Присъда № 24 от 15.07.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Мотиви към присъда № 24 от 15.07.2025г. по НОХД № 424/2025г. на Окръжен съд Велико Търново.

Великотърновският окръжен съд е сезиран с внесен от ОП – В. Търново, обвинителен акт срещу подсъдимия В. Г. (V. G.), роден на **********г., в Република Турция, с турско гражданство, личен идентификационен номер ***, притежаващ Паспорт № ***, живущ в Република Турция, с незавършено основно образование, женен, работи, неосъждан, за това, че на 05.05.2025г., на път II -55 (гр. Велико Търново - гр. Гурково), при км 21+, на територията на Община Велико Търново, при управление на моторно превозно средство товарна композиция, състояща се от влекач марка „***" с турски peг. № *** и полуремарке марка „***" с турски peг. № ***, в посока към гр. Гурково, нарушил правилата за движение: чл. 16, ал. 1, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДВП), като при движение по платно, с двупосочно движение, имащо две пътни ленти, навлязъл в пътната лента за насрещно движение, без да извършва изпреварване или заобикаляне, и чл. 20, ал. 1 от ЗДВП, като не контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал, в резултат на което предизвикал пътно-транспортно произшествие с движещия се в насрещната пътна лента в посока към гр. Велико Търново лек автомобил марка „***" с peг. № ***, управляван от Е. Т. Е. от гр. Пловдив, и по непредпазливост причинил смъртта на Е. Т. Е., като деецът В. Г. е избягал от местопроизшествието - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 5, б. „б", пр. 1, вр. ал. 1, б. „в", вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от Наказателния кодекс, вр. чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 от ЗДВП.

В хода на разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, по направено искане от адв. М. М. и от адв. С. К., действащи в качеството и на повереници на М. Р. (майка), Т. Е. Е. (баща) и на Д. И. Д. (лице живеещо на съпружески начала), трите пострадали лица – се конституираха като частни обвинители.

Производството по делото е разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК, като при условията на чл. 371,т. 2 от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, както е предявено в обвинителния акт и счита, че същото е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.

Предлага, на подсъдимия, да се наложи наказание, съобразено с хипотезите на чл. 373, ал. 2 от НПК, чл. 58 а, ал. 1, вр. с чл. 54, ал. 1 от НК, а именно такова, определено към средния размер за извършеното престъпление от свобода, спрямо което да бъде направена, законоопредЕ.та редукция, което наказание подсъдимия да изтърпи при първоначален „Строг“ режим, предвид липсата на основания за отлагане на неговото изтърпяване съобразно разпоредбата на чл.

66, ал. 1 от НК. По отношение на предвиденото комулативно наказание, по чл.

343 г от НК, предлага, подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС – за срок – по-дълъг с две години, от определения размер на наказанието 1 свързано с лишаване от свобода. Излага подробни съображения в подкрепа на направените и***. Предлага, на подсъдимия да бъдат възложени направите по делото разноски, както и съдът да се произнесе по отношение на приобщените по делото веществени доказателства.

Частните обвинители М. Р. (майка), Т. Е. Е. (баща) и на Д. И. Д., чрез упълномощения си повереник (адв. С. К.) заема становище, с което поддържа повдигнатото обвинение. Излагат се съображения, според които същото е доказано по безспорен и категоричен начин. По отношение на предлаганото от държавното обвинение по вид и размер наказание, приемат, че същото отговаря по степен на обществената опасност на деянието, дееца и неговия резултат, с оглед на което счита, че следва да бъде наложено наказание, свързано с лишаване от свобода, в размер определен към средния такъв предвиден в закона. По отношение на предвиденото комулативно наказание, свързано с лишаване от правоуправление на МПС, предлага, същото да бъде определено в размера, претендиран от държавното обвинение.

Адвокат М. М., в качеството си на повереник на частните обвинители М.

