Определение № 74 от 02.03.2022, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 74 гр. Велико Търново, 02.03.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

И.А ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20224000500034 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 274 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 435 ал. 2 от ГПК.

С Определение № 797/13.12.2021 год. на Окръжен съд – гр. Ловеч по в. гр. д. № 565/2021 год. е оставена без разглеждане като недопустима- поради просрочие, жалбата на И.. П. С. от гр. Ловеч против действията на ЧСИ И. Л. по изп. дело № 262/2021 год. и е прекратено производството по делото. Оставено е без уважение искането за спиране на изп. дело № 262/2021 год. по описа на ЧСИ И. Л..

Жалбоподателят И.. П. С. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт ДТ в размер на 25 лв.

Частна жалба срещу определението в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, е подадена от И.. П. С. чрез пълномощника адв. хр. д. ив.. Счита определението за незаконосъобразно.

Жалбоподателят е уведомен за действията на съдебния изпълнител със Съобщение изх.

№ 006042/28.09.2021 год., поради което жалбата против действията на ЧСИ е подадена в срок. Моли съда да отмени определението и вместо това да отмени налагането на запор върху трудовото възнаграждение над несеквестируемия доход и разпореждането относно разноските по изпълнителното дело.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и писмените доказателства по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 262/2021 год. по описа на ЧСИ И. Л. – с район на действие – ЛОС, е образувано по молба на „Еос Матрикс“ ЕООД за удовлетворяване вземанията на дружеството към Х. К. Х. и И.. П. С. по Изпълнителен лист от 11.03.2020 год., издаден от ЛРС по ч. гр. д. № 2272/2018 год., за сумите 1 301.87 лв.

1 непогасена главница по Договор за потребителски кредит от 02.03.2012 год., ведно със законната лихва от 15.11.2018 год. до окончателното изплащане.

До длъжника И.. П. С. е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 5434/25.08.2021 год., която е връчена чрез работодателя му Община Ловеч на 30.08.2021 год., видно от придружително писмо изх. № 5437/25.08.2021 год. В поканата е посочено, че подлежащите на доброволно изпълнение задължения на длъжника са в размер на 1 301.87 лв., ведно със законната лихва от 15.11.2018 год. до окончателното изплащане, както и разноски по изпълнителното дело в размер на 183.70 лв. такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. и други такси в размер на 168.84 лв.

В поканата за доброволно изпълнение е посочено, че се налага запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и върху банковите му сметки в „Юробанк България“ АД, както и че присъединен кредитор е държавата с вземане в размер на 105.72 лв.

Заедно с придружителното писмо изх. № 5437/25.08.2021 год. на работодателя Община Ловеч е връчено - също на 30.08.2021 год. - и запорно съобщение върху трудовото възнаграждение на длъжника.

На 07.09.2021 год. работодателят Община Ловеч е уведомил писмено съдебния изпълнител, че нетният доход на С. е в размер на 659.58 лв. и че има деца, които издържа. Направил искане да бъде определена дължимата месечна удръжка от възнаграждението.

Със съобщение изх. № 6042/28.09.2021 год., получено от Община Ловеч на 29.09.2021 год., съдебният изпълнител уведомил работодателя за размера на месечната удръжка от възнаграждението на длъжника С., а именно – 164.90 лв.

На 11.10.2021 год. длъжникът И.. П. С. подал чрез ЧСИ частна жалба срещу разпорежданията на съдебния изпълнител в съобщение изх. № 6042/28.09.2021 год. и в покана за доброволно изпълнение изх. № 5434/25.08.2021 год. относно действията на съдебния изпълнител по определяне на несеквестиуемата част от трудовото възнаграждение и размера на дължимите разноски по изпълнителното дело – поради прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя и поради недължимост на вземането на присъединен взискател, върху което са изчислени разноските.

За да остави без разглеждане подадената жалба, първоинстанционният съд е приел, че подадената на 11.10.2021 год. жалба е просрочена, тъй като дължимите разноски по изпълнителното дело са определени в призовката за доброволно изпълнение, получена на 30.08.2021 год., а на същата дата е наложен и запорът върху трудовото му възнаграждение.

2

Частната жалба против определението е подадена в срок, допустима е за разглеждане, а по съществото си е частично основателна:

Както е приел и окръжният съд, с подадената на 11.10.2021 год. жалба длъжникът И.. П. С. е обжалвал разноските по изпълнението и насочването на изпълнението върху имущество, което той счита за несеквестируемо, поради което жалбата следва да се квалифицира като такава по чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК и по чл. 435 ал. 2 т. 2 от ГПК.

