Решение № 55 от 27.01.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно наказателно дело 860/2025
- Вид
- Решение № 55
- Подписан
- 27.01.2026
- В сила
- 27.01.2026
- Състав
- Биляна Чочева, Милена Панева, Петя Шишкова
Цитирани разпоредби
- чл. 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 343г · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1 и ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1 и ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 146, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 159, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 347 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 351, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 354, ал. 3, т. 2 и т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 354, ал. 3, т. 2 и т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 55 гр. София, 27.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Биляна Чочева
Членове:
Петя Шишкова
Милена Панева при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора Камелия Николова като разгледа докладваното от Милена Панева Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200860 по описа за 2025 година
Производството пред ВКС е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив и жалба на защитника на подсъдимия А. Й. срещу присъда от 22.04.2025 г. на състав на Пловдивския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 628/2025 г.
Според протеста, въззивната присъда е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Направено е искане за отмяната й и за връщане на делото за повторното му разглеждане от друг състав на въззивния съд. В представено в срока по чл. 351, ал. 4 НПК допълнение прокурорът е изложил конкретни съображения в подкрепа на протеста и на направеното с него искане, настоявайки, че съдът е пренебрегнал доказателствено установени факти, едностранчиво е интерпретирал експертните изводи и напълно е игнорирал устните разяснения на вещите лица в съдебното заседание за най-вероятното време на прием на наркотичното вещество.
В жалбата си адв. П. е оспорила мотивите за оневиняване на подсъдимия, като настоява, че основанието за оправдаване на Й. би трябвало да бъде отсъствието на извършено от него престъпление. Моли присъдата да бъде потвърдена, като да бъде изменено основанието за постановяването й. В допълнение към жалбата са развити доводи за нелегитимност на иззетите по делото биологични проби поради нарушаване на процедурата по чл. 146, ал. 3 НПК, като се акцентира на това, че към датата на изземването им Й. не е имал процесуално качество, каквото изисква посочената разпоредба. Настоява се, че въззивният съд не е дал задоволителен отговор на това съображение и на съпътстващите го аргументи, поставени на вниманието му.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция представителят на ВКП поддържа протеста и допълнението към него, изложените аргументи и направеното искане.
1
Участвалият в заседанието пред ВКС адв. П. претендира за основателност на подадената от адв. П. касационна жалба по изложените в нея съображения и подкрепя искането за изменение на мотивите за оневиняване на подсъдимия.
Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите, определени с чл. 347 НПК, установи следното:
С присъда № 160 от 01.09.2022 г., постановена по НОХД № 1250/2021 г., състав на Пловдивския районен съд е признал подсъдимия А. Й. Й. за виновен в това, че на 16.11.2020 г. в гр. Пловдив е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес“, модел „МЛ-350“ с рег. № ** **** ** след употреба на наркотично вещество – кокаин, поради което и на осн. чл. 343б, ал. 3 НК и чл. 54, ал. 1 НК му е наложил наказания от една година лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лева. На осн. чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил изпълнението на първото от тези наказания за срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила. На осн. чл. 343г НК е постановил и лишаване на подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца, считано от влизането на присъдата в сила. С присъдата са приложени разпоредбите на чл. 59, ал. 1 и ал.
4 НК. С оглед изхода на делото и на осн. чл. 189, ал. 3 НПК заплащането на направените по воденето му разноски е възложено в тежест на подсъдимия.
След упражнен по инициатива на защитника на подсъдимия инстанционен контрол и с обжалваната понастоящем въззивна присъда състав на Пловдивския окръжен съд е отменил горепосочения първоинстанционен акт и вместо това е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по възведеното обвинение.
Подадената от защитниците на подсъдимия жалба срещу този акт е неоснователна.
Предложената с нея трактовка е един възможен аспект към проблема и възможна идея за юридическа аргументация. Тя обаче няма обуславящо действие и чрез нея не може да се отрече процесуалната издържаност на изземването на биологични проби от подсъдимия чрез прилагане на реда на чл. 146, ал. 3 НПК.
Законът не забранява извършването на принудителни процесуални действия, насочени към събиране и проверка на доказателства спрямо лица, все още нямащи процесуално качество на обвиняеми или на свидетели и/или по отношение на имущества на такива лица. В НПК са регламентирани възможности за предприемане на действия по претърсване, личен обиск и съпътстващото ги изземване, когато съществува достатъчно основание да се предполага, че у едно лице или в ползван от него обект се намират предмети, книжа, данни от значение за разследването, както и действия по освидетелстване, когато е нужно да се разкрият, непосредствено да се изследват и запазят по установения ред следи от престъплението или други данни, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото. Тези действия е възможно да бъдат извършени в рамките на вече образувано наказателно производство и по отношение на лице/лица с процесуално качество на обвиняеми или свидетели. Извършването им обаче не само не е обвързано с необходимост лицето, спрямо което те се предприемат да има такова качество. Нерядко тези действия се явяват първоизточникът на доказателства за извършено престъпление.
В настоящия случай особеностите на носителя на нужната за делото информация биологични проби от телесни течности са поставяли казуса извън визираните в чл. 159 и сл.
НПК и са правили регламентирания в тези разпоредби процесуален ред неприложим при неговото изземване. Най-близкият такъв ред се е явявал именно предвиденият в чл. 146 НПК за вземане на сравнителни образци за нуждите на идентификационни експертни изследвания.
