Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 634 от 20.02.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 6668/2025
Вид
Решение № 634
Подписан
20.02.2026
В сила
19.03.2026
Състав
Димитър Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 82, ал. 1, т. 1 · Закон за здравето
  • чл. 82, ал. 1, т.1а · Закон за здравето
  • чл. 45 · Закон за здравното осигуряване

РЕШЕНИЕ

№ 634 гр. Варна, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20253110106668 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод предявен от **** ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ ****, с адрес: гр. Варна, бул. **** № 1, против И. Т. И., ЕГН:**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. **** бл. 21, вх. 4, ет. 5, ап. 13 иск с правно основание чл. 422 ГПК, за постановяване на решение, с което бъде признато за установено, че И. Т. И., ЕГН:********** дължи на ищеца **** ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ **** сума в размер на 1706.40 лв. /хиляда седемстотин и шест лева и четиридесет стотинки/ - главница, представляваща стойността на оказана, но незаплатена медицинска помощ в резултат на извършени задължителни диагностични процедури и проведено лечение на И. Т. И. по КП № 29 във Втора клиника по кардиология – инвазивна при УМБАЛ „****“ ЕАД в периода от 25.11.2023 г. с ИЗ № 49155/2023 г. и по КП № 33 във Втора клиника по кардиология - инвазивна в периода от 22.12.2023 г. до 28.12.2023 г. с ИЗ № 53091/2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 30.07.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: Твърди се, че на 25.11.2023г. отв.И. Т. И. е постъпил за лечение във Втора клиника по кардиология - инвазивна при УМБАЛ „****“ ЕАД, пациент с история на заболяването (ИЗ) № 49155/23.

Твърди се, че той е бил хоспитализиран по повод оплаквания от прогресиращ 1 задух и лесна уморяемост при леки физически усилия, както и постоянна тежест в гърдите от 2 седмици. В деня на приема съобщава за обостряне на задуха, като му „причерняло пред очите“ и му „прилошало“ по-рано. Твърди се, че след приема му в лечебното заведение и извършените изследвания на пациента е поставена диагноза - Хронична изострена левостранна сърдечна недостатъчност. Исхемична болест на сърцето. Коронарна артеросклероза.

Хипертонична болест, умерена степен, сърдечна форма, хипертонично сърце.

Хроничен гастрит.

Хроничен панкреатит.

Диафрагмена херния.

Дислипидемия".

Твърди се, че при хоспитализацията на пациента е било установено, че същия е с прекъснати здравноосигурителни права, за което е бил уведомен.

Независимо от обстоятелството, че пациента е бил с прекъснати здравноосигурителни права към датата на постъпването си, лечебното заведение го е лекувало във Втора клиника по кардиология - инвазивна в периода от 25.11.2023 г. до 29.11.2023 г. по посочената клинична пътека, като са били изпълнени всички диагностично-терапевтични процедури, изискуеми съгласно диагностично- лечебния алгоритъм на КП № 29, включително и ЕКГ, Ро-графия на гръден кош, ЕхоКГ, както и други лабораторни изследвания, подробно описани в Епикризата.

Твърди се, че е проведена терапия на пациента, а на 29.11.2023г. е изписан с подобрение, като по този начин лечебното заведение е изпълнило задълженията си по оказване на медицинска помощ на И. Т. И. съобразно неговото състояние и клиничната пътека, по която е лекуван.

Твърди се, че след отчитане на клиничната пътека към НЗОК, чрез РЗОК, същата е отказала заплащането на стойността на осъщественото на И.

Т. И. лечение, тъй като пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права към датата на дехоспитализацията. Съгласно изготвена от РЗОК справка лечението на И. Т. И. не следва да бъде заплащано от Касата именно поради това обстоятелство. Отказ от заплащане е получен и от Агенция за социално подпомагане, с писмо изх. № ЗСП/Д- В/39113/06.12.2023г., т.к И. Т. И. не отговаря не изискванията по чл. 1, ал.4, т.4 от ПМС 17/31.01.2007г. и ПМС 313/27.12.2013г., за отпускане на целеви средства.

