Определение № 26875 от 24.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26875 гр. София, 24.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20251110156212 по описа за 2025 година намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл.

140, ал. 3 ГПК:

Ищецът „М. И.“ ЕООД е предявил в условията на солидарна отговорност срещу ответника ЧСИ Н. М. иск с правна квалификация чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и срещу ответника Министерство на вътрешните работи иск с правна квалификация чл. 49, вр. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждането им да заплатят на ищеца сумата в размер на 5490, 89 евро /в левова равностойност от 10 739, 24 лв./, представляваща незаконосъобразно събрана от него сума по изп. д. № ............... г. по описа на първия ответник в качеството му на ЧСИ, с длъжник „М. Г.“ ЕООД, която е постъпила по сметката на втория ответник МВР, в качеството му на взискател по изпълнителното дело, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2025 г., до окончателното плащане на задължението.

Ищецът твърди, че по силата на Решение № 4888/19.04.2016 г. по гр. д. № 58463/2015 г. на СРС, 125 състав, „М. Г.“ ЕООД било осъдено да заплати на ответника Министерство на вътрешните работи сумата в размер на 4965,25 лева на основание чл. 59 ЗЗД за лишаване от ползване на част от публичен имот – стадион „.............., както и сумата в размер на 540,35 лева – лихва за забав за периода от 06.07.2014 г. до 31.07.2015 г. и 964,97 лева – разноски по делото. Постановеното първоинстанционно решение било потвърдено с Решение от 23.12.2016 г. по в. гр. д. № 9029/2016 г. на СГС, което не е било допуснато до касационно обжалване от ВКС, поради което и на 24.01.2018 г. е влязло в законна сила. С оглед на това изпълнително основание ответникът МВР поискал издаване на изпълнителен лист срещу „М. Г.“ ЕООД, поради което на 18.05.2020 г. това било сторено, но не срещу надлежния длъжник, а срещу ищеца - „М. И.“ ЕООД, поради погрешно посочване на неговото ЕИК в изпълнителния лист. Излага, че въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп. д. № ............... г. с взискател Министерство на вътрешните работи и длъжник - ищеца, вместо „М. Г.“ ЕООД. След като ответникът ЧСИ Н. М. отправил покана до ищеца за доброволно изпълнение на задълженията по изпълнителния лист, на ищеца бил наложен запор върху банковите сметки от „И. А. Б.“ АД. Твърди, че на 15.02.201 г. чрез преводно нареждане № ............. ответникът ЧСИ Н. М. му удържал процесната сума по издадения изпълнителен лист, въпреки, че в същия ищецът бил погрешно посочен поради сгрешено ЕИК на надлежния длъжник „М. Г.“ ЕООД. Ищецът уточнява, че срещу него и „М. Г.“ ЕООД са водени две паралелни дела, по отношение на които бил поставен въпроса пред ВКС относно това дали двете дружества представляват един и същ правен субект. Касационната инстанция приела, че между двете дела липсва обективен и субективен идентитет поради 1 разликата в ЕИК-то, фирмата и седалището на двете дружества, което от своя страна изключвало тъждеството в страните. Ищецът посочва, че ответникът ЧСИ Н. М. незаконосъобразно е изпълнил служебните си задължения, като е насочил принудително изпълнение срещу лице, което не е длъжник, без да провери идентичността на дружеството и без да съобрази съдържанието на влязлото в сила решение по гр. д. № 58463/2015 г. на СРС. Поради това намира, че тези действия на този ответник са в противоречие с чл. 18 ЗЧСИ, чл. 429 ГПК и с принципа на законосъобразност при принудително изпълнение. По отношение на втория ответник намира, че въпреки знанието от негова страна на обстоятелството, че двете дружества са различен правен субект, то е предприел действия по принудително изпълнение срещу ищеца, което е довело до неоснователно получаване на процесната сума от него. С тези доводи моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Министерство на вътрешните работи, с който оспорва иска като неоснователен. Сочи, че по време на производството, което се е развило пред СРС, и по което е издаден процесния изпълнителен лист, не е наведено възражение срещу неправилно посочване на ЕИК, като както отговорът на подадената от МВР искова молба, така и всички процесуални действия по делото били от името на „М.“ ЕООД с ЕИК............ На следващо място, срещу това решение била подадена въззивна жалба отново от това дружество с това ЕИК, без да е релевирано възражение за грешка в кода. Намира, че е налице основание да получи и да задържи получената от другия ответник ЧСИ Н. М. сума по издадения изпълнителен лист.

Намира, че двете дела, които са водени срещу „М. И.“ ЕООД и „М. Г.“ ЕООД са с един и същи период и поради това претендираните суми за обезщетение и лихви са еднакви.

