Решение № 317 от 16.12.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. ХАСКОВО, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА в присъствието на прокурора В. Р. Р. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА Частно наказателно дело № 20255600201030 по описа за 2025 година Производство по чл. 32, вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по постъпило в ОС – Хасково Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изпратено от Окръжен съд –Хага , Кралство Нидерландия. В удостоверението е формулирано искане за признаване и изпълнение на финансова санкция, наложена в същата държава спрямо пребиваващ в страната български гражданин. Съгласно същото удостоверение засегнатият е с имена И. Ц. И. и адрес – с.*** ,ул.“***“ *** общ.*** , България. Посоченият размер на санкцията е 300 евро. Преди насрочване на делото е извършена служебна справка в НБД „Население“, която установява, че точните имена на засегнатия съвпадат с посоченото в удостоверението, а именно И. Ц. И. –с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с.*** ,ул.“***“ *** общ.***.

В съдебно заседание прокурорът намира искането за основателно.

Засегнатото лице редовно призовано ,не се явява и не взема становище по искането.

Назначеният служебен защитник адв.Д. П. намира искането за основателно и като такова пледира да бъде уважено.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

По делото е приложено удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 1

2005/214/ПВР на Съвета, от което се установява, че по силата на решение на съдебен орган –Окръжен съд-Хага в Кралство Нидерландия на засегнатия И.

Ц. И. е наложена финансова санкция – глоба в размер на 300 евро. Според посоченото в удостоверението, решението, с което финансовата санкция е наложена, е постановено на 12.03.2024 г. и е влязло в сила на 07.03.2025 г. В същото удостоверение е описано деянието, за което засегнатия е бил санкциониран за това, че на 04.04.2021 г. в 10:10 часа, с място на извършване на нарушението – Хага , като водач на моторно превозно средство го управлявал с твърде високо съдържание на алкохол в дъха,а именно:445ug/ l – административно нарушение по чл. 8 (3)(а) от Закон за движение по пътищата 1994.

Изложеното налага следните изводи:

Издаденото въз основа на постановеното решение Удостоверение по чл.

4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета изхожда от компетентния орган на изпращащата държава, като то отговоря на одобрения образец и съдържа всички реквизити, предпоставящи разглеждането му по същество.

Наложената финансова санкция, чието признаване се иска, намира своето правно основание в чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС и представлява глоба за допуснато нарушение на пътните правила на територията на издаващата държава. Описаното нарушение е включено в номенклатурата по чл. 30, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС на деянията, за които не се изисква двойна наказуемост, макар такава в случая да е налице, тъй като описаното в удостоверението поведение е наказуемо и съгласно закона на Република България – чл. 174 ал.1 ЗДвП. На следващо място, според представеното удостоверение, посоченото деяние е извършено на територията на издаващата държава. Отразено е още, че решението на наказващия орган, чието изпълнение се иска, е влязло в сила на 07.03.2025 г., като по информация на издаващия орган в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и такова решение не е изпълнявано в Република България или в трета държава, различна от издаващата или изпълняващата. Посочено е още, че производството против санкционираното лице не е било писмено, като с оглед отбелязването,решението му е било връчено лично и то е било уведомено за правото да обжалва решението, включително срока за това.

Посочено е още в удостоверението, че издаващата държава допуска налагане на алтернативна санкция при евентуална невъзможност за пълно или частично изпълнение на решението от изпълняващата държава,а именно :лишаване от свобода с максимален срок 6 дни . Декларирано е от издателя, че плащания по наложената финансова санкция не са постъпили. С оглед на това, в случая са спазени формалните изисквания на закона за признаване на наложените в издаващата държава финансови санкции, а именно: решението и удостоверението са издадени от орган на държава членка на ЕС; последното отговоря на формалните изисквания в Приложение № 2 към Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета и не са налице условията на чл. 35 от националния ни закон, при които може да се откаже изпълнение. На следващо място, изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство. Не е налице имунитет или привилегия по българското 2 законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо.

Решението е постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство носи отговорност и подлежи на наказание за деянията, описани в решението. Не са налице и други основания от изброените в т. 5 - 11 от чл. 35 на ЗПИИАКОРНФС, които да налагат отказ за признаване на решението. Деянието е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на български съдебни или административни органи, което да поставя въпроса за редуциране на наложеното наказание до предвидения според българското законодателство размер. Според удостоверението не е налице пълно или частично плащане на наложената санкция – глоба. Ето защо решението подлежи на изпълнение, като от служебно направената справка за официалния курс на БНБ левовата равностойност 300 евро възлиза на 586.75 лева.

Поради изложеното, следва решението да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение.

