Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20711 от 14.12.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 30040/2023
Вид
Решение № 20711
Подписан
14.12.2023
Състав
ДИМИТЪР КУРТЕВ ДЕМИРЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 20711 гр. София, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20231110130040 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Я. С. С. срещу ******** с която е предявен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл.21, ал.1 от ЗПК и чл. 33, ал. 1 от ЗПК за прогласяване нищожността на чл. 11 от анекс № 437784/26.10.2021г. към договор за кредит № 429598/26.10.2021 г. поради противоречие със закона, под евентуалност - чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че на 26.10.2021г. между страните е сключен анекс №437784 към договор за кредит № 429598 и приложение № 5 към анекс №437784 към договор за кредит № 429598, по силата на който ищецът получил сумата от 1500 лева, като бил определен размер на договорна лихва за периода на договора от 102.48 лева.

Поддържа, че съобразно договорната клауза на чл.7 от анекс №437784 към договора за кредит № 429598 е имал задължение да обезпечи изпълнението по договора с банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица, като съобразно чл. 11 от анекс №437784 към договор за кредит № 429598, в случай на неизпълнение на посоченото задължение съгласно сроковете и условията на чл. 7 от анекса или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, следвало да заплати неустойка за всеки период, за който не е предоставила обезпечение, в размер, определен съгласно приложение № 1 към договора и погасителен план. Твърди, че ответникът начислил неустойка в размер на сумата от 462.36 лв., в размер на около 5.06лв. на ден, поради неизпълнение от ищеца на поетото договорно задължение за осигуряване на обезпечение по кредита съгласно посочените клаузи, като сумата била платима на погасителни вноски. Поддържа, че чл. 11 от анекс №437784 към договора за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави, тъй като начисленият размер на неустойка съставлява около 1/3 от отпуснатият кредит в размер на 1500лв., с което се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации на страните и размерът на неустойката не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост. Поддържа, че договорната клауза е нищожна и на основание чл.21, ал.1 1 от ЗПК, доколкото има за цел заобикаляне изискванията на закона. Релевира и довод, че с уговорката за неустойка не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, а допълнително оскъпяване на договора и допълнително възнаграждение за заемодателя, така и уговореният размер излиза извън присъщите функции на неустойката и цели единствено неоснователно обогатяване, като по този начин се заобикаля и изискването на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Поддържа, че в анекса е посочен по- нисък от действителния ГПР, което навежда да е с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, така и съставлява заблуждаваща потребителя търговска практика. Навежда и довод, че неустойката не е включена като разход в ГПР, като заплащането на сумата по договора за неустойка следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за кредит. Моли исковете да бъдат уважени.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника *********. Релевира се възражение за недопустимост на производството. Ответникът признава, че между страните е сключен договор за кредит № 429598 от 23.08.2021г., по който на ищеца е предоставена в заем сума в размер на 1500 лв. По същество оспорва клаузата по чл. 11 от анекс № 437784 към договор за кредит № 429598/26.10.2021 г. да е нищожна на посочените основания. Твърди, че договорът е сключен от разстояние след направена от ищеца регистрация на сайта на ответника, попълване на въпросник, запознаване и изразяване на съгласие с общите условия, както и след потвърждаване на съгласието за сключване на договора по имейл. Твърди, че е предал отпуснатата сума на ищеца в брой чрез електронна система за разплащания на *******, както и че му е предоставена преддоговорна информация и е запознат с параметрите по договора.

Поддържа, че начислената неустойка представлява обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение по договора, като същата е дължима само за период на неосигурено обезпечение по договора и цели последващо обезпечаване на кредита, а размерът й е съразмерен с обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката. Твърди, че неустойката е уговаряна индивидуално за ищеца, поради което клаузата не е неравноправна, като не бил надхвърлен и максималният размер на допустимия ГПР, поради което в него не се включвали неустоечните вземания в случай на неизпълнение. Моли за отхвърляне на исковете.

В срока по чл.131 ГПК ответникът предявява насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1002.48 лв., представляваща незаплатена главница по процесния анекс № 437784 към договор за кредит № 429598/26.10.2021 г., ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на насрещния иск в съда-28.07.2023г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 162.19 лв. – незаплатена лихва за забава за периода от 27.01.2022г. до 28.07.2023 г.

В насрещната искова молба твърди, че между *********, в качеството на кредитодател, и Я. С. С., в качеството на кредитополучател, е сключен договор за кредит № 429598 от 23.08.2021г., по който ищецът предоставил на ответника по насрещните искове заем, както и на 26.10.2021 г. между страните е сключен анекс № 437784 към договор за потребителски кредит № 429598, по силата на който частично е рефинансирано задължението на кредитополучателя по договора за кредит. По сключения между страните анекс № 437784 към договор за кредит № 429598 кредитополучателят е получил заем в размер на 1500ля., като се е задължил да върне сумата на три 30-дневни вноски в срока за погасяване на кредита - от 27.10.2021 г. до 2

26.01.2022 г. и при условията, договорени между страните. В изпълнение на задължението по договора за кредит кредитодателят е предоставил сумата по кредита чрез системата на *******. След изтичане на датата на падежа на последната погасителна вноска - 26.01.2022 г., кредитополучателят е бил в забава за непогасената главница по кредита. Поддържа, че непогасени са задължения за главница в размер на от 1002.48 лв., както и сумата от 162.19 лв. – лихва за забава за периода от 27.01.2022г. до 28.07.2023 г. При изложените твърдения претендира незаплатените задължения по договора, ведно със законната лихва върху главното вземане от предявяване на насрещната искова молба до окончателното плащане.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба.