Твърди, че „М. И.“ ЕООД и „М. Г.“ ЕООД са свързани лица по смисъла на пар. 1, т. 3, б. „д“ от ДОПК, с един и същ собственик на капитала, управител, седалище и адрес за кореспонденция. Навежда, че не е налице незаконосъобразно получени от него суми, тъй като по време на принудителното изпълнение ищецът не навежда възражения срещу действията на другия ответник ЧСИ Н. М.. Намира, че с плащането ищецът е приел, че плаща един свой дълг, доколкото двете дружества са свързани. Посочва, че част от сумата е преведена по негова сметка, въз основа на влязло в сила решение, поради което е налице годно правно основание. Уточнява, че по същността си извършеното плащане е компенсационно, тъй като касае обезщетение за ползване на държавен имот, управляван от съответното ведомство по реда на Закона за държавната собственост. Моли за отхвърляне на иска. Прави искане за привличане на трето лице – помагач „М. Г.“ ЕООД, като предявява обратен иск срещу него на основание чл. 59 ЗЗД за сумата в размер на 9723,12 лева, с която това лице се е обогатило. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника ЧСИ Н.

М., с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва иска като погасен по давност. Твърди, че по време на принудителното изпълнение не са правени възражения за липса на идентичност между длъжника и лицето, срещу което е образувано делото, поради което било налице знание у ищеца, че изпълнява дълг на трето лице. С оглед на това намира, че принудителното изпълнение е образувано законосъобразно от него, в качеството му на съдебен изпълнител, като не следвало да му се вмени вина относно погрешното изписване на ЕИК, сторено от съда с издаване на изпълнителния лист. На основание чл. 219, ал. 1 ГПК иска привличане на трето лице – помагач ЗД „ЕВРОИНС“ АД. Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.

По доказателствената тежест

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ е да докаже извършено от ответника незаконосъобразно действие/бездействие, в конкретния случай – незаконосъобразно налагане на запор и събиране посредством него на суми в посочения в исковата молба размер, която не е следвало да бъде плащана от длъжника, понесените от ищеца вреди и техния размер, както и причинната връзка между вредите и 2 незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител.

Съгласно чл. 49 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото следните обстоятелства: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи – 1. деяние (действие или бездействие); 2. противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3. вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения); 4. причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди, вкл. размера на същите; 5. вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 3) виновното лице да е причинило вредите при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действие/бездействие, което пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.

При установяване на тези предпоставки, в тежест на ответниците е да оборят презумпцията за вина.

Ответникът Министерството на вътрешните работи е направил искане на основание чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на трето лице – помагач на негова страна – „М. Г.“ ЕООД, като е предявило срещу това лице и обратен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Другият ответник ЧСИ Н. М. също е направил искане на „М. Г.“ ЕООД като трето лицепомагач на страната на ответниците. Съдът намира, че липсва правен интерес за ответниците от привличането на това лице в производството. Привличането на трето лице-помагач е средство за защита на привличащата страна, която се стреми да обвърже това трето за спора лице с установителното действие на мотивите на постановения срещу тази страна съдебен акт. Необходимата предпоставка за привличането на трето лице-помагач е наличието на правен интерес. Такъв съществува, когато вътрешните отношения между привличащата страна и третото лице са в такава връзка, при която същите пряко зависят от правоотношението, предмет на делото, а съдебното решение може да се отрази на правното положение на третото лице. В конкретния случай не се установява правен интерес за ответниците от привличането на „М. Г.“ ЕООД като трето лице-помагач, доколкото при евентуално уважаване на предявените срещу тях искове, за последните не биха възникнали права, въз основа на които те биха могла да насочат претенции спрямо това трето лице. Ето защо, искането на двамата ответници за привличане на „М. Г.“ ЕООД като трето лицепомагач на тяхна страна и искането на Министерство на вътрешните работи за приемане за съвместно разглеждане на предявен срещу него обратен иск по чл. 59 ЗЗД следва да бъдат оставени без уважение.

Ответникът ЧСИ Н. М. е поискал на основание чл. 219, ал. 1 ГПК привличане на трето лице – помагач ЗД „Евроинс“ АД на негова страна. Следва да бъдат дадени указания на ответника ЧСИ Н. М. да посочи правния си интерес за конституиране на ЗД „Евроинс“ АД, след което съдът ще се произнесе по това доказателствено искане.

По доказателствата:

Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговорите на исковата молба писмени доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване предмета на спора.

Ищецът е поискал да се изиска от СРС гр.д. № 58463/2015 г. на СРС, 125 състав, и гр.д. № 58465/2015 г. на СРС, 48 състав, което искане следва да бъде уважено.

Следва да бъде указано на ответника ЧСИ Н. М. на основание чл. 190 ГПК да представи заверен препис от изп. д. № 20218410400142.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът 3

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.10.2026 г. от 14.00 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговорите на исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на ответника ЧСИ Н. М. на основание чл. 190 ГПК най-късно в първото открито съдебно заседание да представи заверен препис от изп. д. № 20218410400142, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че непредставянето на изискания препис ще бъде преценявано по реда на чл. 161 ГПК.

УКАЗВА на ответника ЧСИ Н. М. в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба с преписи за останалите страни да обуслови правен интерес от искането си за конституиране на трето лице – помагач - ЗД „Евроинс“ АД, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията в срок съдът ще остави без уважение искането за привличане на трето лице-помагач.