Р. (майка), Т. Е. Е. (баща) и на Д. И. Д. (лице живеещо на съпружески начала) заема становище, с което поддържа повдигнатото обвинение. Навежда доводи, според които същото е доказано по безспорен и категоричен начин. По отношение на предлаганото от държавното обвинение по вид и размер наказание, твърди, че същото отговаря по степен на обществената опасност на деянието, дееца и неговия резултат, с оглед на което счита, че следва да бъде наложено наказание, свързано с лишаване от свобода, в размер определен към средния такъв предвиден в закона. По отношение на предвиденото комулативно наказание свързано с лишаване от правоуправление на МПС, предлага същото да бъде определено в размера претендиран от държавното обвинение.

В производството пред ВТОС подсъдимият се представлява от адв. М. Н. и от адв. Е. Д. (упълномощени защитници). Адвокат Н. заема становище, с което не спори фактите по делото. Моли, с оглед на развилото се производство по реда на глава 27 от НК, предвид на направеното признание на вината за извършеното престъпление, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина и с оглед на инцидентния характер на извършените нарушения, да му бъде определено наказание, при приложението на разпоредбите на чл. 58а, ал. 1 от НК, към предвидения в закона минимален размер. Твърди наличието на смекчаващи вината обстоятелства, при липса на отегчаващи такива. Излага подробни съображения в тази насока. Навежда доводи, според които осъщественото от подсъдимия деяние представлява нарушение, единствено на разпоредбите на чл. 16, ал. 1 от ЗДВП, като счита, че липсва осъществено нарушение на правилата за движение, визирани в разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДВП.

Адв. Е.Д. заема становище, с което поддържа изразеното такова от адв.

Н.. Твърди, че са налице основания за определяне на наказания, на подсъдимия, към предвидените в закона минимални размери. Излага 2 съображения в тази насока.

В хода на съдебното следствие, подсъдимия дава ограничени обяснения, имащи характер на самопризнания. Признава се за виновен и изразява съжаление. Моли да му бъде определено наказание, към предвидения в закона минимален размер.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият В. Г. (V. G.) е турски гражданин. Роден е на **********г., в Република Турция. Притежава личен идентификационен номер *** и издаден паспорт № ***. Той е с незавършено основно образование, женен. Живее в гр.Д., кв. „Х.", ул. „А." 12/2, в Република Турция. Същият и според законодателството на Република Турция е правоспособен водач на МПС от категории В, Bl, BE, C, CI, C1E, СЕ, D, D1, DIE, DE, F, М. Притежава 2 бр. certificate of profressional competence с № *** и № ***. Работи като шофьор във фирма „***", в гр. Д., К.. Извършва международни товарни превози, във връзка с които многократно е преминавал транзитно през територията на Република България (регистрирани общо 25 преминавания на подсъдимия).

Няма санкционирани нарушения на правилата за движение по пътищата, на територията на Р.България. Не е осъждан.

Пострадалият Е. Т. Е., към момента на неговата смърт е бил на 27г.

Същият е адресно регистриран в гр. Пловдив, но живеел и работел в град София. Към този момент живеел на семейни начала с Д. И. Д., като това съвместно съжителство датирало от 2019г. Е. Е. бил правоспособен водач на МПС от категории В и М от 2016г. В личният му картон като водач, са отразени 7 санкционирани нарушения на правилата за движение по пътищата.

Притежавал лек автомобил „***" с peг. № ***, който управлявал ежедневно.

На 03.05.2025г. Е. Е. и Д. Д. отишли на гости, за почивните дни, при родителите на Е. в гр. Пловдив. Двамата си били взели отпуск на 05.05.2025 г.

/понеделник/, тъй като имали планове на 06.05.2025 г. -Гергьовден, официален празник и почивен ден в Р България, да празнуват - именния ден на свой приятел, във вилата му с. ***, обл. Ловеч. Уговорката им била да се срещнат с приятеля си в гр. Велико Търново на 05.05.2025г. следобед, да се разходят из града и след това заедно да тръгнат към с. ***. В изпълнение на замисленото, на 05.05.2025г., около 14ч., Е. Е. и Д. Д. тръгнали с автомобила „***", с peг. № ***, от гр. Пловдив към гр. Велико Търново. Е. Е. шофирал, а Д. Д. била на предната дясна седалка. И двамата били с поставени обезопасителни колани.