Ответникът поддържа, че е налице недействителност на целия договор за кредит и анекса към него, като излага, че не отговоря на изискванията ЗПК. Поддържа, че договорът бил нищожен на основание чл.22 ЗПК, вр.чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД- поради противоречие с императивни правни норми- чл.11, ал.1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Релевира довод, че било нарушено изискването на разпоредбата на 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от изискуемото договорно съдържание, доколкото липсвало посочване на ГПР- относно включените в същия компоненти и как се формира посоченият в договора ГПР, така и в определеният ГПР не са включени всички разходи по кредита и неустойката за непредоставяне на обезпечение, а с прибавяне на същата ще бъде нарушено императивното изискване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Посоченият размер на ГПР не отговарял на действително прилаганият, с което е налице заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави.

Моли съда да отхвърли предявените насрещни искове.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорно между страните, че между страните е сключен договор за кредит № 429598 от 23.08.2021г. и анекс № 437784 от 26.10.2021 г. със соченото от страните съдържание, по силата на който ********* е отпуснало заем в размер на 1500лв., както и че сумата е усвоена от ответника Я. С. С.; че на основание чл. 11 от анекс № 437784 от 26.10.2021 г. е начислена неустойка в размер на сумата от 462.36 лв.

Приет по делото е договор за потребителски кредит № 429598/23.08.2021г.

(изменен и допълнен с Анекс № 1/26.10.2021г.), съгласно който е предоставен кредит в размер на 1500лв. главница, срок на договора е 26.01.2022г., като същият се погасява на три падежни вноски, във всяка от които е включена неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение (общо в размер на 462.36лв.), а общият размер на главницата е 1500лв., лихвата 102.48лв., при фиксиран лихвен процент в размер на 40.54%, ГПР 49.00%, или общо 2064.84лв. В чл.5 е уговорено задължение на кредитополучателя в края на следващия ден от предоставяне на сумата да учреди обезпечение (поръчителство на две физически лица или банкова гаранция). Съгласно чл.5,3 - в случай, че обезпечи кредита чрез поръчители – следва да са поне двама, които да отговарял солидарно, като по своя преценка с оглед кредитоспособността кредитодателят можел да изиска да осигури повече от двама поръчители, които трябвало да бъдат физически лица, всеки да отговаря на условия: да има нетен размер на осигурителния доход в размер на 1500лв., да бъдат лица над 20г. възраст, да работят на безсрочен трудов договор, да не са кредитополучател или поръчители по друг 3 договор за кредит, да нямат неплатено осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако имат – в ЦКР към БНБ една година назад да са със статус не по-лош от „дни просрочие 0-30“, като кредитодателят не бил длъжен и по своя преценка можел да откаже да приеме предложените от кредитополучателя поръчители. Съгласно чл.5.4. кредитополучателят бил длъжен да предостави на кредитодателя пълни и верни данни относно самоличността на поръчителите, вкл. поръчителите следвало да предоставят информация за себе си, като кредитодателят не бил длъжен и по своя преценка можел да откаже да приеме предложените от кредитополучателя поръчители. Съгласно чл.5.5 – ако кредитополучателят обезпечил кредита с банкова гаранция – бил длъжен до края на следващия ден от предоставяне на сумата да предостави оригиналът на удостоверението за банкова гаранция и копие на договора, сключен със съответната банка, като банковата гаранция трябвало да бъде безусловна и да покрива размера н всички суми. Съгласно чл.5.6 – при неосигуряване в срок на обезпечение – кредитополучателят дължал неустойка, размерът на която бил индивидуално определен за всеки кредитополучател съгласно погасителния план. В чл.7 до чл.11 от Анекс № 1/26.10.2021г. – са уредени аналогични разпоредби на неустойка по чл.5 от Договора за кредит.

********* в молба вх.№ 341957/29.11.2023г. признава, че Я. С. е заплатил суми по процесния анекс в размер на 600лв., което съдът приема за признание на факт по чл.175 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявен е главен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл.21, ал.1 от ЗПК и чл. 33, ал. 1 от ЗПК, под евентуалност чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и насрещни осъдителни искове с правно основание чл.

240, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл.21, ал.1 от ЗПК и чл. 33, ал. 1 от ЗПК и евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за кредит № 429598 от 23.08.2021г. и анекс № 437784 от 26.10.2021 г., вкл. и на оспорената неустоечна клауза (безспорно), което противоречи на императивна законова разпоредба или на добрите нрави, а в тежест на ответника е да установи, че сочената като неравноправна клауза е била индивидуално уговорена между страните, както и че договорът и анексът към него съдържат всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговарят на императивните правни норми.