Решение № 1345 от 24.03.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 15294/2023
- Вид
- Решение № 1345
- Подписан
- 24.03.2025
- В сила
- 23.04.2025
- Състав
- Росица Илиева Василева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, пр. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 3, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1345 гр. Пловдив, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Силвия Люб. Иванова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20235330115294 по описа за 2023 година намира следното:
Производството е образувано по искова молба на Д. Р. Н., ЕГН **********, с адрес: *** против „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК 202376220, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Зографски манастир“ № 15, вх. „Г“, ет. 6 и „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК 201281666, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Манастирска“ № 41, вх. „Б“, ет. 1, ап. 2, с която са предявени следните искове: иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия – на момента“ № ***, сключен между ищеца Д. Р. Н. и ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК и иск за прогласяване нищожността на Договор за възлагане на поръчителство от ***, сключен между ищеца Д. Р. Н. и ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ****, както и че на същата дата между ищеца и „Кредит Гаранция“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство. Ищецът изцяло усвоил предоставената в заем сума от 500 лв. Твърди се, че Договорът за кредит е нищожен, на основание чл. 22 от ЗПК и чл. 143, т. 19 от ЗЗП, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 10 от ЗПК. Съгласно условията на Договора за кредит лихвеният процент по кредита бил в размер на 36,00 %, а годишният 1 процент на разходите (ГПР) бил в размер на 50,00 %. Твърди се, че действително приложеният в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в Договора за кредит. Вписвайки в Договора за кредит ГПР от 50,00 % кредиторът бил заблудил потребителя, а използваната заблуждаваща търговска практика довела до неравноправност на уговорката за ГПР, а оттам и до нищожност на тази клауза с произтичащите от чл. 22 от ЗПК последици.
Сочи се, че уговореното възнаграждение за фирмата-поръчител съставлявало разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляване на ГПР индикатор за общото оскъпяване на кредита. Поради невключването на възнаграждението за поръчителство в размера на ГПР, ГПР не съответствал на действително прилагания от кредитора, което съставлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на ЗЗП. Поради това, че кредиторът не е предоставил вярна информация, потребителят бил лишен от възможността да вземе информирано решение, което довело до неравноправност в кредитното правоотношение. С оглед засилената защита на правата на потребителите и за санкциониране на злоупотребата с тях от страна на търговците законът предвиждал при неизпълнение на задължението за посочване на действителния размер на ГПР тежката правна последица на непораждането на права и задължения от кредитния договор - чл. 11, т. 10, във вр. с чл. 22 от ЗПК. Отделно от това ищецът твърди, че уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител също не поражда правни последици, тъй като договорът за поръчителство бил съглашение между кредитора и поръчителя, а длъжникът бил трето за това правоотношение лице, чиято воля не е правопораждащ елемент от фактическия състав, който следва да се осъществи за валидното му възникване. Договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчител вместо кредитора противоречало на добрите нрави и внасяло неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗПК. На следващо място ищецът счита, че договорът за поръчителство има акцесорен характер и може да съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен главен дълг.
Доколкото кредитната сделка била нищожна, то не бил породил действие и сключения договор за учредяване на поръчителско правоотношение.
По изложените съображения ищецът моли за уважаване на предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД със становище за неоснователност на предявените искове. Счита, че Договорът за кредит съдържа всички предвидени в чл. 11 от ЗПК реквизити и отговаря на всички изисквания на действащото законодателство, поради което е действителен.
Оспорва изложените в исковата молба доводи за нищожност, свързани с неправилно изчисляване на ГПР, произтичащо от невключване на разход за поръчителство и счита, че ГПР е изчислен правилно и при спазване на формулата, предвидена в ЗПК. Твърди, че към момента на сключване на 2
Договора за кредит - *** посоченият разход за поръчителство не е бил известен на ответника, тъй като ангажиментът за поръчителство, поет от „Кредит Гаранция“ ЕООД, е възникнал пет дни по-късно - на 20.06.2022 г., поради което няма как да бъде предвиден и включен при изчисляване на ГПР.
Оспорват се изложените от ищеца доводи за нищожност на клаузата за лихва в размер на 36,00 %, поради противоречие с добрите нрави. Ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД счита, че ЗПК се явява специален спрямо общите разпоредби на ЗЗД и в същия е предвиден максимален праг на разходите, а именно пет пъти законната лихва, който в случая е спазен.
