Решение № 1255 от 13.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1255 гр. София, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Таня Ж. П.а Вълчева като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20231000500026 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение 262703 от 15.8.2022 г. по гр.д. 8704/2019 г. по описа на Софийски градски съд (СГС) е отхвърлен предявен от К. М. Б. с ЕГН ********** от гр. София против „Първа инвестиционна банка” АД (ПИБ) с ЕИК: 831094393 иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на установено, че в качеството й на наследник на С. Г. Б. с ЕГН: ********** не дължи на посочената кредитна институция сумите по изпълнителен лист от 22.02.2013 г., издаден по ч.гр.дело №6314/2013 г. на СРС, 57-ми състав, а именно главница в размер на 55 000 евро по запис на заповед от 18.03.2008 г., ведно със законната лихва от 14.02.2013 г. до окончателното плащане, както и 3677,12 лева разноски и последващи такси поради погасяване вземането по давност към датата на подаване на молбата за образуване на изпълнително дело с номер 3228/2018 г. на ЧСИ С. Я. - 26.11.2018 г.. Поради това, ищцата е осъдена да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. (чл. 78, ал. 8 ГПК).

Първоинстанционното решение е обжалвано от К. М. Б. (чрез адв. Н. И. от САК) с оплаквания за неговата неправилност, които, в обобщение, се свеждат до това, че давност за вземанията на банката, обективирани в процесния изпълнителен лист (издаден въз основа на запис на заповед) е изтекла, при което исковата претенция неправилно е отхвърлена, а е следвало да се уважи. След като се прави разбор на факти в протеклите междувременно изпълнителни действия на различни съдебни изпълнители, се иска от съда да отмени акта на СГС и да постанови друг, с който установителният иск да се уважи изцяло. Претендират се 1 разноски.

Въззиваемото дружество оспорва жалбата като неоснователна с писмен отговор и счита, че първоинстанционното решение следва да се потвърди.

По делото в САС са допуснати и приети нови писмени доказателства при хипотезите на чл.

266, ал. 2 ГПК, а именно – съобщения за образувано изпълнително дело на ЧСИ Х. по ИД 1530/2022 г. с приложено копие на изпълнителен лист от 20.03.2013 г. по ч.гр.д 6341/2013 г. на СРС, уведомление за цесия до П. С. П., получено на 14.09.2022 г. и съдебно удостоверение от 10.06.2022 г. по ч.гр.д. 30534/2022 г. на СРС за подадено заявление от въззивницата, с което се отказва от наследството на П. С. П., вкл. и че направеният отказ от наследство е вписан в особената за това книга, водена от СРС.

След като се запозна с материалите по делото, САС в настоящия си състав установи следното:

Ищцата К. М. Б., конституирана по реда на чл.227 ГПК като наследник по закон на С. Г. Б., излага в исковата молба, че е авалист по запис на заповед, издаден на 18.03.2008 г., за сумата от 55 000 евро и срещу нея като длъжник и наследник на К. С. К. е образувано изп. дело № 20188440403228 по описа на ЧСИ Я. с рег. № ***, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 20.02.2013 г. по гр. д. №6341/2013 г. на СРС, 57-ми състав, за сумата от 55 000 евро, представляваща главница, както и лихви, такси и разноски, на основание издадения запис на заповед. Поддържа, че изпълнителните действия са насочени към несеквестируем имот в режим на СИО, за който няма данни да е ипотекиран в полза на взискателя по договора за кредит. Счита, че към датата на образуване на изпълнителното дело – 26.11.2018 г. вземането е погасено по давност с оглед чл.531, ал.1 и ал.2 ТЗ. Твърди, че записът на заповед е издаден като обезпечение по договор за кредит за сумата от 130 000 евро от 22.01.2005 г., на която дата е издаден и записът на заповед, който обезпечава вземането, а гражданското дело, по което е издаден изпълнителният лист е образувано въз основа на запис на заповед от 18.03.2008 г. за сумата от 55 000 евро, което няма нищо общо с договора за кредит.

Предвид изложеното предявява иск за установяване по отношение на ответника, че като наследник по закон на С. Г. Б., по изп.дело №20188440403228 по описа на ЧСИ Я. с рег. № *** не дължи на взискателя по него „ПИБ“ АД сумите по изпълнителния лист от 22.02.2013 г., а именно главница в размер на 55 000 евро по запис на заповед от 18.03.2008 г., ведно със законната лихва от 14.02.2013 г. до окончателното плащане и 3677,12 лева разноски и последващи такси, поради погасяване вземането по давност към датата на подаване на молбата за образуване на изп.дело-26.11.2018 г. Претендира разноски.

Ответникът „ПИБ“ АД в писмения си отговор оспорва иска. Твърди, че с Анекс № 3 от 18.03.2008 г. към Договор № 64 КР-АА-1143/22.12.2005 г. страните са се договорили за учредяване на договорна ипотека върху процесния имот. Подържа, че давността не е изтекла, тъй като падежът на записът на заповед е уговорен на предявяване, която дата е 25.01.2013 г. и от нея започвал да тече тригодишния срок по чл. 531, ал. 1 ТЗ, а 2 изпълнителното дело е образувано на 10.09.2013 г. Претендира разноски.

Предвид изявленията на страните пред въззивния съд, то безспорни се явяват следните факти и обстоятелства, а именно:

Фактите, установени и от първоинстанционния съд, по които страните не спорят са следните:

От гр. дело 6341/2013 г. на СРС, 57-ми състав се установява, че е образувано по заявление на ответника от 14.02.2013 г. за издаване на изп.лист по чл.417 ГПК въз основа на запис на заповед, издаден на 18.03.2008 г., за сумата от 55 000 евро от ЕТ “Колор-Пластик-К. К.“ и авалиран от ищцата, С. К. и Н. К. В ценната книга е отбелязано, че вземането е платимо на предявяване в срок до 25.01.2013 г. на „ПИБ“АД.

