.Я.Ж. (л. 221), че негови наследници по закон са З.П.Ж., П.Д.Ж. и Я.Д.Ж..
От писмо изх.№24-3859/18.03.2014 година на Агенция по кадастъра - служба Варна (л. 7) е видно, че по подадено заявление от първия ответник вх. №94-3567/06.02.2014 година, е поискано отразяване на промяна в кадастрална карта, състоящо се в заличаване на спорния имот и включването му в обща административна единица - нива с площ от 2713 кв.м. в местността *.
Представено е заявление вх.№ 40398 от
25.02.1992 г. на С.Я. * (лист 136) в което под т.1 е заявена за възстановяване нива от 3,4 дка в м."*", а по т. 4 - нива от 3,0 дка в м."*".
С решение на поземлена комисия № 702/2000г. (л.
122) отказано възстановяването на наследниците на С.Я. * на нива с площ от 1,010 дка. В местността * с мотивите, че същата нива е под номер 4 в заявлението е установен с делбен протокол имот и измерен имотът от КП 1956г. е с площ 1.990 дка.
С влязло в сила решение № 1637/29.12.2010 г. по въззивно гр.д.№ 1918/2010 г. ВОС е отменя решение № 2824/21.07.2010 г. на ВРС XIV състав по гр.д.2292/07 г. и признава по отношение на ЯНАКИ Д. * и Д.Я.Ж., че наследодателят на ответниците С.Я. * е собственик към момента на кооперирането на недвижим имот, представляващ реална част с площ 2713 кв.м. от нива, цялата с площ 3,4 дка, представляващ парцел 9 в масив 26 в местността „*" в землището на кв. *, при стари граници на частта: от юг и изток - Георги Попончев, от запад - Скули Стефанов и от север - С. Теохаров.
С решение № 1814/18.12.2013 г. Общинска служба по земеделие - Варна признава и възстановява правото на собственост на наследниците на С.Я. * във възстановими стари реални граници върху нива от 2.713 дка в землището на кв. *, м. „*“, представляващ парцел 9 в масив 26 по плана на стари реални граници, на основание влязлото в сила решение на ВОС по гр.д. № 1918/2010 г.
По делото бе приета СТЕ на вещото лице Й. Ив. В..
Съгласно заключението, в КП 1956 г. на
„Крайбрежието“ в М 1:2000 са показани двете съседни местности - „*“ и „*“, като местността „*“ не е отбелязана в този кадастрален план. По косвени данни вещото лице е установило, че местността „*“ е с малка площ и влиза в по-голямата „*“, преименувана в следващите планове на „*“. Според вещото лице е налице идентичност на м. „*“ с местността „*“, съответно с м. „*“.
Вещото лице е установило и че имотът посочен в исковата молба - ПИ с идентификатор *.26 по кадастралната карта на Варна, кв. *, м. „*“, представлява дял III от имота в м. „*“, предмет на делбено дело №
574/1995 г. на ВРС, XII състав. Същият е възстановен на наследници Д. * * с Решение № 102/03.09.1993 г. на Поземлена комисия – Варна и представлява имот № 026009 по КВС на землището на кв. *, с площ 2713 кв.м. Имотът по исковата молба е идентичен с част от имота в решение по гр.д. 2292/07 г. на PC Варна (съответно с решение № 1637/29.12.2010 г. по въззивно гр.д. № 1918/2010 г. ВОС) и с част от имота по решение № 1814/18.12.2013 г. на ОСЗ-Варна. Парцел 9 от масив 26 в КВС на землището на * е формиран по решение на Поземлена комисия - Варна според проведена анкета със заявители за възстановяване на земеделски земи.
По делото бяха събрани и гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите * и Д. * Д..
Свидетелят Николова излага, че познава страните по делото, познава и имота за който се спори. Д. и З. * имали имота от 1995г. Бащата на З., Д. * купил имота и като починал го оставил на Янаки и * *. Същите направили делба при която * Ж. получила около 900 кв. м. от мястото, които подарила на Д. и З. *, които от 1995 г. до момента го работили. Бившето име на местността било „Анадере“, после било „*“.
Според свидетелката Д. и З. * са обработвали и владели имота непрекъснато от 1995 г. до завеждане на настоящото дело.
Свидетелят Д. излага, че е братовчед на Д.Ж.. Познава добре имота във * от 1995г. откогато двамата го обработвали. Получили го от делба между Янаки Д. * и * Ж., която е майка на Д.Ж.. Мястото било лозе и овощна градина. Постоянно го поддържали. Всяка година им помагал, боядисвали колоните, слагали циментови колове, опъвали мрежи. Според показанията на свидетеля мястото се владее от * от 1995 г. докато Д.Ж. починал.
При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни изводи:
По наличието на правен интерес от провеждане на исковата защита съдът се съобразява с разясненията дадени с ТР № 8/2012г. на ОСГКТК на ВКС, което застъпва разбирането, че правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост или други вещни права е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва. Твърди се също, че ищците упражняват фактическата власт върху имота, придобиване на имота по наследство, наличието на издаден нотариален акт за собственост на името на наследодателя, който легитимира ищците, като притежатели на правото на собственост върху поземления имот. Освен това, предвид оспореното право на собственост на ищците от ответната страна, съдът следва да приеме, че е сезиран с допустим за разглеждане иск.
За бъде уважен искът за установяване правото на собственост върху един недвижим имот с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, е необходимо ищците при условията на пълното и главно доказване да установят предпоставките обуславящи наличието на възникнало за тях право на собственост върху имотите по посоченото основание – валидна правна сделка, наследство и придобивна давност. Ответниците от своя страна, при същите условия следва да установят, предпоставките обуславящи придобиване правото на собственост върху имотите в претендирания от тях обем на претендираното основание – земеделска реституция и наследяване.
От приложените по делото писмени и събраните в хода на процеса устни доказателства бе установено, че със съдебно-спогодителен протокол от съдебно заседание по гр. д. № 574/1995 г. на наследодателката на ищците * Д.Ж. е възложен в дял и индивидуална собственост недвижим имот, представляващ имот с площ 896 кв.м., намиращ се в местност „*“, землището на кв. * гр. Варна, съставляващ лозе-овощна градина. Въз основа на постигнатата спогодба с нот. акт № 50/1996 г., * Д.Ж. е призната за собственик имот, описан като такъв намиращ се в м. „*“ (бивша „*“), а по кадастралния план на м. „*“ от 1983 г. с пл. № 10. Установи се от свидетелските показания, че от 1995 г. * Д.Ж. е предоставила владението на имота и неговото ползване на Янаки и * *, които от тогава до постъпване на исковата молба в съда го владеят, като свой.
Разпечатката съдържа 43 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8445316e-998b-49ec-8b7b-4691a5d1e95b