По подробно изложените в отговора съображения моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД със становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва наведените доводи за недействителност на Договора за предоставяне на поръчителство. Твърди, че договорът за поръчителство не е в противоречие с добрите нрави и не е лишен от правно основание. Счита, че престациите са еквивалентни. Сочи, че длъжникът, срещу възнаграждение, получава сигурност, че ако не изпълни задълженията си в срок, ще бъде ангажирана отговорността на поръчителя. Твърди, че с предоставеното поръчителство извършва възмездна услуга в полза на заемодателя, като договорът е сключен по възлагане на ищеца, при условие за получаване на възнаграждение. Сочи, че всички изложени в исковата молба твърдения се отнасят за недействителност на Договора за кредит и са неприложими спрямо този за поръчителство, към който следва да се отнесе уредбата, предвидена в чл. 280 и сл. от ЗЗД. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба е предявен от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД против Д. Р. Н. насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника Д. Р. Н. да заплати на ищеца „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД сумата от 381,92 лева – главница, представляваща невъзстановената чиста стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба в съда – 11.12.2023 г. до окончателното й изплащане.
В насрещната исковата молба се твърди, че на 15.06.2022 г. между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, като кредитодател и Д. Р. Н., като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ №***, по силата на който на кредитополучателя била предоставена в заем сумата в размер на 500 лв., при лихвен процент по кредита 36 % и ГПР от 42,42 %. На същата дата Д. Р. Н. усвоил главницата по кредита в размер на 500 лв.
Кредитът следвало да бъде върнат на 24 вноски, но към датата на подаване на насрещната искова молба в съда, общо заплатената сума от Д. Р. Н. по кредита била в размер на 118,08 лв. Излага се, че в случай че по предявения от Д. Н.
3 против „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, иск за прогласяване нищожността на Договора за кредит № ***, същият бъде обявен за недействителен, то съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
По изложените съображения „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД моли за уважаване на насрещната искова претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на насрещната искова молба от ответника Д. Р. Н., с който оспорва предявения насрещен иск по основание и размер. Поддържа възражения си в исковата молба за нищожност на Договора за кредит, поради противоречието му с добрите нрави, както и заради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 9 и т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК. При условията на евентуалност, прави възражение за прихващане на претендираната по насрещния иск сума с претенции на Д. Р. Н. за сумата от общо 1020,19 лв., представляваща получена без основание от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД по нищожни клаузи за възнаградителна лихва в размер от 320,19 лв. и възнаграждение за поръчителство/гаранция в размер на 700 лв.
По гореизложените съображения Д. Р. Н. моли за отхвърляне на предявения насрещен иск. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищецът Д. Р. Н., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на ищеца – адв. Е. И., с което поддържа исковата молба и моли предявените от ищеца Д. Н. искове да бъдат уважени.
Оспорва насрещната искова молба и моли за отхвърляне на насрещния иск.
Заявява, че прецизира размера на възражението за прихващане, като сочи, че вземането на Д. Р. Н. спрямо „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е за сумата в размер на 299,33 лв., представляваща получена без основание от дружеството, въз основа на нищожни договорни клаузи за възнаградителна лихва в размер на 57,41 лв. и възнаграждение по договор за поръчителство в размер на 241,92 лв. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „Кредит Гаранция“ ЕООД, редовно призовани, не изпращат законен или процесуален представител.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна следното:
Предявени са установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия – на момента“ №***; установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от ***, както и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр.
4 чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
По предявените установителни искове за прогласяване нищожността на процесните Договор за потребителски кредит и Договор за възлагане на поръчителство.
С приетия за окончателен доклад по делото, н а основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че между Д. Р. Н. и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия – на момента“ № ***, както и че между Д. Р. Н. и „Кредит Гаранция“ ЕООД е сключен Договор за възлагане на поръчителство от ***.
Между страните няма спор, а и от представения към исковата молба Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия – на момента“ № *** се установява, че между ищеца Д. Р. Н. и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е сключен договор за кредит, по който е предоставена заемната сума от 500,00 лева при кредитен лимит от 2000 лева, с фиксиран лихвен процент от 36,00 %.
В Договора не е посочен конкретен размер на ГПР. В чл. 1, ал. 2 от Договора е било уговорено, че кредитополучателят следва в петдневен срок от одобряване на искането за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер на 1500 лв., одобрено от кредитодателя дружество – поръчител или неотменима безусловна гаранция за сумите по договора от одобрена от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД банка.