Твърди се, че на 22.12.2023г. отв.И. Т. И. е постъпил за лечение във Втора клиника по кардиология - инвазивна при УМБАЛ „****“ ЕАД, пациент 2 с история на заболяването (ИЗ) № 53091/23. Пациентът е бил хоспитализиран по повод оплаквания от внезапно появила се тежест в гърдите и кратка загуба на съзнание вечерта преди хоспитализацията. След приема му в лечебното заведение и извършените изследвания на пациента е поставена диагноза „Синкоп. Исхемична болест на сърцето. Коронарна артеросклероза.

Хипертонична болест, умерена степен, сърдечна форма, хипертонично сърце.

Хроничен гастрит.

Хроничен панкреатит.

Диафрагмена херния.

Дислипидемия“.

Твърди се, че тъй като при хоспитализацията на пациента е било установено, че същия е с прекъснати здравноосигурителни права, той е бил уведомен за това, но независимо от обстоятелството, че е бил с прекъснати здравноосигурителни права към датата на постъпването си, лечебното заведение го е лекувало във Втора клиника по кардиология - инвазивна в периода от 22.12.2023 г. до 28.12.2023 г. по посочената клинична пътека, като са били изпълнени всички диагностично-терапевтични процедури, изискуеми съгласно диагностично- лечебния алгоритъм на КП № 33, включително и ЕКГ, Ро-графия на гръден кош, ЕхоКГ, както други лабораторни изследвания, подробно описани в Епикризата.

Твърди се, че е проведена терапия на пациента, а на 28.12.2023г. е изписан с подобрение, като по този начин лечебното заведение е изпълнило задълженията си по оказване на медицинска помощ на отв.И. Т. И. съобразно неговото състояние и клиничната пътека, по която е лекуван.

Твърди се, че след отчитане на клиничната пътека към НЗОК, чрез РЗОК, същата е отказала заплащането на стойността на осъщественото на И.

Т. И. лечение, тъй като пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права към датата на дехоспитализацията. Съгласно изготвена от РЗОК справка лечението на отв. И. не следва да бъде заплащано от Касата именно поради това обстоятелство. Отказ от заплащане е получен и от Агенция за социално подпомагане, с писмо изх. № ЗСП/Д- В/27/09.01.2024г., т.к И. Т. И. не отговаря не изискванията по чл. 1, ал.4, т.4 от ПМС 17/31.01.2007г. и ПМС 313/27.12.2013г., за отпускане на целеви средства.

Изтъква се, че разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ЗЗО предвижда, че здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са 3 внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата длъжни да внасят здравноосигурителни вноски за своя сметка се са изчерпателно изброени в чл.ЗЗ, ал.1 от Закона за здравното осигуряване.

Възстановяването на прекъснати здравноосигурителните права се извършва по реда на чл. 109, ал. 2 и 3 ЗЗО, като за това е необходимо заплащане на всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 60 месеца.

Твърди се, че предвид обстоятелството, че отв.И. към датата и на двете си хоспитализаците си (25.11.2023г. и 22.12.2023г.) е бил с прекъснати здравноосигурителни права (поради незаплатени здравни осигурителни вноски за месеците: януари, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември 2022г., както и месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември и октомври 2023г.), то същият е следвало да ги възстанови преди напускане на лечебното заведение и да представи доказателства за плащането в УМБАЛ „****“ ЕАД. Приема се, че след като това не е било сторено, то И. следва да заплати за проведените му лечения, тъй като разпоредбата на чл. 109, ал.1 ЗЗО предвижда също, че лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.

Твърди се, че с невъзстановяване на здравноосигурителните си права по реда на ЗЗО ответника е създал пречки да бъде заплатена от страна на НЗОК, чрез РЗОК, на УМБАЛ „****“ ЕАД стойности на клиничните пътеки, по която е бил лекуван, поради което на основание чл. 109, ал. 1 ЗЗО отв.И. Т. И. дължи на УМБАЛ „****“ ЕАД общо сумата в размер на 1706,40 лв., представляваща стойността на проведеното му лечение по КП № 29 - 1004,40 лв. и КП № 33 702,00 лв., съгласно утвърдения ценоразпис на лечебното заведение.

Предвид изложеното по-горе и липсата на заплащане от страна на И. Т.