Вярно е, че в случая фактът, чието установяване се е целяло чрез пробите е бил свързан със самото разследвано събитие и в този смисъл тези проби са имали процесуално значение от гледище на самостоятелното им изследване, а не като обект на съпоставка, за разлика от сравнителните образци. Всичко това обаче не отнема от процесуалната стойност на действията по изземването им. Тяхното изземване е било от решаващо значение за установяването на истината, а резултатите от лабораторното им изследване са били 2 определящи за преценката дали да бъде повдигнато обвинение. Обхватът и интензивността на процесуалната активност на органите на досъдебното производство са регламентирани в закона и са подчинени на действието на процесуални принципи и правила, сред които и принципите за разкриване на обективната истина и за вземане на решения по вътрешно убеждение, задължаващи ги да вземат всички необходими и възможни мерки за осигуряване разкриването на истината и да формират решенията си след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. След като разследващият орган и прокурорът, в рамките на суверенната си компетентност са преценили, че досъдебното производство е валидно образувано, те са предприели съответните действия в съгласие с процесуалните свои задължения, произтичащи от посочените принципи.
Що се касае до приложения принудителен ред за изземване на пробите, следва да се отбележи, че поначало гражданите имат задължение да оказват нужното съдействие на компетентните органи, като запазят и предадат намиращите се у тях предмети, книжа, данни по искане на тези органи (чл. 159, ал. 1 НПК), съответно, длъжни са да позволят освидетелстването им, когато то е нужно за събиране на данни, полезни за изясняване на обстоятелствата по делото. Затова при отказ да го сторят, действието се извършва по принудителен ред.
Предвид съображенията на защитника срещу приложената при изземването на пробите принуда, изтъкнати пред предходната инстанция, към които по същество се придържа и чрез касационната жалба, следва да се отбележи, че в практиката си ЕСПЧ нееднократно е подчертавал, че Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (по-конкретно чл. 3 и чл. 8) поначало не забранява прибягването до медицинска процедура в разрез с волята на обвиняемия/заподозрения, за да се получат доказателства за негово участие в извършването на криминално деяние и да се подпомогне разследването. За целта е нужно обаче прилагането на такава процедура да бъде убедително обосновано, като се вземат предвид сериозността на извършеното престъпление и възможността за ползване на алтернативни методи за получаване на доказателства, както и да не се стига до риск от трайно увреждане на здравето на лицето и/или причиняване на сериозна физическа болка и психическо страдание. Подчертава се и важността на това интервенцията да е извършена от медицински специалисти (в този смисъл е посоченото от защитата решение по делото Jalloh v. Germany, ж. 54810/2000 и цитираната в него собствена на ЕСПЧ практика).
Извършената в случая принудителна медицинска интервенция е била ориентирана именно към набавяне на доказателствена информация по подозрение за извършено престъпление. При конкретните обстоятелства и предвид отказа на подсъдимия да се подложи на тест за употреба на наркотични вещества, единственият източник на тази информация се е оказала кръвната проба. Нейната специфика е изключвала друг възможен начин за достигането й, освен чрез медицинска интервенция. Съпътствалата тази интервенция намеса във физическата неприкосновеност на подсъдимия е била минимална, без риск за здравето му. С основание въззивният съд по същество е изтъкнал, че приложената за целта принуда е била реализирана в съответствие с правилата и процесуалните гаранции, предвидени в закона, като е подчертал, че пробите са взети след разрешение от съдия, взети са от лице с медицинска правоспособност и по правилата на медицинската практика без данни да са били застрашени или по какъвто и да е начин да са били злепоставени не само здравето на подсъдимия, но и неговата чест и достойнството му, в каквато насока са и изискванията на чл. 3 и чл. 8 ЕКПЧОС.
Безпочвени са и опасенията, че чрез прилагането на реда по чл. 146, ал. 3 НПК при изземването на биологичните проби се е стигнало и до нарушаване на правото на подсъдимия да не се самоуличава. Това право е свързано преди всичко със зачитане волята на обвиненото/заподозряното лице да запази мълчание. То не се простира върху използването в наказателното производство на материали, иззети от това лице чрез принудителни действия (по силата на заповед, разрешение) и които съществуват независимо от неговата воля, като документи, дъх, урина, кръв, косми, гласови проби, телесна тъкан.
Тези постановки са част, включително и от цитираната от защитника практика на ЕСПЧ и в 3 случая не са нарушени по никакъв начин чрез действията на органите на досъдебното производство по изземване на коментираните проби.
Все във връзка с възраженията на защитата следва да се подчертае липсата на твърдяното нарушение на Наредба № 1/2017 г. относно реда за установяване употребата на наркотични вещества. Вярно е, че този ред е израз на законодателната идея за деянията, свързани с управляване на моторни превозни средства след употреба на алкохол и/или на наркотични вещества поначало да следят органите, упражняващи контрол за безопасност на движението по пътищата, а наказателното производство да започва след извършена от тези органи проверка, потвърдила употребата на упойващо вещество от водач на МПС. Тази идея в случая не е компрометирана, като се има предвид, че осъществявалите контрол върху движението в процесния ден свид. Г. Г. и колегата му С. Х. са предприели действия по проверка на подсъдимия, след като преди това са проследили движението на управлявания от него автомобил, осъществявано по рисков начин, криволичейки по пътното платно и извършвайки обратен завой при забранителен сигнал на светофарната уредба. Отказът на подсъдимия да се подложи на изследване с наркотест, а след това и да даде доброволно проби от кръв и урина за лабораторно изследване е възпрепятствал финализиране на предприетата полицейска проверка. С това обаче не е възможно да се приеме, че редът по Наредба № 1/2017 г. е бил изчерпан. С чл. 15, ал. 5, изр. 2 от тази наредба са уредени хипотезите на обективна невъзможност за вземане на кръв в посочения в талона срок за явяване на водача в медицинско заведение, като не се изключва по-късното вземане на нужната проба, а единствено е поставено изискване медицинският специалист по чл. 12, ал.
Разпечатката съдържа 31 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/844222c5-04af-4d4a-b8af-ebc33413e922