По жалбата по чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК:

Жалбата в тази част е просрочена, съответно – обжалваното определение на ЛОС в частта, с която същата е оставена без разглеждане като недопустима, а производството по делото – прекратено, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Видно от изпратената и получена от длъжника покана за доброволно изпълнение, същата съдържа произнасяне на съдебния изпълнител относно дължимите разноски, които не са удостоверени в издадения изпълнителен лист, поради което това произнасяне може да бъде оспорено от длъжника по реда чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК (Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2015 г.

– т. 2). Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 30.08.2021 год., което означава, че двуседмичният срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК за обжалване на разноските е изтекъл на 13.09.2021 год. При това положение, подадената на 11.10.2021 год. жалба срещу разноските по изпълнението се явява просрочена и не следва да бъде разглеждана по същество.

По жалбата по чл. 435 ал. 2 т. 2 от ГПК:

Според изложеното в жалбата, длъжникът обжалва насочването на изпълнението върху получаваното от него трудово възнаграждение, като се позовава на несеквестируемост. Той обаче не твърди изцяло несеквестируемост на дохода, в който случай срокът за обжалване насочването на изпълнението върху вземането тече от връчване на съобщението за наложения запор, а само частична несеквестируемост на дохода, при което, срокът за обжалване насочването на изпълнението върху несеквестируемата част започва да тече от узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител и поради това отказва да плати на длъжника (Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г.

– т. 1).

След като длъжникът оспорва начина на определяне на секвестируемата, съответно – несеквестируемата част от трудовото му възнаграждение съобразно правилото на чл. 446 ал. 1 т. 1 от ГПК, т. е. обжалва насочването на изпълнението върху частично несеквестируемо вземане, срокът за обжалване започва да тече не от датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение, в която запорираното 3 вземане е изрично посочено (30.08.2021 год.), а от датата на узнаване, че работодателят му е платил на съдебния изпълнител по наложения запор. Въззивният съд приема, че датата на узнаване на това обстоятелство е 29.09.2021 год., когато в Община Ловеч е получено съобщение изх. № 6042/28.09.2021 год. от съдебния изпълнител за определяне на секвестируемата част от трудовото възнаграждение на длъжника, а именно 164.90 лв. Считано от тази дата, двуседмичният срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК изтича на 13.10.2021 год., което означава, че подадената на 11.10.2021 год. жалба е депозирана в срок, допустима е и следва да бъде разгледана по същество, като съдът се произнесе каква част от запорираното трудово възнаграждение е несеквестируема/секвестируема.

Първостепенният съд е достигнал до различен извод, поради което обжалваното определение в тази част се явява неправилен съдебен акт – постановен в нарушение на материалния закон. Същият следва да бъде отменен в тази част и делото върнато на същия състав на съда за произнасяне по същество по тази част от жалбата.

Предвид служебните правомощия на съда във връзка с държавните такси, събирани в съдебното производство, следва да се посочи, че по частната жалба срещу определението на ЛОС се дължи една ДТ в размер на 15 лв. съгласно чл. 19 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК (касае се за проста такса по чл. 73 ал. 2 от ГПК, по жалба на едно лице срещу един съдебен акт). С оглед на това, повторно внесената ДТ в размер на 15 лв. следва да бъде върната на жалбоподателя на осн. чл. 4б от ЗДТ.

Аналогични са разсъжденията и относно дължимата ДТ по жалбата срещу действията на съдебния изпълнител пред окръжния съд. По подадената от едно лице жалба против действия на съдебния изпълнител се дължи ДТ в размер на 25 лв. съгласно чл. 16 от Тарифата. Характерът на производството по чл. 435 от ГПК е различен – в него жалбоподателят защитава своя интерес като страна или трето лице в изпълнителното производство, твърдейки незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител, поради което, позоваването на чл. 72 от ГПК относно множеството защитавани интереси в исковите производства, е неудачно. В тази част обаче определението не се обжалва, поради което не може да бъде ревизирано от въззивната инстанция.

Водим от горното и на осн. чл. 278 от ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 797/13.12.2021 год. на Окръжен съд – гр. Ловеч по в. гр. д. № 565/2021 год. по описа на същия съд, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на И.. П. С. от гр. Ловеч против действията на ЧСИ И. Л. по изп.

4 дело № 262/2021 год. по насочване на изпълнението върху имущество, което счита за несеквестируемо, и е прекратено производството по делото.

Връща делото на същия състав на ЛОС за произнасяне по същество по тази част от жалба вх. № 010307/11.10.2021 год., подадена от И.. П. С..

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата обжалвана част.

ДА СЕ ВЪРНЕ на жалбоподателя И.. П. С. от гр. Ловеч недължимо внесената в полза на бюджета на съдебната власт (по см. на ВТАС) ДТ по частната жалба в размер на 15 лв. (петнадесет лева).

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5