И. на дължимата от него сума на 30.07.2024 г. лечебното заведение е депозирало пред PC - Варна заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д. № 9549/2024 г. по описа на ВРС, 49-ти състав и срещу длъжника И. Т. И. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4213/02.05.2024 г. за сума в размер на 1706,40 лв., представляваща стойността на проведеното му лечение по КП № 29 във Втора клиника по кардиология - инвазивна в периода от 25.11.2023г.

4 до 29.11.2023г. и КП № 33 във Втора клиника по кардиология - инвазивна в периода от 22.12.2023 г. до 28.12.2023 г., ведно със законната лихва от 30.07.2024г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 75 лв. разноски в заповедното производство.

След като е взел предвид, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, съдът е указал на лечебното заведение правото да предяви иск за установяване на вземането си. Тъй като към настоящия момент дължимата сума не е заплатена от И. Т. И., то за УМБАЛ „****“ ЕАД е налице правен интерес от предявяване на иск срещу пациента за признаване за установено, че лечебното заведение има вземане в размер на 1706,40 лв., представляващо стойността на оказаната му лечение по КП № 29 във Втора клиника по кардиология - инвазивна в периода от 25.11.2023г. до 29.11.2023г. и КП № 33 във Втора клиника по кардиология - инвазивна в периода от 22.12.2023 г. до 28.12.2023 г., определена по утвърдения ценоразпис на лечебното заведение.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника, с който се оспорват твърденията, че в посочените в исковата молба периоди на хоспитализация ответникът е бил сред лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, като се поддържа, че лечението на ответника и по двете посочени в исковата молба клинични пътеки попада в хипотезата на спешна медицинска помощ, поради което е приложима разпоредбата на чл. 82, ал. 1, т.

1 от Закона за здравето. Твърди се, че евентуално, лечението на ответника попада в хипотезата на интензивно лечение на здравно неосигурени лица, поради което е приложима разпоредбата на чл. 82, ал. 1, т.1а от Закона за здравето.

Оспорва се твърдението, че на отв.И. И. са извършени изброените в исковата молба медицински услуги. Оспорва се твърдението, че ответникът е бил информиран за ценоразписа на болничното заведение. Оспорва се твърдението, че ответникът е отказал заплащане на лечението си.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:

По частно гражданско дело № 9549 по описа за 2024 г. на ВРС е 5 издадена Заповед №4213/31.07.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя заявителя **** ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ **** срещу И. Т. И., ЕГН:**********, да заплати сумата от 1706.40 лв.

/хиляда седемстотин и шест лева и четиридесет стотинки/ - главница, представляваща стойността на оказана, но незаплатена медицинска помощ в резултат на извършени задължителни диагностични процедури и проведено лечение на И. Т. И. по КП № 29 във Втора клиника по кардиология инвазивна при УМБАЛ „****“ ЕАД в периода от 25.11.2023 г. с ИЗ № 49155/2023 г. и по КП № 33 във Втора клиника по кардиология - инвазивна в периода от 22.12.2023 г. до 28.12.2023 г. с ИЗ № 53091/2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 30.07.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

Като писмени доказателства по делото са приобщени: направление за хоспитализация от 25.11.2023г. и 22.12.2023г.; първа страница на ИЗ № 49155/2023 г. и ИЗ № 53091/23; справки в НАП за здравноосигурителния статус на И. Т. И. към 25.11.2023г. и 22.12.2023г. (датите на хоспитализациите); епикризи към ИЗ № 49155/2023 г. ИЗ № 53091/23; месечни справки спецификация за отхвърлени случаи по КП за периода 01.11.2023г. до 30.11.2023г. и 01.12.2023г. до 31.12.2023г. (относими към двете хоспитализации на пациента); уведомления на АСП, с изх. № № ЗСП/ДВ/39113/06.12.2023г. ЗСП/Д-В/27/09.01.2024г.; Писмо-покана с изх. № АД1949/27.05.2024г. ведно с известие за доставяне; Извлечение от Заповед № P843/30.11.2022г. (утвърден ценоразпис на УМБАЛ „****" ЕАД за КП № 29 и КП № 33), писмени доказателства в заверен вид: Декларации от И. Т. И. от 25.11.2023 г. и от 22.12.2023 г.