Воден от горното и на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение №96/100895-21 от 12.03.2024 г. на Окръжен съдХага ,Кралство Нидерландия, влязло в сила на 07.03.2025 г., с което на И. Ц.

И., ЕГН - **********, с адрес : с.*** , ул.“***“ *** общ.*** е наложена финансова санкция - глоба в размер на 300 евро, с левова равностойност по курса на Българската народна банка от 586.75 лева за нарушение по чл. 8 (3) (а) от Закон за движение по пътищата 1994 .

Препис от решението, прието за изпълнение, ведно с препис от настоящото решение, да се изпрати на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.

ДА СЕ УВЕДОМИ компетентният орган на издаващата държава, като копие от Уведомлението се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 7дневен срок от днес.

Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________ 3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. ХАСКОВО, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА в присъствието на прокурора В. Р. Р. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА Частно наказателно дело № 20255600201030 по описа за 2025 година Производство по чл. 32, вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по постъпило в ОС – Хасково Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изпратено от Окръжен съд –Хага , Кралство Нидерландия. В удостоверението е формулирано искане за признаване и изпълнение на финансова санкция, наложена в същата държава спрямо пребиваващ в страната български гражданин. Съгласно същото удостоверение засегнатият е с имена И. Ц. И. и адрес – с.*** ,ул.“***“ *** общ.*** , България. Посоченият размер на санкцията е 300 евро. Преди насрочване на делото е извършена служебна справка в НБД „Население“, която установява, че точните имена на засегнатия съвпадат с посоченото в удостоверението, а именно И. Ц. И. –с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с.*** ,ул.“***“ *** общ.***.

В съдебно заседание прокурорът намира искането за основателно.

Засегнатото лице редовно призовано ,не се явява и не взема становище по искането.

Назначеният служебен защитник адв.Д. П. намира искането за основателно и като такова пледира да бъде уважено.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

По делото е приложено удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 1

2005/214/ПВР на Съвета, от което се установява, че по силата на решение на съдебен орган –Окръжен съд-Хага в Кралство Нидерландия на засегнатия И.

Ц. И. е наложена финансова санкция – глоба в размер на 300 евро. Според посоченото в удостоверението, решението, с което финансовата санкция е наложена, е постановено на 12.03.2024 г. и е влязло в сила на 07.03.2025 г. В същото удостоверение е описано деянието, за което засегнатия е бил санкциониран за това, че на 04.04.2021 г. в 10:10 часа, с място на извършване на нарушението – Хага , като водач на моторно превозно средство го управлявал с твърде високо съдържание на алкохол в дъха,а именно:445ug/ l – административно нарушение по чл. 8 (3)(а) от Закон за движение по пътищата 1994.

Изложеното налага следните изводи:

Издаденото въз основа на постановеното решение Удостоверение по чл.

4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета изхожда от компетентния орган на изпращащата държава, като то отговоря на одобрения образец и съдържа всички реквизити, предпоставящи разглеждането му по същество.

Наложената финансова санкция, чието признаване се иска, намира своето правно основание в чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС и представлява глоба за допуснато нарушение на пътните правила на територията на издаващата държава. Описаното нарушение е включено в номенклатурата по чл. 30, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС на деянията, за които не се изисква двойна наказуемост, макар такава в случая да е налице, тъй като описаното в удостоверението поведение е наказуемо и съгласно закона на Република България – чл. 174 ал.1 ЗДвП. На следващо място, според представеното удостоверение, посоченото деяние е извършено на територията на издаващата държава. Отразено е още, че решението на наказващия орган, чието изпълнение се иска, е влязло в сила на 07.03.2025 г., като по информация на издаващия орган в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и такова решение не е изпълнявано в Република България или в трета държава, различна от издаващата или изпълняващата. Посочено е още, че производството против санкционираното лице не е било писмено, като с оглед отбелязването,решението му е било връчено лично и то е било уведомено за правото да обжалва решението, включително срока за това.

Посочено е още в удостоверението, че издаващата държава допуска налагане на алтернативна санкция при евентуална невъзможност за пълно или частично изпълнение на решението от изпълняващата държава,а именно :лишаване от свобода с максимален срок 6 дни . Декларирано е от издателя, че плащания по наложената финансова санкция не са постъпили. С оглед на това, в случая са спазени формалните изисквания на закона за признаване на наложените в издаващата държава финансови санкции, а именно: решението и удостоверението са издадени от орган на държава членка на ЕС; последното отговоря на формалните изисквания в Приложение № 2 към Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета и не са налице условията на чл. 35 от националния ни закон, при които може да се откаже изпълнение. На следващо място, изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство. Не е налице имунитет или привилегия по българското 2 законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо.