Решение № 44 от 31.01.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. София, 31.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Спас Иванчев

Членове:

Валя Рушанова

Деница Вълкова при участието на секретаря Марияна Кр. П. в присъствието на прокурора Тома Г. Комов като разгледа докладваното от Спас Иванчев Касационно наказателно дело от общ характер № 20228002200784 по описа за 2022 година Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадена касационна жалба от защитник на подсъдимия М. С. Р. срещу потвърдително решение № 121/27.07.2022г. по ВНОХД № 233/2022г. на Пловдивски апелативен съд, 3- ти наказателен състав.

С атакуваното въззивно решение е потвърдена изцяло осъдителната присъда № 14/01.03.2022г. по НОХД № 1445/2021г. на Пловдивски окръжен съд, с която за деяние по чл.116, ал.1, т.6, пр.2-ро, чл.115 от НК по реда на чл.54 от НК подсъдимият М. Р. е осъден на 20 (двадесет) години лишаване от свобода при първоначален строг режим, като е приложени чл.68, ал.1 от НК, а също така е постановено изцяло да се изтърпи и отложеното наказание от 11 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим по НОХД № 4965/2020г. на Пловдивски районен съд, постановено за деяния по чл.131, ал.2 и чл.325, ал.2 от НК.

1

Касаторът претендира за допуснато нарушение на материалния закон, доколкото въззивната инстанция не се била съобразила с доказателства по делото, сочещи на деяние по чл.124 от НК. Позовава се на съдебномедицински заключения по делото, като основно твърди,че получената коремна травма е можела да бъде овладяна при своевременна медицинска намеса. Игнорирани били елементи от поведението на подс. Р., които сочели на липса на умисъл да лиши от живот пострадалата – липса на удари по уязвими части но човешкото тяло, нанасяни с крак, обут само в чорапи, последващо поведение, насочено към опити да свестява пострадалата и да и прави изкуствено дишане. Нищо в конкретния казус не възпирало подсъдимия за осъществяване на престъпния резултат по чл.115 от НК.

Заявява, че е налице превратно тълкуване на обективни факти, довело до неправилно вътрешно убеждение, с игнориране на утвърдено в правната теория и практика становище, че деецът следва да носи отговорност за действително причиненото от него увреждане, спрямо което той е действал умишлено, а настъпилият тежък резултат да се оценява като непредпазливо деяние, съгласно чл.124 от НК.

На второ място касаторът ангажира касационното оплакване, свързано с допуснато съществено нарушение на процесуални правила, като твърди нарушение на чл.14 от НПК при оценка на доказателствата. Не били изложени съображения защо едни доказателства се ценят, а други се отхвърлят, като не били изследвани и налични противоречия. По този начин се стигнало до липса на мотиви. Игнорирани били доказателства, които сочели на липса на умисъл на подс.Р. да лиши от живот пострадалата С. А., като това били показанията на Д.,Л. и А. Р., обясненията на дееца, заключенията и разясненията на експертите по делото, извършения следствен експеримент за еднократно посегателство от подсъдимия върху пострадалата, както и протоколът за оглед на веществени доказателства.

Необсъждането на всички доказателствени материали, особено когато били противоречиви, било съществено процесуално нарушение, защото водело до необоснованост на присъдата и нейната отмяна.

В заключение иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.

Касаторът отделно се позовава и на явна несправедливост на 2 наложеното наказание, като твърди, че не се отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства. Предлага се като алтернатива изменяването на решението.

Прокурорът от ВКП в съдебното заседание дава становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че въззивната инстанция е приложила закона правилно и не го е нарушила, като е потвърдила осъдителната присъда на съда от първата инстанция. Счита за правилна квалификацията по чл.116 от НК, като е установено извършено убийство, с наличната квалификация – подсъдимият да е извършил убийството по особено мъчителен за жертвата начин. По безспорен и несъмнен начин било установено участието на подсъдимия, като от обективна страна е нанесъл побой с множество юмруци и ритници по главата и тялото на пострадалата.

Установено е безспорно от обективна страна и пряк умисъл, тъй като подсъдимият за продължителен период е нанасял жесток побой, с множество силни удари в жизнено важни части на тялото и са засегнати важни органи, довели до множество увреждания, като едно от тях- тежката коремната травма, разкъсване на червата и кръвозагубата, е довело до смъртта й.

Прокурорът твърди, че безспорно подсъдимият е имал съзнание за неизбежността на смъртта при нанасянето на такива много на брой и последователни удари, довели до тежки увреждания. Те говорели за целено от подсъдимия умъртвяване на жертвата.

Заявява, че не са допуснати твърдените от защитата процесуални нарушения, като са обсъдени всички доводи и възражения на защитата.

Изрично съдът е взел отношение по искането за приложение на чл.124 от НК, обосновавайки неговата неоснователност.

По наказанието прокурорът взема отношение, като посочва, че то не е несправедливо, като правилно е наложено при условията на чл.54 от НК, при наличие на отегчаващи само обстоятелства в максимален размер. Според него нямало основание за смекчаване на това наказание.

Моли да се остави в сила въззивното решение.

За частните обвинители В. А. А. и С. П. А., а В. А. и като граждански 3 ищец, се явява повереник, който пледира да се остави без уважение касационната жалба и се остави в сила атакуваното решение. Посочва, че не се налице предпоставки нито за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, нито за изменението му. Оспорва на първо място доводите за приложение на чл.124 от НК, като заявява, че подсъдимият не е потърсил помощ, съзнателно се е дезинтересирал от състоянието й, отнесъл се е с безразличие към него и това е довело до смъртта на пострадалата.

Наличието на евентуален умисъл изключвало допускането, че е нарушен материалният закон, като повереникът посочва, че начина на нанасяните увреждания – многократни удари, през целия ден, множество силни и бързи чрез юмруци и крака, с безразличие към пострадалата, която седмица преди това била лежала в болница, запазвал характера на деянието като умишлено.

В жалбата се посочвало, че подсъдимият бил взел ефикасни мерки, макар и недостатъчни, за оказване на помощ, без да бъдат уточнени какви точно. Повереникът възразява, че след многократните побои, единственото, което подсъдимият бил сторил, е да си легне в стаята на своя син, където бил заварен от полицейските служители.

Оспорва на следващо място твърденията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Тъй като съдебните актове и в двете съдебни инстанции са постановени мотивирано и в съответствие събраните по делото доказателства за авторството и начина на извършване на деянието, в съответствие с материалния закон.

Посочва, че пред съда е изправен подсъдим, който търси справедлива присъда, обаче е отнел живота на една млада жена, на 39 години, майката на неговите деца, по мъчителен начин, бавно и продължително, без капка милост. Пострадалата е била стресирана от честите побои, нанасяни от подсъдимия, която е била в недобро здравословно състояние и физически много по-слаба от касатора.

Твърди, че в събраните по делото доказателства не са налице никакви смекчаващи отговорността обстоятелства, като сочи отегчаващи такиваосъждан, безработен, налагащ непрестанен тормоз над семейството си.

Посочва, че подсъдимият е взимал помощите за децата си и е разполагал с тях по свое усмотрение, най-вече обаче за употреба на алкохол. Повереникът 4 заявява, че деецът в нито един момент не е изказал съжаление за постъпката си, посочва, че в обществото няма място за него и че неговите деца едва ли имат нужда от подсъдимия.

Частният обвинител и граждански ищец П. А. А., не се явява, починал.

Уведомени, наследниците му не правят изявления и не се явяват.

Подсъдимият, доведен, се явява лично, представлява се от защитници.

Първият от тях поддържа касационната жалба като цяло. Отново акцентира върху качеството и посоката на нанесените удари, изводимо от това, че подсъдимият е бил по чорапи, като не били конкретизирани удари към жизнено важни части като глава или гръден кош, със средство, което е годно да причини смъртта на пострадалата А..

Отново се позовава на съдебномедицинските експертизи, които установяват, че настъпването на смъртта се дължи на разкъсване на мезентериума на тънките черва, което било състояние, отговарящо на критериите в чл.128 от НК а именно, че е причинена тежка телесна повреда, и че това е било състояние, опасно за живота, от което не винаги настъпва смърт.

Основното нарушение на въззивната инстанция според защитата била липсата на собствен анализ на доказателствения материал на делото. Съдът се бил задоволил с преповтаряне на изводите на първоинстанционния съд, като защитата заключава, че в резултат на това решението се явявало и необосновано. Не били обсъдени показанията на основен свидетел, какъвто бил синът на подсъдимия С. Р.. Било игнорирано възражението на защитата относно разпит по делото на инспектор М., което било недопустимо.

С оглед на това пледира решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане.

По отношение на ангажираното касационно основание, визиращо явна несправедливост на наложеното наказание, защитата заявява, че не били обсъдени абсолютно всички смекчаващи отговорността обстоятелства, като това, че подсъдимият бил изключително добър човек, като нито едно от разпитаните деца, които имали за родител и починалата С. А., не казвали, че този човек е бил лош с тях и не се грижел за тях.

Алтернативно пледира произнасяне

5 по последното касационно основание.

В реплика защитникът оспорва тезата на повереника, че подсъдимият е проявил безразлично отношение, като сочи, че той бил извършил необходимите действия, макар и недостатъчни, за да и помогне, виждайки влошаване на състоянието на пострадалата. Това било възприето от самия въззивен съд, който пък си бил и противоречал

Вторият поред защитник не излага собствени доводи, подкрепя казаното от предходния защитник.

Подсъдимият също поддържа казаното от защитата си.

При осъществяване на правото си на лична защита и да се изказва последен подсъдимият Р. заявява, че тези деца си ги бил гледал, не бил ги тормозил, нито един шамар не им бил ударил. Посочва също, че съжалява, че не успели да спасят пострадалата.

При последната си дума подс.Р. заявява, че не бил имал намерение за това нещо, не могли да спасят пострадалата.

Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното:

С присъда № 14/01.03.2022г. по НОХД № 1445/2021г. на Пловдивски окръжен съд подсъдимият Р. е признат за виновен в извършване на деяние по чл.116, ал.1, т.6, пр.2-ро, вр.чл.115 от НК и му е наложено наказание по реда на чл.54 от НК в размер на 20 (двадесет) години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено изцяло да се изтърпи и отложеното наказание от 11 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим по НОХД № 4965/2020г. на Пловдивски районен съд, постановено с присъда за деяния по чл.131, ал.2 и чл.325, ал.2 от НК.

Присъдени са разноските и и предявените граждански искове от В. А. и П. А. в размер на по 75 000 лева, ведно със законните лихва, като съдът се е разпоредил с веществените доказателства и предварителното задържане на дееца.

С атакуваното по касационен ред настоящо въззивно решение № 6

121/27.07.2022г. по ВНОХД № 233/2022г. на Пловдивски апелативен съд, 3ти наказателен състав, първоинстанционната присъда е изцяло потвърдена.

Настоящето касационно производство е първо поред.

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, каквото е защитникът на подсъдимия.