Пътят им минавал покрай гр. Стара Загора, гр. Гурково и след това по път II 55, през прохода Хаинбоаз /Проход на Републиката/. По време на движението им през прохода времето било облачно, валял дъжд и пътната настилка била мокра.

От друга страна, В. Г., се отправил на път, с товарна композиция, състояща се от влекач „***" с турски peг. № *** и полуремарке „***" с турски peг. № ***, от Федерална Република Германия към Република Турция.

3

Превозвал промишлена суровина - пластмасов гранулат с общо тегло 21 200 кг. Товарът бил равномерно разпределен в полуремаркето и добре укрепен. На 04.05.2025г., вечерта, влязъл в Р България. Движението му през територията на страната било отразено от стационарни камери на БГ ТОЛ, разположени на контролни точки Жеглица, Срацимирово, Монтана, Борован, Долни Дъбник, Горна Студена, Полски Тръмбеш, Поликраище, Самоводене, Дебелец, Килифарево. В периода от 15:41 ч. до 16:02 ч., на 05.05.2025г., спрял за почивка (според обясненията му около гр. Килифарево). В 16:02ч., отново, потеглил по път II 55, като продължил движението си, в посока Велико Търново - Гурково. Около 16:08ч., преминал покрай с. Въглевци.

Преминаването му било заснето от камера за видеонаблюдение на кметство с.

Въглевци (записите от която са приобщени като доказателства по досъдебното производство).

Около 16:10ч,. пострадалият Е. Е. с управлявания от него лек автомобил, излязъл от с. Вонеща вода и продължил движението си по път II 55, в полагащата му се пътна лента, в посока към гр. Велико Търново. Движел се по прав пътен участък, между два завоя (десен и ляв), като му предстояло да навлезе в ляв, за него, завой. В този участък, разстоянието на взаимна видимост било не по-малко от 120 м, определено между двата обратни завоя.

Платното за движение било, с ново асфалтово покритие, от среднозърнест асфалт, без видими недостатъци. Асфалтовата настилка била мокра поради ръмеж на дъжд. Общата широчина на платното за движение била от 7,5 м и се състояло от две пътни ленти, по една за всяка посока, с широчина по 3,75 м, разделени от единична непрекъсната линия M l.

По същото време, по пътната лента за насрещно движение, в посока към гр. Гурково се движела управляваната от подсъдимия В. Г. товарна композиция, състояща се от влекач „***" с peг. № *** и полуремарке „***" с peг. № ***.

В този участък от пътя и в двете посоки имало въведена забрана за изпреварване на пътни превозни средства с пътни знаци В 24, както и ограничение на скоростта на движение до 60 км/ч, също установена с пътни знаци В 26. По време на движението им по правия пътен участък в полагащата им се пътна лента преди левия за тях завой Д. Д. видяла товарен автомобил с бяла кабина /влекачът „***" с peг. № ***/, който в района на завоя /десен за него/, при самото излизане от завоя, се движел, като бил навлязъл в пътната лента за насрещно движение, полагаща се за движение на автомобила, в който пътували с пострадалия Е. Е., като свидетелката възприела, че т.а се е движел с висока скорост. Д. много се изплашила и осъзнавайки, че предстои удар с товарния автомобил, поставила двете си ръце пред лицето и на главата си и се навела надолу, опитвайки се да се предпази.

Подсъдимият предприел действия със средствата за управление на т.а, при което същият да се върне в полагащата му се пътна лента, но задната част на полуремаркето не успяла да напусне пътната лента за насрещно движение, преди траекторията й на движение да се пресече с траекторията на движение 4 на лекия автомобил „***" с peг. № ***.