На гърба на документа се съдържа изявление от 30.11.2010 г. на К. С. К. за предявяване на записа на заповед на посочената дата. С нотариална покана, връчена на ищцата на 30.03.2011 г., е предявен записът на заповед. Представена е и разписка за връчване на нотариалната покана на ищцата лично на 26.03.2011 г. Връчени са нотариални покани, с които е предявен записът на заповед и на другите двама авалисти.

На 20.02.2013 г. е издадена заповед по чл.417 ГПК , с която са осъдени издателя на записа на заповед и авалистите да заплатят солидарно на „ПИБ“ АД сумата от 55 000 евро главница, ведно със законната лихва от 18.03.2008 г. до окончателното плащане и 3677,12 лева разноски и е издаден изп.лист.

От ИД №20137860401891 на ЧСИ М. М. се установява, че е образувано по молба на ответника от 10.09.2013 г. въз основа на горепосочения изпълнителен лист. С постановление от 12.09.2013 г. е наложена възбрана върху апартамент, собственост на С. Б., находящ се в гр. ***, ж.к. “***“, бл. ***, ет. *, ап. * за обезпечаване вземането по изпълнителното дело.

Насрочен опис и оценка на недвижимия имот на 29.10.2013 г., за което са изпратени покани на длъжниците за доброволно изпълнение, като са уведомени, че при неизпълнение ЧСИ ще пристъпи към опис и оценка на недвижимия имот на 29.10.2013 г. Липсват доказателства да е извършен насроченият на посочената дата опис.

С постановление от 18.12.2017 г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на К. К., представляващ апартамент №35, находящ се в гр. ***, ул.“***” и ½ ид.част от ап.56 в гр.***, ж.к. „***”, бл. **, ет. **.

С молба от 23.01.2018 г. е поискано прекратяване на изпълнителното дело от С. Б. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради неизвършване на изпълнителни действия в период повече от две години, по която липсва произнасяне. Установява се, че на 16.02.2018 г. е насрочен опис и оценка на недвижимия имот, представляващ ап. 4 в гр. ***, ж.к. “***“, бл.***, ет. *, след което е пренасрочен за 09.03.2018 г. поради нередовна процедура по призоваване.

Изпратени са запорни съобщения до различни банки, но във връзка с тях не са наложени 3 запори на сметки, като с писмо от „ПИБ“АД е уведомен ЧСИ, че сметките на главния длъжник ЕТ “Пластик – К. К.“ са блокирани и по тях липсва авоар.

От протокол за опис и оценка на недвижим имот от 09.03.2018 г. се установява, че е извършен опис на горепосочения апартамент. С молба от 22.03.2018 г. е поискано прехвърляне на ИД №1891/2013 г. на ЧСИ Я., като ЧСИ М. е разпоредил на същата дата да се прехвърли делото след заплащане на дължимите такси и с постановление от 26.11.2018 г. делото е прекратено. От съобщение на ЧСИ Я., приложено по делото, е видно, че по прехвърленото изпълнително дело от ЧСИ М. е образувано ИД №20188440403228 при ЧСИ Я..

От събраните по делото доказателства се установява и между страните не е спорно, че наследодателката на ищцата С. Г. Б. – К. Б. е авалист по издадения на 18.03.2008 г. запис на заповед. Съгласно чл. 485, ал.1 ТЗ поръчителят отговаря както лицето, за което е поръчителствал, поради което неоспореният запис на заповед е доказателство за съществуване на задължението на наследодателката на ищцата за плащане на сумата по него. Установява се, че наследодателката на ищцата е наследник по закон, заедно с брат си С. К. на К. К., издала записа на заповед като собственик на ЕТ “Колор-Пластик-К. К.“, поради което и на това основание е имала задължение по записа на заповед по отношение на наследствения си дял.

От съдържанието на записа на заповед се установява, че е платим на предявяване в срок до 25.01.2013 г., а от доказателствата се установява, че е предявен на главния длъжник на 30.11.2010 г., а на наследодателката на ищцата като авалист с нотариална покана, връчена на 26.03.2011 г.

Установява се, че въз основа на изпълнителния лист, издаден с оглед записа на заповед и по молба на ответната банка от 10.09.2013 г. е образувано ИД №20137860401891 на ЧСИ М..

Съгласно ППВС №3/1980 г. образуването на изпълнителното производство прекъсва давността по отношение на вземанията, предмет на същото, и по време на производството давност не тече.

С т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е изоставено предходното тълкуване с ППВС № 3/1980 г., според което докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането погасителна давност не тече, като постановлението е обявено за изгубило сила. Прието е, че в изпълнителното производство давността не се спира, а на основание чл.116, б.“в“ ЗЗД се прекъсва многократно с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност - чл.117, ал.1 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав на САС споделя виждането, изразено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, Четвърто ГО и Решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, Четвърто ГО, че отмяната на ППВС № 3/1980 г., прогласена с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, няма обратно действие и в този смисъл давността върху вземания - предмет на изпълнително дело, образувано преди 4

26.06.2015 г., не тече.

Ето защо, правилни и законосъобразни са изводите на решаващия състав на СГС в атакуваното решение, че в периода от образуване на ИД №20137860401891 на ЧСИ М. до 26.06.2015 г. не е текъл давностен срок, като от посочената дата е започнал да тече нов давностен срок. Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. В тази връзка следва да се вземат предвид указанията по прилагане на закона, дадени в т.10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), а именно: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Разпечатката съдържа 37 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8444ae2f-347d-478d-88c3-fd000cae21c1